Tyxo.bg counter Апостола ни гледа
Home Есе Апостола ни гледа

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


Апостола ни гледа ПДФ Печат Е-мейл

Честит рожден ден, Апостоле!
Тези думи изричам мислено от няколко години насам, когато се събудя на 18 юли.
Ще каже някой: „Ама че позьорство!”.
Не, просто съм родена на този ден. Човек някак си се чувства свързан съдбовно с хората, родени на същата дата. Но не е само това, което ме кара да произнасям на ум тези думи. Наистина изпитвам едно безкрайно възхищение към личността на Васил Левски. Много неща съм прочела за него, много места, по които той е минал, съм посетила, много беседи съм изслушала от екскурзоводи. Но най-трайно в съзнанието ми е запечатано едно откровение на Кольо Кьосето, което прочетох в книгата на Мерсия Макдермот "Апостолът на свободата":
„ Ние видяхме Левски. Беше облечен в съдрано калугерско расо, но си беше млад и хубав – цял юнак, юнак ви казвам. На краката си имаше бели навуща, стегнати с върви по хайдушки и стъпваше леко като котка.
А очите му светеха и оглеждаха, впиваха се в нас като очи на орел, като очи на сокол. Като те погледне, нещо се запалва в тебе и се разгаря, а сърцето ти бие, сякаш ще се пръсне. Казват, че като гледа така, може да види в душата на човека и да разбере дали е добър или лош; може да познае верността му към България и дали е истински българин.”


Днес се навършват 172 години от рождението на Васил Левски.
Не знам дали е играл с двамата си братя Христо и Петър и двете си сестри Ана и Марийка по карловските поляни, но знам, че е отдал живота си да играят свободно децата на България.


Не знам какво мислят хората, които свеждат глави пред многобройните паметници на Апостола и оставят цвете в знак на почит, но знам, че той живее в сърцата на много от тях. И може би мнозина се питат, ако в тях се взрат очите на Дякона, какво ще видят. Ще разпознаят ли истинския българин, ще разпознаят ли добротата, или с погнуса ще се отместят, проникнали в една егоистична лицемерна същност.
Много ми се иска в този изпитателен поглед да проблесне обич и доверие. Знам в какво време живеем, нали живея в него. Макар и млада, вече съм се срещала с подлостта, лицемерието, алчността, егоизма и ред други човешки пороци.
Но не е възможно това да е всичко в този наш свят.
Не вярвам, че това е всичко!
Убедена съм, че има българи, които изповядват идеите на Апостола: „Ний дейците сме си посветили живота за отечеството, да работим за толкова милиона народ…”
Трябва да има, неговата саможертва не е напразна.
Левски е твърде прозорлив, не е възможно да се е излъгал в достойнството на народа ни.
И днес, след като сведете в почит глава и оставите цвете, вдигнете очи.
Той ни гледа!

 
XHTML and CSS.