Tyxo.bg counter Български език и Литература
Home

Харесай нашата страница


Литературен конкурс „Децата на България разказват ... истории от празната дъска” ПДФ Печат Е-мейл
Ако обичате да разказвате, ако има какво да разкажете и ако искате да намерите нови приятели, включете се със свои разкази в конкурса за млади разказвачи „Децата на България разказват... истории от празната дъска”, който е част от партньорството на Orange center и УНИЦЕФ „Всяко дете има право на образование” и е с благотворителна цел.

За да участвате в конкурса, трябва да сте на възраст до 18 години.
Литературен конкурс „Децата на България разказват ... истории от празната дъска” - продължава
 
„По жицата”, Йордан Йовков – втора част ПДФ Печат Е-мейл
Ив. Сарандев
Виж: Първа част
Идейно-художествената кулминация обаче се носи от последно то звено. От гледна точка на сюжета, то не прибавя нищо ново. Всичко, що се отнася до събитията в живота на семейството, с вече известно. Читателите са научили подробностите и перипетии те, през които е минало то. Ето защо ролята на това последно композиционно звено трябва да се търси не в областта на сюжета, а в друг план. Моканина е доведен до такова състояние, че изживява чуждата мъка като своя. В неговите думи, които прозвучават като истински вопъл: „Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!” - Йовковият хуманизъм стига своята кулминация.
Писателят разполага с богат арсенал от средства, за да въведе и обрисува своите герои. В „По жицата” умело си служи с разнообразни способи за по-релефното изграждане на образите, с по-голяма психологическа дълбочина и жизненост. Ако мястото, дето се срещат Моканина и Гунчо, си представим като сцена, тогава разположението на лицата ще има следния ред; на първо място, най- близо до зрителите, са Моканина и Гунчо; на втория ред са двете жени в каруцата. А кумицата Стоеница и дружките на Нонка при жетвата изобщо де се появяват на сцената, защото са извън темпоралните граници на повествованието.
„По жицата”, Йордан Йовков – втора част - продължава
 
„По жицата”, Йордан Йовков ПДФ Печат Е-мейл
Ив. Сарандев
За разказа „По жицата” Николай Лилиев писа, че „би красил антологиите в литератури, много по-богати от нашата”. Случайно ли големият български поет отделя от цялостното творчество на писателя сборника „Старопланински легенди” и тази творба? Едва ли! Хуманистичният патос, изстраданата простота на словото, голямата болка за човека, спотаена в нея, засияват със зеления цвят на надеждата. И може би тъкмо затова, дори и при най-строгия и взискателен анализ, той остава съвършен. А както е известно, съвършенството трудно се поддава на анализ и обяснение. И въпреки това...
Разказът „По жицата” е печатан за първи път във в. „Зора” от 26. XI. 1927 г. На следващата година Йовков го включва без промени в сборника „Вечери в Антимовския хан”. Пред проф. Сп. Казанджиев писателят разказва: „Един понеделник бях взел след празничен вестник, вървях по пътя от къщи за града и четях. В хрониката (аз винаги я чета) се разправяше, че в Казанлъшко (мисля там беше) се появила бяла лястовичка и народът вярвал: ако болен я види, оздравява. Тръгнали от селата в оня край да я търсят. Това нещо ми заседна като мотив в съзнанието. Казах си: от това нещо може да излезе хубав разказ...”
През 1965 г. в. „Добруджанска трибуна” помести информации под заглавие „Бялата лястовица не е легенда”, в която очевидци разказват, че са наблюдавали полета на бяла лястовица: „Сред ятото се открояваше със своята грация една снежнобяла лястовица. Крилете й блестяха на слънцето. Летеше плавно и весело и се спускаше ниско-ниско, на един-два метра над главите на учениците, които възкликваха радостно и си спомняха за Йовковия разказ.”
Такава е предисторията и нейното непредвидено продължение в наши дни на тази Йовкова творба. Новите факти още веднъж потвърждават собствените думи на писателя, че не е написал „нито една работа, в основата на която да не стои действително преживяване”.
В композицията на разказа „По жицата” могат да се набележат пет основни звена: срещата на Петър Моканина с Гунчо; разказът на Гунчо за семейството и нещастието с Нонка; конкретният повод за пътуването - новината на кумицата Стоеница, че в Манджилари се е появила бялата лястовица; срещата на Моканина с болната и изпращането и размислите на Моканина. Всяко от посочените пет звена изпълнява определена художествена функция. От една страна, подготвя следващото и отбелязва нов момент в развитието на художествения замисъл.
„По жицата”, Йордан Йовков - продължава
 
