Tyxo.bg counter Доверие
Home Есе Доверие

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


Доверие ПДФ Печат Е-мейл

Автор: Maia
Какво точно означава да имаш доверие на някого, това едва ли някой може да определи всъщност. Едва ли и аз ще мога да кажа всичко, което мисля, но да опитам все пак.
За някои хора да имаш доверие на някого, означава да можеш да споделиш някаква тайна, която ти тежи. Не можеш сам да носиш бремето й, защото те мъчи, и споделяйки я с друг, просто разтоварваш себе си.
За други доверието към някого означава просто да си клюкарстваш с човек, фен на клюките като теб. Тогава на дневен ред са уговорките: „Ще кажа само на теб….Ама на никого няма да казваш…Само ти знаеш и т.н.” После се оказва, че тайната никак не е тайна, че е споделена и с други любители на клюките, тоест на много довереници. Можем да поспорим дали тук става дума за доверие или за нещо друго, но просто не си струва.
Доверието според мен е нещо много важно и то не се изразява само с това да споделиш нещо и да се надяваш, че другият ще го запази в тайна. Много по-важно е да знаеш, че имаш до себе си човек, който няма да те предаде в никаква ситуация. Може даже да не потърсиш от него конкретна помощ в определени трудни моменти, достатъчно е да го има. Един поглед към човека, на когото имаш доверие, може да е решаващ за теб в дадена ситуация. Една одобрителна усмивка и си сигурен в избора си на решение. Едно сключване на веждите, може да те подсети, че тръгваш по грешен път и трябва да обмислиш повече думи, дела, решения.


Винаги ми е правило впечатление, че хората, който много говорят и те уверяват, че можеш да разчиташ на тях, на практика не заслужават да им вярваш. Бърборейки, размахвайки своята дискретност или готовност да те разберат, да ти помогнат или да ти докажат, че можеш да им се довериш, те като че ли се опитват да убедят себе си, че заслужават да ги удостоиш с доверието си.


После следват издънките: случайно се изпуснали пред друг; не преценили какво говорят или вършат; забравили какво са обещали да свършат или още по-смешно – нещо се случило така, че опрапастило добрите им намерения, но пък те забравили да те уведомят и т.н. Оправданията са според коефициента им на интелигентност. Но хората са такива, каквито са.
Всеки, които се е разочаровал от някого, на когото е оказал доверие, трябва да разбере, че вината не винаги е на „предателя”. Вината най-често си е на доверяващия се. Той трябва да прецени на кого е повярвал, как е преценил човека срещу себе си, кого е избрал от многото. Никой не е длъжен да пази тайните ти, никой не е длъжен да ти подаде ръка, нито да ти отправи онзи поглед, с който ти казва мълчаливо „До теб съм!”.
С какво право можем да съдим другия, когато сме си виновни сами, че сме избрали грешния човек, а може би сме подминали истинския. Сигурно е много трудно да разбереш кой е истинският, но не е невъзможно. Нали човек се учи и от грешките си. Ще се излъже няколко пъти и ще почне да се вглежда повече в хората, да преценява делата им, да разпознава фалша в очите им и няма да вярва само на ушите си, защото, както вече казах, някои много говорят. Неизбежно ще има и разочарования, но кой е казал, че истинските неща се постигат лесно. А да откриеш човек, заслужаващ доверието ти, си струва да „пооближеш някоя рана”, за която и ти си допринесъл с прибързаната си преценка.
Има израз „Доверие – никому”. Не го споделям. Струва ми се, че животът ще загуби част от очарованието си, ако живееш с мисълта, че няма човек, на когото да се довериш. Има го някъде, просто трябва да го намериш!


 

 
XHTML and CSS.