Tyxo.bg counter Български език и Литература
Home

Харесай нашата страница


Две молби ПДФ Печат Е-мейл
Вървял един ден Хитър Петър из село и го срещнал един съселянин, който бил известен като нечестен платец. Той веднага се обърнал към Хитър Петър:
- Петре, имам към тебе две молби.
- Какви? - попитал Хитър Петър.
- Първата е да ми заемеш 50 гроша, а втората - да ми дадеш пет месеца срок, за да ти ги върна.
Две молби - продължава
 
Литературен конкурс „Децата на България разказват ... истории от празната дъска” ПДФ Печат Е-мейл
Ако обичате да разказвате, ако има какво да разкажете и ако искате да намерите нови приятели, включете се със свои разкази в конкурса за млади разказвачи „Децата на България разказват... истории от празната дъска”, който е част от партньорството на Orange center и УНИЦЕФ „Всяко дете има право на образование” и е с благотворителна цел.

За да участвате в конкурса, трябва да сте на възраст до 18 години.
Литературен конкурс „Децата на България разказват ... истории от празната дъска” - продължава
 
„По жицата”, Йордан Йовков – втора част ПДФ Печат Е-мейл
Ив. Сарандев
Виж: Първа част
Идейно-художествената кулминация обаче се носи от последно то звено. От гледна точка на сюжета, то не прибавя нищо ново. Всичко, що се отнася до събитията в живота на семейството, с вече известно. Читателите са научили подробностите и перипетии те, през които е минало то. Ето защо ролята на това последно композиционно звено трябва да се търси не в областта на сюжета, а в друг план. Моканина е доведен до такова състояние, че изживява чуждата мъка като своя. В неговите думи, които прозвучават като истински вопъл: „Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!” - Йовковият хуманизъм стига своята кулминация.
Писателят разполага с богат арсенал от средства, за да въведе и обрисува своите герои. В „По жицата” умело си служи с разнообразни способи за по-релефното изграждане на образите, с по-голяма психологическа дълбочина и жизненост. Ако мястото, дето се срещат Моканина и Гунчо, си представим като сцена, тогава разположението на лицата ще има следния ред; на първо място, най- близо до зрителите, са Моканина и Гунчо; на втория ред са двете жени в каруцата. А кумицата Стоеница и дружките на Нонка при жетвата изобщо де се появяват на сцената, защото са извън темпоралните граници на повествованието.
„По жицата”, Йордан Йовков – втора част - продължава
 
„По жицата”, Йордан Йовков ПДФ Печат Е-мейл
Ив. Сарандев
За разказа „По жицата” Николай Лилиев писа, че „би красил антологиите в литератури, много по-богати от нашата”. Случайно ли големият български поет отделя от цялостното творчество на писателя сборника „Старопланински легенди” и тази творба? Едва ли! Хуманистичният патос, изстраданата простота на словото, голямата болка за човека, спотаена в нея, засияват със зеления цвят на надеждата. И може би тъкмо затова, дори и при най-строгия и взискателен анализ, той остава съвършен. А както е известно, съвършенството трудно се поддава на анализ и обяснение. И въпреки това...
Разказът „По жицата” е печатан за първи път във в. „Зора” от 26. XI. 1927 г. На следващата година Йовков го включва без промени в сборника „Вечери в Антимовския хан”. Пред проф. Сп. Казанджиев писателят разказва: „Един понеделник бях взел след празничен вестник, вървях по пътя от къщи за града и четях. В хрониката (аз винаги я чета) се разправяше, че в Казанлъшко (мисля там беше) се появила бяла лястовичка и народът вярвал: ако болен я види, оздравява. Тръгнали от селата в оня край да я търсят. Това нещо ми заседна като мотив в съзнанието. Казах си: от това нещо може да излезе хубав разказ...”
През 1965 г. в. „Добруджанска трибуна” помести информации под заглавие „Бялата лястовица не е легенда”, в която очевидци разказват, че са наблюдавали полета на бяла лястовица: „Сред ятото се открояваше със своята грация една снежнобяла лястовица. Крилете й блестяха на слънцето. Летеше плавно и весело и се спускаше ниско-ниско, на един-два метра над главите на учениците, които възкликваха радостно и си спомняха за Йовковия разказ.”
Такава е предисторията и нейното непредвидено продължение в наши дни на тази Йовкова творба. Новите факти още веднъж потвърждават собствените думи на писателя, че не е написал „нито една работа, в основата на която да не стои действително преживяване”.
В композицията на разказа „По жицата” могат да се набележат пет основни звена: срещата на Петър Моканина с Гунчо; разказът на Гунчо за семейството и нещастието с Нонка; конкретният повод за пътуването - новината на кумицата Стоеница, че в Манджилари се е появила бялата лястовица; срещата на Моканина с болната и изпращането и размислите на Моканина. Всяко от посочените пет звена изпълнява определена художествена функция. От една страна, подготвя следващото и отбелязва нов момент в развитието на художествения замисъл.
„По жицата”, Йордан Йовков - продължава
 
Жасминът и художникът ПДФ Печат Е-мейл
Преди много години всички цветя били бели. Веднъж при тях се появил един художник, който носел много четки и бои. Той викнал на цветята:
- Идвайте едно по едно при мен и ми казвайте какъв цвят искате да получите!
Цветята бързо застанали в редица пред него. Те искали да бъдат красиви, затова не чакали да им викнат втори път.
Най-близо до художника се оказал жасминът. Той казал, че иска да има златистожълт цвят, за да прилича на Слънцето.
Тогава художникът рекъл:
- Ти как смееш да се наредиш преди розата, кралицата на всички цветя?
- Аз стоя тук от много години, не заставам преди никого - отговорил жасминът.
- Ти обаче си длъжен да знаеш на кого по право се пада да е пръв. За наказание ще останеш последен! И ще ме помолиш както трябва, за да ти дам цвят, какъвто желаеш.
- Грешите - отговорил жасминът - никого за нищо няма да моля.
Жасминът останал на мястото си.
Художникът се захванал с розите. Какви ли не красиви цветове избирали тези горди цветя. Една искала да е червена, друга жълта, трета оранжева и т. н. Само синия цвят не искали тези красавици, защото им се струвал твърде простоват.
Жасминът и художникът - продължава
 
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща > Край >>

Страница 1 от 140

Анкета

Колко сме?

В момента има 62 посетителя в сайта
XHTML and CSS.