Tyxo.bg counter Тоалетна ли е България
Home Есе Тоалетна ли е България

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


Тоалетна ли е България ПДФ Печат Е-мейл

Давид Черни, чех по народност, решил и представил нашата България като колаж от „турски тоалетни”. И какво толкова, човекът даже нямал доблестта да си заложи името, ами си измислил една Елена Джелебова, каквато се оказа, че нямало. Май не си струва толкова да се занимаваме с този чех и с творбата му, която едва ли някой ще помни след година-две.
Големият въпрос е дали България, моята и твоята страна, не прилича наистина на тоалетна. Ама не на онези тоалетни в скъпите лъскави заведения, в които ухае на парфюми, дръжките на чешмите са позлатени, а във вазите даже орхидеи поставят. Става дума за онези мръсни и неугледни тоалетни, на които дядовците ни са викали „нужник”, а в днешно време, макар и да носят модерното име „ химически”, пак те карат да си запушваш носа от отвращение. Очите си не можеш да затвориш, че става опасно. Пък и редно е да държим тези наши очи все отворени, да поогледат добре земята ни, градовете и селцата, планините и коритата на реките, паркингите и площадите, училищните дворове и спортните площадки, всичко да поогледат.


Взирах се и аз из родния си град покрай гюмовете, в дворовете на хората;  и на стадиона ходих, и из парка един крос направих. Колкото можах, видях, а и не за първи път гледам. С чисто сърце мога да кажа, че България с нищо не ми прилича на тоалетна, нито на миризлива, нито на лъскава. Прилича ми на моя дом. Понякога поразхвърлян и позамърсен, понякога подреден и блестящ от чистота. Какъвто и да е, си го обичам. Където и да ходя, се прибирам в него.
Докато ходех из родния град по улици и градинки, малко ми беше тъжно от някои гледки. Показваха подобни по телевизията. Познати са на всички: боклуци, найлонови гирлянди по дърветата от сини, розови и всякакви на цвят торбички, купчини строителни отпадъци; грозни фасади на сградите, просташки надписи…
После други гледки се завъртаха из главата ми. Няколко дни в Рила. Няма да разказвам подробно. То трябва да се види. И зеленината, и красотата на огромните дървета, които някак високомерно гледат отвисоко на нас, хорицата, дето пъплим между огромните им стволове. Трябва да се усети мириса на планинския въздух, ако разбереш въобще на какво мирише, защото май по-добре познаваме мириса на кебапчета и пържени картофи, който се носи даже из класните стаи от училищния стол. Сещам се как момче от групата захвърли празен найлонов плик в храсталака и само един поглед на планинския водач го накара гузно, гузно да се надигне и да си прибера боклука.
При този спомен ми идва да се провикна: „ Каква тоалетна, бе, Давиде, ти бил ли си в Рила? Ами в Пирин, ами в Стара планина? На Шипка качвал ли си се?” Но не си струва да си обременявам мислите с този псевдоталант.
Несъмнено има наши сънародници, които явно не милеят за страната ни. За тях са важни само панелените им кутийки или огромните къщи, носещите пари кръчми. Но вината е на всички ни, защото ги търпим. Със сигурност има начини мърльовците да бъдат приучени, че пликът с боклука не се хвърля от терасата, че гюмовете са мястото за отпадъци, че фасовете не се гасят из пясъка на иначе великолепните ни плажове. Народът е казал: „На всичко  му се намира колаят.” Само че ние сме малко странен народ. Все негодуваме, все сме недоволни от мръсотията. Колко приказки слушам за глобяване на тези, които изхвърлят строителни отпадъци, замърсяват улиците с кал от строежите и създават опасности за движението. Репортаж след репортаж показват по телевизиите, но толкова. Малко става като: „Елате ни вижте….” За виждане, всеки вижда, но това не променя нещата и  няма да ги промени.
Какво трябва да се направи, все още не съм съвсем наясно. Преди няколко дни, под влияние на многото телевизионни предавания по повод представянето на страната ни като тоалетна, се обадих на един телефон в общината да кажа, че по цялата ни улица няма нито едно кошче за боклук. Любезно ми благодариха и ми казаха: „Ще бъде предадено по канален ред.” Кошчета още няма. Може би „каналният ред” трябва да се посъкрати. А може би трябва пак да се обадя, и пак... Може би всеки трябва да се обажда, щом види нередност. Докато на „каналния ред” му омръзне и някой си свърши работата.
Имаме си проблеми в този наш дом и не можем да ги отричаме, но че България не прилича на тоалетна, за мен няма съмнение. Ходила съм и в други държава, виждала съм и по-мръсни от нашата, и по-чисти. Тяхна си работа. „Всеки да си урежда къщата, както знае.” казва баба ми, а тя е мъдра жена. България е нашият дом, за него трябва да се грижим, за да ни е уютен, включително и тоалетната му.

Постави оценка и коментирай

 

 
XHTML and CSS.