Tyxo.bg counter Български език и Литература
Home

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


Смехът - отрицание на грозното в „Бай Ганьо” ПДФ Печат Е-мейл
Т. Йовчева
Алековият Бай Ганьо - образ от „невероятните разкази за един съвременен българин”, написани през 1894 г., е твърде популярен герой, който и днес вълнува съвременния читател.
Авторът оставя своя герой сам да разкрива себе си. За да се откроят по-ярко качествата му, Алеко предоставя ролята на разказвач на културния и образован спътник на Бай Ганьо, който наблюдава и коментира неговите постъпки.
В двата повествователни откъса „Бай Ганьо пътува” и „Бай Ганьо у Иречека” се откриват похватите на неповторимото Алеково майсторство. Честната душа на писателя е възмутена от дребнавата пресметливост, от липсата на възпитание и нецивилизованост на голяма част от неговите съвременници. Отрицателните черти, събрани в характера и поведението на Бай Ганьо, предизвикват смях у читателя, но смехът на Алеко е смях, предизвикан от болка и вътрешен гняв.
Невежеството на Бай Ганьо е представено още в първия епизод на разказа - „Бай Ганьо пътува”. На пещенската гара той, забравил да си плати пивото в бюфета, се спуска след влака да гони килимчето си и тича цели три километра, без да знае какво представлява маневрата. Бай Ганьо не изпитва вина, когато ощетява някого. За него е важна изгодата: „Голяма работа! Те малко ли ни скубят!”Не само че не се срамува, но с чувство на нескрито задоволство героят споделя, че друг му е платил сметката: „Имал си бол пари - платил си я. Глупав си бил - платил си. ” Бай Ганьо е груб и безцеремонен, от всичко желае да извлече полза. С подигравка и неблагодарност се отнася към своя спътник, към този, когото е ощетил и измамил.
Смехът - отрицание на грозното в „Бай Ганьо” - продължава
 
Тавански спомен – Валери Петров ПДФ Печат Е-мейл
Ем. Кръстева
Темите за любовта и раздялата постоянно присъстват в литературата. Но под перото на един голям майстор-художник те могат да изглеждат необичайно нови, интересни и завладяващи. От поемата на Валери Петров „Тавански спомен“, писана в далечната 1938 година, лъха искреност и неподправеност на чувствата, приглушеност и ненатрапчивост на идеите и внушенията и едно особено усещане за близост и съпричастност до всеки един от нас. Читателят също е преживял трепетите на първата любов, по същия начин е преоткривал света за първи път с очите на влюбения, изпитал е щастието от споделената близост и също като героя е бил разочарован от загубената обич.
Лиричният разказ на Валери Петров рисува герой с нежна и романтична душа, способен на истински и силни чувства. Както обикновено се случва, първата любов идва при него изведнъж, изневиделица, сварва го неподготвен, но влива в душата му много възторг.
В един от сивите делници на настъпващата есен героят изважда балтона си - съвсем обикновено действие, за да събуди съдържанието на джобовете му спомена за „ланшната история” - историята на голямата любов. Началото на поемата е наситено с битови детайли - балтона, лелиния гардероб, „снимка развалена“, два бонбона, два филмови билета, шишенце одеколон. Тази засилена предметност потапя читателя в атмосферата на преживяното. Обикновените предмети предизвикват чувството, че „влезе нещо тъжно тука, във сърцето... “
Здрачът на тавана, ароматът на парфюма и отнейде долитащият джаз връщат миналото, отключват спомена и събуждат носталгична тъга в душата на младежа. С ретроспекция авторът разказва за преживяното преди година - времето на щастливата любов и на досадната раздяла. Само една част от творбата (от общо седем) е отделена на любовта. Това е възторжено и възвишено чувство, което променя видимо света, събужда романтика, радост и щастие:

саксофони свиреха, облаци хвърчеха
и тролея движеше се помежду звездите.

Любовта е всепоглъщаща сила. Тя кара влюбения непрекъснато да копнее по любимата, да бъде ненаситен и всеотдаен едновременно. Тя идва като взрив - отначало в сънищата, в писмата, в първите незабравими срещи, следвани от жадуваната интимна близост.
Тавански спомен – Валери Петров - продължава
 
Коледна трапеза ПДФ Печат Е-мейл

Автор: Галимир - 5 клас
Коледа е семеен празник. Празнува се рождението на Спасителя - Исус Христос.
Вечерта на 24 декември  нашето семейство се събира около коледната трапеза.
Баба гласи 7, 9 или 11 ястия. Сервира: пълнени чушки с боб, сърми с ориз, ошав, жито, тиквеник, плодове, чесън, орехи, питка и др.
Когато разчупва погачата, първото парче е за Богородица. Следват всички членове на семейството според възрастта.
Чесънът се слага, за да пази от злини.
Медът – да е сладък животът, а житото е най-важната храна на българина и задължително трябва да присъства на празничната софра.
Семки също е добре да има – за плодородни ниви.

Коледна трапеза - продължава
 
Сбъдната коледна мечта ПДФ Печат Е-мейл
Автор: Ана-Мария Пламенова – 5 клас
Преди години Сияна беше едно петгодишно момиченце. Имаше руса права коса и кристално сини очи. Името й, като че ли беше нарочно измислено така, защото очичките й сияеха със синкави искри като диаманти.
Както всички деца, Сияна очакваше Коледа с нетърпение. През цялата година се стараеше да бъде послушна, за да може Дядо Коледа да й донесе мечтания подарък-кукла, която да прилича досущ  на нея.
Като настъпи месец декември, Сиси, така я наричаха всички в дома, украси сама елхата и се надяваше добрият старец вече да я е добавил в списъка с добрите деца. В противен случай, твърдеше тя, от тъга и плач очите й от сини щели да станат черни като въглени.
В навечерието на Коледа Сияна си постла едно меко одеалце  много близо до елхата, легна и зачака Дядо Коледа.  По едно време момиченцето се унесе в мечти за куклата и задряма.
Сбъдната коледна мечта - продължава
 
Коледни истории ПДФ Печат Е-мейл
Автор: Богдана – 5 клас
След няколко дена е Коледа. А това значи забавления, игри, подаръци и семейни събирания.
Винаги, за да има подаръци, трябва и добре украсена елха, за да се сложат под нея. Ние  украсихме нашата на тридесети ноември. Стана прекрасна и написахме писмо до дядо Коледа. Мисля, че той е много добър човек, защото всяка година изпълнява нашите желания. Този празник за мен е вълшебен, защото ни сплотява. Харесва ми и това, че Коледа е „месен” празник, защото се коли прасе, а кой не обича пържолки.
У нас Коледа минава весело винаги.
Щом станем с брат ми сутринта, питаме родителите си с какво да помогнем. Те ни отговарят да излезем да играем (сигурно искат малко спокойствие), а след това ще подреждаме масата.
По интересно обаче е вечерта. Когато седнем около трапезата и се навечеряме,  почваме да разказваме какво ни се е случило през деня. Аз винаги разказвам смешни историйки, за да повдигна коледният дух.
Една от тях е как бяхме в горичката и на една писта за колелета се обърнахме с шейната и попаднахме в един храсталак. Едвам се измъкнахме.
Коледни истории - продължава
 
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща > Край >>

Страница 1 от 148

Анкета

Колко сме?

В момента има 37 посетителя в сайта
XHTML and CSS.