Tyxo.bg counter Български език и Литература
Home

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


Димитровден ПДФ Печат Е-мейл
На 26 октомври православната църква почита паметта на Свети великомъченик Димитър Мироточиви Солунски.  
Той е роден през III век в гр. Солун. Баща му е управител на града тогава. След неговата смърт император Максимиан Херкул възлага този пост на Димитър, когото жителите на града уважават много. Като управител на Солун Димитър открито изповядва и слави християнската вяра, с което си навлича недоволството на император Галерий. Заради дейността си е затворен в тъмница. По-късно е убит с копие по време на молитва от войници, които нахлуват в килията му, още преди да е издадена присъдата му.  Тогава е провъзгласен за светец и мъченик на вярата, а за жителите на Солун се превръща в покровител на града. Искрено е почитан от всички солунчани.
Денят на Свети Димитър се чества в Солун още от V век, а скоро след това е пренесен и в Тракия, и Македония.
Според народния календар честването на Свети Димитър е свързано с началото на зимата. Легендата разказва, че от бялата брада на светеца се ръсят първите снежинки. "Свети Димитър зима носи, а Свети Георги - лято" - гласи българска поговорка.
Димитровден - продължава
 
Не прекалявайте със смартфоните, деца! ПДФ Печат Е-мейл

Учените от Калифорнийския университет са доказали, че прекаленото използване на смартфони влияе отрицателно върху детското здраве. Според специалистите деца, злоупотребяващи с използването на подобни технически средства, престават да реагират на ставащите около тях събития и стават емоционално пасивни.
Представители на Университета в Калифорния са провели експеримент, в който участвали 100 деца, разделени в 2 групи.

Не прекалявайте със смартфоните, деца! - продължава
 
Свободата като житейски избор в "Потомка" на Багряна ПДФ Печат Е-мейл
Емилия Кръстева
В началото на XX век българската поезия е онова изкуство, което най- ярко и най-пълно разкрива духовните търсения на личността, осъзнала себе си като един неповторим индивидуален свят. Мислите и чувствата, терзанията и надеждите, разочарованията и копнежите, неувереността и вярата, намерили израз в поетичните творби, създават представата за новия човек на новия век, който желае да осъзнае заобикалящата го действителност, да намери верния житейски път, да осмисли своето място в битието.
В поетичния свят на българската литература за първи път жената творец заема своето достойно място. Тя заявява правото си да докаже силата на своята личност и да представи пред света женското светоусещане. Елисавета Багряна е първата българска поетеса, която поставя като основни мотиви в творчеството си проблемите на жената и определя мястото й в един суров и безкомпромисен свят. В стихосбирката „Вечната и святата” Багряна създава образа на вечната жена - любяща и изискваща, смирена, но не примирена, изпълнена с мечти и копнежи по красивото и непостижимото, създаваща и съхраняваща извечното и изначалното - тайнството на живота.
В едно от най-представителните стихотворения за тази стихосбирка - „Потомка”, е разкрит вечният човешки стремеж към духовно съвършенство, към волност и простор. Свободата е съзнателният житейски избор на личността, защото е най-висшето проявление на човешката воля. Традиция, настояще и бъдеще се събират в едно - в съдбата на героинята, която е едновременно наследничка на изконно родовото и личност, отричаща сковаващите рамки на традицията. Разкъсала оковите на времето и пространството, тя се превръща в символ на вечното търсачество и на освободения от условности дух.
Заглавието на стихотворението отвежда към мотива за родовите корени, за съхраняването и онаследяването на родовата памет. Човекът изгражда своите нравствени устои в рамките на семейството и рода. Той е частица от живота, който е съществувал и преди него и който ще съществува и в бъдеще. Като част от вечния житейски кръговрат, личността трябва да приема традицията и да я предава на поколенията, като я следва в своя житейски път. Лирическата героиня на Багряна обаче категорично отрича познатите белези на традицията - тя не носи съзнателното познание за предците си, те са някъде далеч в миналото, непознати и незнайни, и като че ли нямат нищо общо с нейния живот. Двойното отрицание - „няма”, „не знам” в първата строфа категорично поставя границата между минало и настояще. Героинята не се нуждае от подкрепата на миналото и рода, за да изгради същността си. Не й липсват родовите предания, натрупаният житейски опит, мъдростта на предците. Чужди на същността й се оказват такива символи като „прародителски портрети” или „фамилна книга”. Светът принадлежи на настоящето, изгражда се и се променя непрекъснато. Той сякаш е загубил връзката си с миналото и традицията. Настоящето не изисква преклонение и подчинение на родовите закони. Героинята живее в настоящето и спокойно изповядва:
и не знам аз техните завети,
техните лица, души, живот.
Свободата като житейски избор в "Потомка" на Багряна - продължава
 
Нашият Рекс

Написано с любов

Автор: Цанимир - 5 клас
Моят домашен любимец е хъски на име Рекс. Той има големи сини очи и остра муцунка. Нослето му е черно и влажно. Ушите му са винаги наострени. Сякаш дебне да не пропусне нещо и наистина долавя всеки шум.
Кучето ни е с дебела и пухкава козина, оцветена в сиво и черно. Най-интересна е окраската на главата – типична е за хъскито и го прави много чаровен.


Нашият Рекс - продължава
 
Моят хамстер Кати

Написано с любов

Автор: Елица - 5 клас
Моят домашен любимец е хамстер. Казва се Кати и е на една година.
Върху главичката си Кати има сиви и смешно щръкнали ушички. Те леко помръдват при всеки шум. Нейните очички са сивочерни. Гледат умно. От малката муцунка се показват зъбките – бели и остри.
Козинката на хамстерчето ми е предимно бяла, но има и сиво - черна окраска.

 

Моят хамстер Кати - продължава
 
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща > Край >>

Страница 1 от 147

Анкета

Колко сме?

В момента има 31 посетителя в сайта
XHTML and CSS.