Tyxo.bg counter Български език и Литература
Home

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


Скакалецът и охлювката ПДФ Печат Е-мейл

Доналд Бисет
Имаше едно време един страшно горделив скакалец, който се казваше Сенди. Още като малко скакалче, когато се учеше да скача с другите скакалчета, той винаги правеше големи скокове и учителят му казваше:
– Сенди, ти трябва да умееш да правиш както големи, така и малки скокове.
– Не искам! – отвръщаше Сенди. – Аз не съм какъв да е скакалец и затова ще правя само големи скокове.
Така и не се научи да прави малки скокове.
Ала веднъж, когато излезе да си подскача, срещна една охлювка, която се казваше Оливия.
– Не те ли дразни, драга, този бавен живот? – попита я той. – По цял ден пълзиш с къщичката си на гърба?
– Съвсем не – каза Оливия. – Аз обичам да пълзя. Доволна съм, че съм охлювка, особено когато вали, защото никога не се намокрям под моята хубава черупка. И никога не закъснявам за дома, защото, нали разбираш, през цялото време съм в него. Така че приятно е да си охлюв.

Скакалецът и охлювката - продължава
 
Конят и ябълковото дръвче ПДФ Печат Е-мейл
Доналд Бисет

Имаше едно време едно ябълково дръвче, което се готвеше да дава плод.
Веднъж при него дойде един кон и реши да почака, докато се родят ябълките, и се наяде до насита.
– Ще ти изям всички ябълки! – каза конят на дръвчето.
Отначало то се зарадва, ала после започна да се безпокои.
„Ами сега какво да правя, като не знам как да родя ябълки?” – помисли си то. Тогава реши да попита магарешкия бодил, който растеше наблизо.
Магарешкият бодил му каза как смята той, че трябва да се раждат ябълки.
Ябълковото дръвче послуша съвета на магарешкия бодил и на есента вместо ябълки роди магарешки бодили.
Стана му много криво. А също и на магарешкия бодил, който съвсем искрено желаеше да му помогне. Ала най-криво стана на коня.
„Сега ще трябва да чакам до другата есен за ябълки!” – помисли си той.
И така ябълковото дръвче реши на следващата година, както му е редно, да роди ябълки. Ала веднъж, когато една катеричка подскачаше по клоните му, то я запита как смята тя, че трябва да се раждат ябълки. Катеричката му каза своето мнение и дървото послуша съвета й. Същата година то не роди ябълки, а катерички. Те подскачаха непрекъснато по клоните му, докато накрая тупнаха на земята и се разбягаха.
И на двамата – и на дървото, и на коня – стана от мъчно по-мъчно.
Конят и ябълковото дръвче - продължава
 
Имам мечти, Апостоле! ПДФ Печат Е-мейл
Автор: Паула Генова – V клас
Живея в Ловеч и обичам да се разхождам по улиците му. Смятам го за малко градче, макар че възрастните у дома разказват колко голям и оживен е бил Ловеч преди години. Сигурно са прави, но все пак спомените и реалността са различни неща.
Най-приятни са ми пролетните разходки. Когато вървя по главната улица и вдигна поглед нагоре, виждам „Стратеш”, потънал в зеленина. Понякога зървам белеещите се паметници, издигнати от ловчалии в чест на героите, загинали за свободата на родината ни.
Тръгна ли из Вароша, някак неусетно се изкачвам по стъпалата, водещи към твоя паметник, Апостоле.
Сядам на някоя пейка за почивка и ако съм сама, потъвам в различни мисли. Улавям се, че често си мисля какъв е бил моят град в далечното минало. Защо е наричан Алтън Ловеч? Как са живели хората, щастливи ли са били въпреки бедността, въпреки трудното време?
Днес, когато се движа из града, ме обхваща често тъга. Сиви сгради, намръщени възрастни, бързащи винаги за някъде. Малко усмивки, малко радост.
Но погледна ли лицата на връстниците си и на малчуганите, които припкат край родителите си, тъгата ми минава.  Децата са шумни, засмени, игриви; сърдити, разплакани и пак развеселени и палави – просто деца.
За тяхното бъдеще в моя град мечтая, Апостоле!
Имам мечти, Апостоле! - продължава
 
