Я. Василев
Творчеството на Йордан Йовков отдавна се е утвърдило в литературата като нравствено-етичен кодекс на българската душевност. Неговите герои обитават един кротък и простосърдечен свят – свят на благородство, състрадание, човешка красота.
Тайнствена и привлекателна е силата на художественото въздействие, която идва от текста на Йовков. Вълшебството на поетичния език омайва, а психологизмът на художествените детайли е „ключ” към душите на героите.
Поверието за бялата лястовичка-изцелителка е в основата на трогателния разказ за жизнената драма на едно бедно семейство, на което съдбата е на път да отнеме и последното, най-скъпото – живота на единственото им дете.

Из „Когато бях малко момче”, Ерих Кестнер
Една година преди да тръгна на училище, едва навършил шест години, станах най-младия член на гимнастическото дружество. Дълго не оставях майка си на мира. Тя беше категорично против. Бил съм още малък. Но аз я измъчвах, врънках я, хленчех и се въртях все около нея.
И един ден се озовахме в по-малкия от двата гимнастически салона, пред господин Захариас. Момчетата от гимнастическия отбор тъкмо правеха свободни упражнения. Той попита:
- А на колко години е момчето?
- На шест - отговори тя.
И той каза:
- Трябва да почакаш, докато станеш на седем години.    
Тогава аз свих, както се полага, ръцете си в юмрук пред гърдите, заех разкрачен стоеж и му изпълних едно солово гимнастическо упражнение. Той се засмя. Момчетата от редицата също се разсмяха. Залата екна от весел смях. А господин Захариас рече на слисаната ми майка:
- Е добре, купете му гуменки! В сряда в три часа е първото занимание!

Таня Йовчева
Виж: Първа част
Крали Марко е добър християнин и след всички извършени подвизи, след ужасите, които вижда по поробената земя, решава да се обърне към Бога, за да се моли за спасението на страдащите. В същото време той много добре съзнава, че само вярата не е достатъчна. Необходими са и решителни действия, за да настъпи истински обрат в съдбата на поробените балкански народи. Произволите на поробителя застрашават живота, сигурността и човешкото достойнство на заробените. Крали Марко изпитва искрено съчувствие към тяхното страдание и дори се чувства виновен, че не може да помогне на всички, които изпитват потребност от неговата помощ. Ужасите и плачът на страдащите отеква в сърцето му и той решава да отиде в София, според песента, да се помоли в храма, за да измоли от Бога да му даде сила да спре нашествието на османците. Тръгвайки за молитва, Крали Марко не взема със себе си никакво оръжие, но вярната му съпруга правилно разсъждава, че то може би ще му потрябва и затова го скрива в дисагите:
чем да идем Богу да се молим,
дано да ме Господ помогнало,
дано съпрем тия клети турци,
стига толко земя притискаха,
стига толко роби изробиха!