Tyxo.bg counter 137 години от смъртта на Васил Левски
Home Есе 137 години от смъртта на Васил Левски

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


137 години от смъртта на Васил Левски ПДФ Печат Е-мейл
Левски
Ние си припомняме за Левски като че само в дните на неговите годишнини. И твърде често мислим и пишем за него по един и същи начин. Трудно съумяваме да разчупим формите на историческия шаблон, оковали образа по-здраво, отколкото бронзът на паметника. Такава е понякога съдбата на историческите фигури. Във вкаменялата отливка на монумента застива човешката същност на героя.
Когато дойдем до човека Левски обаче, виждаме колко трудно се улавя неговата истинска същност. Колко неуловим и сега е Апостола. Колко малко са сполучливите портрети на Левски в литературата и в живописта ни. А колко много творци са се опитвали да го пресътворят?
Една от причините за това е, че Левски е премного светъл. При него няма сенки. Като сълза чиста е душата на Апостола. Този млад човек понася делото на цял народ и го понася весело, с песен на уста. Той е сред най-веселите герои на нашата история. Въпреки че се движи непрекъснато под ръка със смъртта.
За личността на Левски трудно се говори и пише. Защото при него имаме пълно сливане с народа. Народът от дълбините на своята петвековна мъка го създава, както мидата бисера, и въплътява в него всичко най-хубаво, което може да даде. При Левски не трябва да се говори за взаимоотношение между герой и народ, а за сливане. Дори не е точно да се говори и за апостолство.
В личността му няма нищо ярко. Никаква багра не се задържа върху кристала на неговата душа. Той като че е най-чуждият на романтиката герой в нашата история. Никъде у него не може да уловим жест, каквато и да е наченка на поза. Нищо лично няма при него. Сякаш това е самото революционно дело, въплътило се в един млад, рус и весел човек.
…Онези прочути негови мисли, които са достигнали до нас, са ни толкова близки, са чужди на всяка украса и патетика. Но те са пълни с истина, демократизъм и мъдрост, сякаш са извадени от народните песни. Левски не е произнасял речи, но е умеел да убеждава като никой друг. Той не е понасял онези външни атрибути на власт, които създават у народа увереност в победата и които ще видим по-късно у Бенковски или Стамболов. Той никога не си служи с външен блясък, с театрални ефекти, за да поразява въображението на народа. Вгледайте се в лицето му – на него няма модната по онова време брада, липсват дългите войводски мустаци. Цялата сила на това народно лице е съсредоточена в очите.



Съвършена простота лъха от този човек. Но ние чувстваме, че тази простота е еманация на най-дълбока сложност. Съвършена яснота лъха от всеки жест и всяка дума на този човек, но ние съзнаваме, че тази яснота е еманация на една неочаквана дълбина. Подобно планинско езеро в душата на Левски всичко е прозрачно, светло. И все пак дъното никога не може да се съзре. Атмосферата около Апостола е спокойна и сякаш всички бури застиват в трезвата яснота на неговата готовност за саможертва. И все пак в тази прозрачна яснота назрява най-трагичната буря на историята.
Той е прост и мъдър като народните песни и пословици. Но и прозорлив като тях.
Народът не успя дори да го възпее в своите песни. Защото Дякона трудно можеше да се вмести з тях. У него няма нищо, в което да се задържи, да се спре народната фантазия: нито развят байрак, нито гора зелена, нито сърмен силях. Но той се превъплъти в народните въстания.
И ето ние виждаме: съвършена простота и неочаквано, замайващо дълбока сложност; съвършена яснота и заедно с това неуловимост за поета и историка, липса на багри, антигероичност и заедно с това най-героичната фигура на нашата история.
Левски надхвърля онова, което се нарича ярка индивидуалност, ярка историческа личност. Той сякаш е самият народ в неговото революционно дело.
Левски е най-обикновеният герой в нашата история. И заедно с това и затова — най-необикновеният. Ето къде е неговата истинска същност.
Из "Българи", Ефрем Каранфилов
* Със съкращения

 
XHTML and CSS.