Tyxo.bg counter Български език и Литература
Home

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


Сбъдната коледна мечта ПДФ Печат Е-мейл
Автор: Ана-Мария Пламенова – 5 клас
Преди години Сияна беше едно петгодишно момиченце. Имаше руса права коса и кристално сини очи. Името й, като че ли беше нарочно измислено така, защото очичките й сияеха със синкави искри като диаманти.
Както всички деца, Сияна очакваше Коледа с нетърпение. През цялата година се стараеше да бъде послушна, за да може Дядо Коледа да й донесе мечтания подарък-кукла, която да прилича досущ  на нея.
Като настъпи месец декември, Сиси, така я наричаха всички в дома, украси сама елхата и се надяваше добрият старец вече да я е добавил в списъка с добрите деца. В противен случай, твърдеше тя, от тъга и плач очите й от сини щели да станат черни като въглени.
В навечерието на Коледа Сияна си постла едно меко одеалце  много близо до елхата, легна и зачака Дядо Коледа.  По едно време момиченцето се унесе в мечти за куклата и задряма.
Сбъдната коледна мечта - продължава
 
Коледни истории ПДФ Печат Е-мейл
Автор: Богдана – 5 клас
След няколко дена е Коледа. А това значи забавления, игри, подаръци и семейни събирания.
Винаги, за да има подаръци, трябва и добре украсена елха, за да се сложат под нея. Ние  украсихме нашата на тридесети ноември. Стана прекрасна и написахме писмо до дядо Коледа. Мисля, че той е много добър човек, защото всяка година изпълнява нашите желания. Този празник за мен е вълшебен, защото ни сплотява. Харесва ми и това, че Коледа е „месен” празник, защото се коли прасе, а кой не обича пържолки.
У нас Коледа минава весело винаги.
Щом станем с брат ми сутринта, питаме родителите си с какво да помогнем. Те ни отговарят да излезем да играем (сигурно искат малко спокойствие), а след това ще подреждаме масата.
По интересно обаче е вечерта. Когато седнем около трапезата и се навечеряме,  почваме да разказваме какво ни се е случило през деня. Аз винаги разказвам смешни историйки, за да повдигна коледният дух.
Една от тях е как бяхме в горичката и на една писта за колелета се обърнахме с шейната и попаднахме в един храсталак. Едвам се измъкнахме.
Коледни истории - продължава
 
Грехът на Настрадин ходжа ПДФ Печат Е-мейл
Отишъл веднъж Настрадин ходжа при моллата да се помоли.  Щом го съгледал, моллата набързо пъхнал под масата едно гърне пълно с мед.
На Настрадин ходжа много му се приискало да си опита от меда, но го било срам да си каже, а и знаел, че няма да му позволят.
Моллата почнал да го разпитва какво прави, как живее, редовно ли се моли и други такива неща. А Настрадин ходжа отговарял разсеяно и все поглеждал към масата, защото все повече му се искало да хапне медец. Моллата забелязал това и рекъл:
- Това е отрова за нечестивите. Само една капка е достатъчна и нечестивецът ще умре.
Грехът на Настрадин ходжа - продължава
 
Шопарът на попа ПДФ Печат Е-мейл
Преди много години имало обичай, когато попът на селото заколи прасе по Коледа, да кани селяните на кебап.  Те от своя страна трябвало да му занесат дарове.
Обаче попът в селото, където живеел Хитър Петър, бил много стиснат и алчен. Тази година прасето му било мъжко и станало много тежко. Никак не му се искало на попа да го дели със селяните и решил да се изхитри. Отишъл при Хитър Петър и рекъл:
– Петре, как да отърва шопара?
 Петър помислил, помислил, па казал:
– Има само един начин, престори се, че някой го е откраднал!
Попът заклал шопара и го закачил на един ченгел пред къщата си. Хората от селото минавали, гледали и все чакали да ги поканят на софра, но нищо не се случвало.
Шопарът на попа - продължава
 
В Зоологическата градина ПДФ Печат Е-мейл
Н. Носов
Из „Приключенията на Незнайко”
Жителите на Града на цветята още не бяха успели да си уредят Зоологическа градина, затова Незнайко и неговите другари не бяха влизали в такава градина. Те мислеха, че клетките на животните са нещо като големи и мрачни железни сандъци с решетки, а в действителност те се оказаха твърде увлекателни наглед гиздави къщички, които се гушеха сред зеленина и цветя. Покривите им бяха боядисани с ярки разноцветни бои. Предната стена на всяка къщичка представляваше решетка, затова животните, които седяха вътре, се виждаха много добре. Освен клетки в градината имаше вирове и басейни за различни видове птици и животни, като тюлени и хипопотами. За другите птици бяха построени просторни кафези от телени мрежи. А такива птици като пауните и пуйките, които нито плават, нито летят, се разхождаха свободно, където си пожелаят. В средата на Зоологическата градина се издигаше изкуствена скалиста планина, по която се катереха диви кози и козли.
Щом влезе в градината, Незнайко загледа е четири очи животните, като се мъчеше да открие сред тях Листец, когото беше превърнал в магаре. Искаше му се колкото може по-скоро да го превърне отново в дребосъче, защото съвестта го гризеше и не му даваше покой нито миг. Карфичка също с голям интерес гледаше животните и не преставаше да се учудва. Тя имаше много добро сърце, затова пред всяка решетка скръбно въздишаше и казваше:
- Ах, горкичките ми! Защо са ви затворили в тия клетки? Как ли ви се иска да се поразходите?
Затова пък Шаренкия по навик не се учудваше на нищо и само се стараеше да бъде по-далечко от клетките. Като видя вълка, той каза:
- И това било вълк! Просто едно голямо куче.
Като видя тигъра, каза:
- Чисто и просто голяма котка. Нищо страшно няма.
В Зоологическата градина - продължава
 
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща > Край >>

Страница 1 от 148

Анкета

Колко сме?

В момента има 17 посетителя в сайта
XHTML and CSS.