Tyxo.bg counter Имам мечти, Апостоле!
Home Есе Имам мечти, Апостоле!

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


Имам мечти, Апостоле! ПДФ Печат Е-мейл
Автор: Паула Генова – V клас
Живея в Ловеч и обичам да се разхождам по улиците му. Смятам го за малко градче, макар че възрастните у дома разказват колко голям и оживен е бил Ловеч преди години. Сигурно са прави, но все пак спомените и реалността са различни неща.
Най-приятни са ми пролетните разходки. Когато вървя по главната улица и вдигна поглед нагоре, виждам „Стратеш”, потънал в зеленина. Понякога зървам белеещите се паметници, издигнати от ловчалии в чест на героите, загинали за свободата на родината ни.
Тръгна ли из Вароша, някак неусетно се изкачвам по стъпалата, водещи към твоя паметник, Апостоле.
Сядам на някоя пейка за почивка и ако съм сама, потъвам в различни мисли. Улавям се, че често си мисля какъв е бил моят град в далечното минало. Защо е наричан Алтън Ловеч? Как са живели хората, щастливи ли са били въпреки бедността, въпреки трудното време?
Днес, когато се движа из града, ме обхваща често тъга. Сиви сгради, намръщени възрастни, бързащи винаги за някъде. Малко усмивки, малко радост.
Но погледна ли лицата на връстниците си и на малчуганите, които припкат край родителите си, тъгата ми минава.  Децата са шумни, засмени, игриви; сърдити, разплакани и пак развеселени и палави – просто деца.
За тяхното бъдеще в моя град мечтая, Апостоле!
Искам в моя Ловеч да има много места, на които да са господари децата.
В мечтите си виждам прекрасни детски площадки, покрити и открити басейни, велосипедни алеи, модерни киносалони за детски филми, картинг-писта за по-смелите.
В мечтите си виждам един великолепен Лунапарк, на чийто вход с усмивка да очаква гостите любим герой от приказките. Този герой да е различен всеки ден, но лицето му да е винаги усмихнато. Какво пречи на Баба Яга да е засмяна и да лети с метлата си около децата!
Представям си в средата на парка едно огромно виенско колело, а в кабинките деца. Всяка кабинка ще се задържа в най-високата точка по няколко минути, за да разглеждат децата своя град и да му се любуват.
А когато моята кабинка се окаже най-високо, ще погледна към твоя паметник, Апостоле, и ще ти споделя следващата си мечта. Ще ти разкажа, че искам да съм част от бъдещето на този град, искам да създам нещо с ума и ръцете си, но засега съм просто едно от децата на Ловеч, мечтаещи за по-щастливо детство.
 
XHTML and CSS.