Tyxo.bg counter Легенда за Смолистото езеро
Home Легенди и Предания Легенда за Смолистото езеро

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


Легенда за Смолистото езеро ПДФ Печат Е-мейл
Тринидад
По градове, села и паланки в Тринидад навсякъде ще чуете легендата за Смолистото езеро, черното езеро, по което човек може да ходи и от което вече толкова години хората взимат гъста черна смола или зифт, за да настилат улиците и пътищата по цялата широка земя. И колкото повече смола се гребе от това езеро, толкова повече извира от дъното му. В целия свят няма друго подобно езеро.
Тия неща за Смолистото езеро се знаят по цялата земя. Но чернокожите хора от Тринидад разказват една много стара легенда за това езеро – легенда, която ни пренася назад с хиляди години и в която се говори за времето, когато в Тринидад не е имало хора с бяла кожа, нито с черна, а само червенокожи индианци.
Индианците от Тринидад разказвали тази легенда на чернокожите мъже и жени, които били докарани от бреговете на Африка като роби.
Това се случило по времето, когато индианците наричали остров Тринидад – Йере, което значи колибра – най-хубавата птичка. Колибрата била любимка на Великия дух на живота и се смятала за свещена птица.
По онова време индианците от племето чайма живеели в богата, красива долина – долината, в която сега се намира Смолистото езеро. Тая долина била красива като рай – в нея имало всякакви плодове и цветя, и птици, и пеперуди. Тя давала обилна храна и на хора, и на животни. Най-красивите обитатели на долината били колибрите, които Великият дух грижливо пазел, защото в тях се поселявали душите на хората, които напускали този свят.



Веднъж индианците от племето чайма отишли да воюват с едно съседно племе. Те спечелили войната и се върнали по домовете си с богата плячка. По цели дни и нощи пеели и танцували в чест на победата. Тъй много се възгордели те, че забравили Великия дух. Забравили да му пренесат в жертва това, което му се падало от плячката. Забравили, че в колибрите били душите на умрелите, че Великия дух ги обичал и покровителствал. Опиянени от своята победа над враговете си, те почнали да избиват тези невинни птички със стрелите си. Избили толкова много колибри, че имало достатъчно месо да се нахрани цялото племе. С перата на колибрите индианците почнали да украсяват копията, лъковете и телата си. Те нарушили строгия закон на Великия дух и на свещенослужителите.
Великия дух видял всичко това и страшно се ядосал.
– Аз ще накажа тия хора, у които няма никаква милост, никакво уважение! – рекъл той.
Ала индианците от племето чайма, опиянени от победата, се почувствали всесилни. Те не чули думите на Великия дух, нито пък си спомнили за него. Продължавали да убиват красивите птички и да се кичат с техните пера.
Тогава гневът на Великия дух се развихрил като тъмен облак пред буря и нещо много страшно се случило в богатата, райска долина: тя се разтворила широко и погълнала цялото индианско племе чайма. Погълнала къщите, дърветата и цялата буйна растителност.
И на мястото на долината се появило голямо езеро от черна, гъста смола. Все по-високо и по-високо се издигало то, докато изпълнило цялата местност. Само по краищата останали тесни зелени ивици. А там долу, дълбоко под гъстата черна смола, останали индианците, които убивали за свое удоволствие и нарушавали законите на Великия дух.
Оттогава, та и до днес си стои там това Смолисто езеро, а под него лежат индианците от племето чайма заедно със своите къщи. Веднъж от това черно подземие поникнало някакво дърво, клонесто и свежо. То пораснало и станало доста високо. Но като видяло как наоколо работели чернокожите роби и чуло техните тъжни песни, то потънало и се скрило отново в своя черен, подземен сняг.
Понякога хората, които копаят смола от черното езеро, намират човешки кости. Тия кости показват, че това, което ни разказват черните роби, докарани от Африка, наистина се е случило някога така, както ви го разказах и аз.

 
XHTML and CSS.