Смехът - отрицание на грозното в „Бай Ганьо” ПДФ Печат Е-мейл
Т. Йовчева
Алековият Бай Ганьо - образ от „невероятните разкази за един съвременен българин”, написани през 1894 г., е твърде популярен герой, който и днес вълнува съвременния читател.
Авторът оставя своя герой сам да разкрива себе си. За да се откроят по-ярко качествата му, Алеко предоставя ролята на разказвач на културния и образован спътник на Бай Ганьо, който наблюдава и коментира неговите постъпки.
В двата повествователни откъса „Бай Ганьо пътува” и „Бай Ганьо у Иречека” се откриват похватите на неповторимото Алеково майсторство. Честната душа на писателя е възмутена от дребнавата пресметливост, от липсата на възпитание и нецивилизованост на голяма част от неговите съвременници. Отрицателните черти, събрани в характера и поведението на Бай Ганьо, предизвикват смях у читателя, но смехът на Алеко е смях, предизвикан от болка и вътрешен гняв.
Невежеството на Бай Ганьо е представено още в първия епизод на разказа - „Бай Ганьо пътува”. На пещенската гара той, забравил да си плати пивото в бюфета, се спуска след влака да гони килимчето си и тича цели три километра, без да знае какво представлява маневрата. Бай Ганьо не изпитва вина, когато ощетява някого. За него е важна изгодата: „Голяма работа! Те малко ли ни скубят!”Не само че не се срамува, но с чувство на нескрито задоволство героят споделя, че друг му е платил сметката: „Имал си бол пари - платил си я. Глупав си бил - платил си. ” Бай Ганьо е груб и безцеремонен, от всичко желае да извлече полза. С подигравка и неблагодарност се отнася към своя спътник, към този, когото е ощетил и измамил.
Смехът - отрицание на грозното в „Бай Ганьо” - продължава
 
Тавански спомен – Валери Петров ПДФ Печат Е-мейл
Ем. Кръстева
Темите за любовта и раздялата постоянно присъстват в литературата. Но под перото на един голям майстор-художник те могат да изглеждат необичайно нови, интересни и завладяващи. От поемата на Валери Петров „Тавански спомен“, писана в далечната 1938 година, лъха искреност и неподправеност на чувствата, приглушеност и ненатрапчивост на идеите и внушенията и едно особено усещане за близост и съпричастност до всеки един от нас. Читателят също е преживял трепетите на първата любов, по същия начин е преоткривал света за първи път с очите на влюбения, изпитал е щастието от споделената близост и също като героя е бил разочарован от загубената обич.
Лиричният разказ на Валери Петров рисува герой с нежна и романтична душа, способен на истински и силни чувства. Както обикновено се случва, първата любов идва при него изведнъж, изневиделица, сварва го неподготвен, но влива в душата му много възторг.
В един от сивите делници на настъпващата есен героят изважда балтона си - съвсем обикновено действие, за да събуди съдържанието на джобовете му спомена за „ланшната история” - историята на голямата любов. Началото на поемата е наситено с битови детайли - балтона, лелиния гардероб, „снимка развалена“, два бонбона, два филмови билета, шишенце одеколон. Тази засилена предметност потапя читателя в атмосферата на преживяното. Обикновените предмети предизвикват чувството, че „влезе нещо тъжно тука, във сърцето... “
Здрачът на тавана, ароматът на парфюма и отнейде долитащият джаз връщат миналото, отключват спомена и събуждат носталгична тъга в душата на младежа. С ретроспекция авторът разказва за преживяното преди година - времето на щастливата любов и на досадната раздяла. Само една част от творбата (от общо седем) е отделена на любовта. Това е възторжено и възвишено чувство, което променя видимо света, събужда романтика, радост и щастие:

саксофони свиреха, облаци хвърчеха
и тролея движеше се помежду звездите.

Любовта е всепоглъщаща сила. Тя кара влюбения непрекъснато да копнее по любимата, да бъде ненаситен и всеотдаен едновременно. Тя идва като взрив - отначало в сънищата, в писмата, в първите незабравими срещи, следвани от жадуваната интимна близост.
Тавански спомен – Валери Петров - продължава
 
<< Начало < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща > Край >>

Страница 1 от 149

Анкета

Колко сме?

В момента има 45 посетителя в сайта
XHTML and CSS.