Tyxo.bg counter Страх
Home Есе Страх

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


Страх ПДФ Печат Е-мейл

Написано от: Maia
Страхът е голяма сила. Това съм чувала от много по-мъдри хора от мен. Не съм се замисляла много преди, но вече съм убедена в голямата истинност на тези думи. Наистина страхът е невероятна сила както в общочовешки, така и в личен план. Не са случайни изрази като ”робски страх”, „ужасен страх”, „На страха очите са големи”.
Точно от това чувство много народи са търпели тиранията на диктатори и поробители. Пак от страх много хора са объркали живота си, не смеейки да вземат решение. Страхът е причина и много родители да пазят децата си от всичко в днешния живот и всъщност да подрязват крилата им, да ги правят непригодни за днешния динамичен, а понякога и опасен живот.
Страхът, колкото и да е велика сила обаче, се сблъсква с една друга, още по-велика сила. Това е копнежът да си свободен, да имаш своя воля, да решаваш сам. Може и да си опърлиш крилата като пеперудата, която литва към огъня, към светлината, но нищо. Важно е да не ги изгориш. Няма начин да се научиш да си пазиш крилцата, ако поне не ги опариш.


Този стремеж към свобода е вдигал цели народи на бунт, ставал е причина за смърт, тъга, болки. Но е ставал причина и за радост, за удовлетворение, за гордост, че страхът е преодолян, че смазващата му сила е победена.
Някои твърдят, че хората се раждат страхливи или смели. Аз не съм напълно съгласна. Може би има генетични предопределености, но човекът е мислещо същество. Може да избира, да решава. Хората според мен стават страхливи или смели, като се учат от това, което ги обгражда. Семейството е един от най-важните фактори. Страхливи, свръхпредпазливи в живота родители отглеждат страхливи деца. Там царува поговорката „Преклонена главица сабя не я сече.” И детето се научава постепенно да прекланя главицата си. Докога? И защо? Толкова ли е страшно да си кажеш мнението, да вземеш решение, да се пребориш за него. Може и да сгрешиш, но малък човек, малки грешки. Ако не се научиш да летиш, на първата свещ не ще си опърлиш крилата, ами направо ще изгориш. И то без да си постигнал нещо в живота си.


В огъня на свободата са изгаряли велики хора като Ботев, Каблешков, Кочо Честименски, но са знаели в името на какво се жертват. Те са надмогнали страха за личния живот, за да покажат на другите, че страхът не е нещо непобедимо. А така, просто да изгориш без някаква значима цел, от неопитност, от неспособност да летиш, е просто глупаво.
Страхът обаче е толкова сложно нещо, че има и положителен ефект върху хората. Все пак трябва да имаш страх, за да съхраниш живота си, добротата си, всичко хубаво у себе си. Получава се нещо много сложно в случая, но е така в този живот, които също си е сложно нещо. Пълната липса на страх също може да те запокити в огъня на безсмисленото изгаряне.
Разсъждавам за страха толкова много, защото и мен сега ме е обхванал един страх. Страх пред неизвестното. Ще бъда студентка, това е сигурно. Влизам с оценките от матурата, достатъчно високи са. И отивам в големия град, а живея в малко градче. От онези, в чиито дворове кудкудякат кокошки, гонят се агънца и козленца, садят се чушки, домати. Знам, че някога на такива градчета са им казвали „град от селски тип”. Смешно, но си е такова нашето градче. Всеки всекиго познава, нищо не може да остане скрито. И като няма какво да се прави толкова в такива градчета, учех, ровех из интернета, успях на матурата. Ходих и на пробни изпити, справих се. Предстои ми живот в голям град – Варна или София. И ме обхваща понякога страх дали ще се справя. Никого не познавам, на чуждо място ще живея, приятелки нямам, въобще много промени.
В нашият има поговорка: ”Който се страхува от мечки, не ходи в гората за дърва.” Мисля да не седя на студено, ще вървя, а с „мечките” ще се оправям все някак.

Обсъди във форума.

 
XHTML and CSS.