Tyxo.bg counter Български език и Литература
Home

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


Трудът – извор на радост и вдъхновение за българина ПДФ Печат Е-мейл

Т. Йовчева
Трудовите народни песни възникват в древни времена и са свързани с ежедневието на хората, с техните занимания. В тези песни е отразена любовта на българина към труда. Трудът- радост и щастие, възторг и надежда, съдба и богатство, винаги е съпътствал нашия народ и му е помагал да оцелее и да се съхрани като нация. Трудовите народни песни разкриват преклонението на народа ни пред природата и пред труда.
В лирическата лазарска песен „Що ми е мило и драго” най-светьл и обнадеждаващ, стоплящ с диханието си е денят на пролетта. Българският селянин е благодарен и светли, бодри, оптимистични чувства изпълват душата му. „Всичките живи животни” са будни, оживени и намиращи се под омайната и завладяваща прелест на босилека. Най-важното за хората от народа е това, за което ще отправят поредната си настоятелна молба към висшите сили и Бога:
Я дай ни, боже, я дай ни
тая година най-добра:
на всички здраве и живот,
орачу - добър берекет.
Здравето, животът и плодородието - с тези три думи са свързани идеалите на земеделския стопанин.
В мига, когато започва жътвата и възторжените чувства преливат в душата на селянина, най- работната и пъргава мома или невеста обредно отрязва с остър сърп първите класове и запява волна песен. Най-често се понасят жизнерадостните звуци на песента „Зажни, Ружо, тебе лека ръка”:
Зажни, Ружо, тебе лека ръка,
лека ръка и весела снага;
леко зажни, да е леко лето,
леко лето като леко перо;
запей, Ружо, ти си гласовита,
леком пееш, далеком се чуе.

Картината "Жътва" на Димитър Гюдженов

Трудът – извор на радост и вдъхновение за българина - продължава
 
Скакалецът и охлювката ПДФ Печат Е-мейл

Доналд Бисет
Имаше едно време един страшно горделив скакалец, който се казваше Сенди. Още като малко скакалче, когато се учеше да скача с другите скакалчета, той винаги правеше големи скокове и учителят му казваше:
– Сенди, ти трябва да умееш да правиш както големи, така и малки скокове.
– Не искам! – отвръщаше Сенди. – Аз не съм какъв да е скакалец и затова ще правя само големи скокове.
Така и не се научи да прави малки скокове.
Ала веднъж, когато излезе да си подскача, срещна една охлювка, която се казваше Оливия.
– Не те ли дразни, драга, този бавен живот? – попита я той. – По цял ден пълзиш с къщичката си на гърба?
– Съвсем не – каза Оливия. – Аз обичам да пълзя. Доволна съм, че съм охлювка, особено когато вали, защото никога не се намокрям под моята хубава черупка. И никога не закъснявам за дома, защото, нали разбираш, през цялото време съм в него. Така че приятно е да си охлюв.

Скакалецът и охлювката - продължава
 
Конят и ябълковото дръвче ПДФ Печат Е-мейл
Доналд Бисет

Имаше едно време едно ябълково дръвче, което се готвеше да дава плод.
Веднъж при него дойде един кон и реши да почака, докато се родят ябълките, и се наяде до насита.
– Ще ти изям всички ябълки! – каза конят на дръвчето.
Отначало то се зарадва, ала после започна да се безпокои.
„Ами сега какво да правя, като не знам как да родя ябълки?” – помисли си то. Тогава реши да попита магарешкия бодил, който растеше наблизо.
Магарешкият бодил му каза как смята той, че трябва да се раждат ябълки.
Ябълковото дръвче послуша съвета на магарешкия бодил и на есента вместо ябълки роди магарешки бодили.
Стана му много криво. А също и на магарешкия бодил, който съвсем искрено желаеше да му помогне. Ала най-криво стана на коня.
„Сега ще трябва да чакам до другата есен за ябълки!” – помисли си той.
И така ябълковото дръвче реши на следващата година, както му е редно, да роди ябълки. Ала веднъж, когато една катеричка подскачаше по клоните му, то я запита как смята тя, че трябва да се раждат ябълки. Катеричката му каза своето мнение и дървото послуша съвета й. Същата година то не роди ябълки, а катерички. Те подскачаха непрекъснато по клоните му, докато накрая тупнаха на земята и се разбягаха.
И на двамата – и на дървото, и на коня – стана от мъчно по-мъчно.
Конят и ябълковото дръвче - продължава
 