Жасминът и художникът ПДФ Печат Е-мейл
Преди много години всички цветя били бели. Веднъж при тях се появил един художник, който носел много четки и бои. Той викнал на цветята:
- Идвайте едно по едно при мен и ми казвайте какъв цвят искате да получите!
Цветята бързо застанали в редица пред него. Те искали да бъдат красиви, затова не чакали да им викнат втори път.
Най-близо до художника се оказал жасминът. Той казал, че иска да има златистожълт цвят, за да прилича на Слънцето.
Тогава художникът рекъл:
- Ти как смееш да се наредиш преди розата, кралицата на всички цветя?
- Аз стоя тук от много години, не заставам преди никого - отговорил жасминът.
- Ти обаче си длъжен да знаеш на кого по право се пада да е пръв. За наказание ще останеш последен! И ще ме помолиш както трябва, за да ти дам цвят, какъвто желаеш.
- Грешите - отговорил жасминът - никого за нищо няма да моля.
Жасминът останал на мястото си.
Художникът се захванал с розите. Какви ли не красиви цветове избирали тези горди цветя. Една искала да е червена, друга жълта, трета оранжева и т. н. Само синия цвят не искали тези красавици, защото им се струвал твърде простоват.
Жасминът и художникът - продължава
 
„Чумави” от Пенчо Славейков - втора част ПДФ Печат Е-мейл
С. Хаджикосев
Виж: Първа част
Безименният народен певец среща Лазар и Петкана на хорото край село, но по всяка вероятност този детайл се е сторил неуместен на поета и затова в „Чумави” братът намира сестра си в новия й дом („там право се спря на Петканини порти и тихо на порти почука”).
Баладичното пътуване на Лазар и Петкана представя най-силната част от Славейковата поема, в която драматичното напрежение расте, за да се разреши изведнъж в трагичния финал. В тази част поетът се отдалечава най-чувствително от  фолклорния вариант. По сила на внушението тя напомня за втората част на „Леноре”, където също има градация на напрежението. Но докато Вилхелм от „Леноре” носи проклятието на пъкъла и зловещото веселие на мъртвеца, диалогът между Лазар и Петкана в „Чумави” е по-съсредоточено баладичен. Славейков е развил подробно мотива, придавайки му по-определени социални измерения. И Лазар има вид на смъртник, но много по-силно впечатление правят запустелите имоти на многолюдното някога семейство. По този начин поетът още веднъж е наблегнал върху „трагичната вина” на Лазар. Това е твърде съществен момент в трактовката на познатата тема – чумата е поразила само бащиния дом на Петкана и това се възприема като възмездие, загдето братята са я задомили чак в далечно Загоре. Всъщност грехът на Лазар е „невиновна вина”, която твърде много напомня за трагичните герои на Софокъл. Субективните му намерения са добри, както деянията на Едип, който се старае да избегне предначертанията на съдбата, но както казва Йокаста: „Смъртните нямат дар да знаят бъдещето”.
„Чумави” от Пенчо Славейков - втора част - продължава
 
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща > Край >>

Страница 1 от 140

Анкета

Колко сме?

В момента има 22 посетителя в сайта
XHTML and CSS.