Tyxo.bg counter И аз гледам на богатството почти с презрениe...
Home Есе И аз гледам на богатството почти с презрениe...

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


И аз гледам на богатството почти с презрениe...
„Страст” – Алеко Константинов
Автор: С. Пламенова
Във фейлетона „Страст” Алеко Константинов нахвърля един ироничен свой автопортрет – колкото ироничен, толкова и тъжен на фона на открояващата го социална и политическа действителност. По софийските улици преди сто години, гонен от непреодолимата страст към пушенето, писателят среща, загърбва, отминава лицето на своята съвременност. Дефилират лица на финансови предприемачи, висши чиновници, министри, отнякъде изскача дори един княз. И всичките, зад привидното благополучие на своето положение, зад лицемерно внушавания социален респект, крият вътрешната низост на душите и живота си. Под лустрото на блясъка се оголват унизителни компромиси, сделки със съвестта, подлости и престъпления. Нагоре по социалната стълбичка към богатството, към държавните постове, към политическите върхове може да се стигне само с превиване на гръб, с пълзене, с погазване на чувството за собствено достойнство, с унижения. Доброто име и добрият обществен статус са несъвместими. Това, че обществото политически и социално е блокирало всички честни пътища за успех, превръща обществената йерархия в стълбица, по която сякаш в градация се натрупват човешки низости. Колкото по-високо нагоре в обществената система – толкова по-ниско надолу в нравственото падение.
Приликите с нашето настояще днес са поразителни. Както и тогава, така и сега общественото пространство се завладява кресливо от случайни хора, пари се трупат по съмнителни начини, сделките със съвестта не тревожат никого. И може би девалвацията на ценностите днес дори е по-страшна, защото онова, което се разпространява и тиражира като стойност, е тъкмо социалното приспособяване и успехът на всяка цена. Прагматизмът, здравият смисъл, търговският нюх изчерпват идеалите на обществото.


Тези псевдоидеали са това, към което всички трябва да се стремят, това, за което всички трябва да мечтаем като за свое единствено и най-голямо щастие. В наше време никой не цени празните джобове, дори ако към тях като добавка е присъединена и аристократичната душа на Алеко. Социалното обезверяване, песимизмът, страхът от нищетата блокират всякакво подобно поетическо лекомислие. Поетите вече не възпяват бедността като свобода на духа и необвързаност с компрометираната действителност. Самоиронията на Алеко изглежда невъзможна за нашата днешна журналистика, която се е втурнала да ни обяснява, че ще станем хора, само ако сме агресивни, напористи, предприемчиви. Щастието на Щастливеца, който заради други се е отказал от веригите на материалното благополучие и властта, днес не би могло да бъде актуално. Днес духът не се изправя срещу парите и властта, за да им каже, че не се интересува от тях, за да им обърне безцеремонно гръб и да си тръгне, накъдето поиска. Напротив – той се ангажира да им служи. Той им сътворява ценности съчинява им оправдателни пледоарии и като че ли забравя, че мисията му тук е да защитава други идеали, други стойности.
Може би социалната мизерия днес не е така оголено брутална, както по времето на Алеко, но корупцията, политическата продажност, престъпно трупаните пари са наше банално ежедневие. Но ние като че ли нямаме широтата на духа и тази хаплива отстраненост на Алеко от мръсотията на социалната действителност, за да си кажем като него: Та ние сме щастливци! Вярно е, че нямаме пари, но и гръб не сме превивали, с позор не сме заклеймени и сделки със съвестта си не сме правили!    

 
XHTML and CSS.