Имам мечти, Апостоле! ПДФ Печат Е-мейл
Автор: Паула Генова – V клас
Живея в Ловеч и обичам да се разхождам по улиците му. Смятам го за малко градче, макар че възрастните у дома разказват колко голям и оживен е бил Ловеч преди години. Сигурно са прави, но все пак спомените и реалността са различни неща.
Най-приятни са ми пролетните разходки. Когато вървя по главната улица и вдигна поглед нагоре, виждам „Стратеш”, потънал в зеленина. Понякога зървам белеещите се паметници, издигнати от ловчалии в чест на героите, загинали за свободата на родината ни.
Тръгна ли из Вароша, някак неусетно се изкачвам по стъпалата, водещи към твоя паметник, Апостоле.
Сядам на някоя пейка за почивка и ако съм сама, потъвам в различни мисли. Улавям се, че често си мисля какъв е бил моят град в далечното минало. Защо е наричан Алтън Ловеч? Как са живели хората, щастливи ли са били въпреки бедността, въпреки трудното време?
Днес, когато се движа из града, ме обхваща често тъга. Сиви сгради, намръщени възрастни, бързащи винаги за някъде. Малко усмивки, малко радост.
Но погледна ли лицата на връстниците си и на малчуганите, които припкат край родителите си, тъгата ми минава.  Децата са шумни, засмени, игриви; сърдити, разплакани и пак развеселени и палави – просто деца.
За тяхното бъдеще в моя град мечтая, Апостоле!
Имам мечти, Апостоле! - продължава
 
Смехът - отрицание на грозното в „Бай Ганьо” ПДФ Печат Е-мейл
Т. Йовчева
Алековият Бай Ганьо - образ от „невероятните разкази за един съвременен българин”, написани през 1894 г., е твърде популярен герой, който и днес вълнува съвременния читател.
Авторът оставя своя герой сам да разкрива себе си. За да се откроят по-ярко качествата му, Алеко предоставя ролята на разказвач на културния и образован спътник на Бай Ганьо, който наблюдава и коментира неговите постъпки.
В двата повествователни откъса „Бай Ганьо пътува” и „Бай Ганьо у Иречека” се откриват похватите на неповторимото Алеково майсторство. Честната душа на писателя е възмутена от дребнавата пресметливост, от липсата на възпитание и нецивилизованост на голяма част от неговите съвременници. Отрицателните черти, събрани в характера и поведението на Бай Ганьо, предизвикват смях у читателя, но смехът на Алеко е смях, предизвикан от болка и вътрешен гняв.
Невежеството на Бай Ганьо е представено още в първия епизод на разказа - „Бай Ганьо пътува”. На пещенската гара той, забравил да си плати пивото в бюфета, се спуска след влака да гони килимчето си и тича цели три километра, без да знае какво представлява маневрата. Бай Ганьо не изпитва вина, когато ощетява някого. За него е важна изгодата: „Голяма работа! Те малко ли ни скубят!”Не само че не се срамува, но с чувство на нескрито задоволство героят споделя, че друг му е платил сметката: „Имал си бол пари - платил си я. Глупав си бил - платил си. ” Бай Ганьо е груб и безцеремонен, от всичко желае да извлече полза. С подигравка и неблагодарност се отнася към своя спътник, към този, когото е ощетил и измамил.
Смехът - отрицание на грозното в „Бай Ганьо” - продължава
 
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща > Край >>

Страница 1 от 149

Анкета

Колко сме?

В момента има 47 посетителя в сайта
XHTML and CSS.