Tyxo.bg counter Легенда за Девненските извори
Home Легенди и Предания Легенда за Девненските извори

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


Легенда за Девненските извори ПДФ Печат Е-мейл
Истинското начало на р. Девня, Варненско, са седемте изворни групи, в които бликат около 30 извора. Те са най-големите карстови извори в нашата родина.
Най-многоводният от Девненските извори е Дипсиза. Образува внушително езеро, което в недалечното минало бе обрасло в периферните части с растителност. По дъното му са зинали широки сякаш бездънни гърла, от които на едри букли блика кристална бистра вода. От време на време от дълбочината излитат малки мехурчета. На места водните букли изхвърлят пясък чак до повърхността на езерото. Трудно е да откъснеш поглед от този жив ненагледен извор, който наричат още Бездънен.
За този извор стари местни жители разказват чудната легенда за овчарската гега. В нея се говори за беден момък от Силистренско, ратай при богат турски бей. Дълги години от ранна сутрин до късна вечер той пасял огромно стадо овце. Въпреки жестокия грабеж на бея, момъкът събрал за 11 години слугуване единадесет турски жълтици. Както е обичаят у овчарите, той отсякъл от близката гора дрянов кривак, превърнал го на гега и грижливо го украсил с ножа си. Гегата му станала и спестовна каса. На долния й край пестеливият овчар издълбал кухина, в която наредил спестените жълтици, и я затворил с дървено капаче.
Един ден, когато пасял овцете край водите на р. Дунав, той сложил гегата под главата си и полегнал край стръмния бряг на реката. Кучешки лай нарушил покоя му. Овчарят скочил, но гегата се търкулила по стръмния бряг и цамбурнала в мътните води на Дунав. Отчаян, понеже не можел да плува, той проследил с поглед гегата – спестовна каса, докато най-после тя изчезнала. На другия ден, съсипан от мъка по загубеното богатство, овчарят се запътил на юг да търси отново своето щастие.
След няколко дни достигнал до Девненските извори. Хората му се видели по-добри, а земята по-хубава. Постъпил като ратай у заможен селянин. Един ден господарят му го изпратил с каруца жито на голямата воденица до Бездънния извор. Когато влязъл във воденицата, погледът му бил прикован от дряновата тояга, сложена върху гредите. От радост сърцето му трепнало, защото в тоягата той познал своята загубена гега. Пред погледа на учудения мелничар момъкът отворил почернялото от водата капаче на гегата и изсипал на земята жълтиците.
Легенда се предавала от поколение на поколение, с което в миналото се поддържала вярата, че Девненските извори черпят водите си от Дунава.
 
XHTML and CSS.