Tyxo.bg counter Легенда за самодивското хоро
Home Легенди и Предания Легенда за самодивското хоро

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


Легенда за самодивското хоро ПДФ Печат Е-мейл

Било много отдавна. Голяма група дървари тръгнали да секат дърва. Вървял керванът, вървял и на едно място решили да пренощуват, тъй като паднала нощта. Пуснали воловете да пасат, събрали храсталаци и треви, напалили огън. Вечеряли, поговорили и решили да лягат, че утре работа ги чака. Всеки знаел, че докато не пропеят петлите, не бива да се тръгва на път, защото тъмата е царство на самодиви, самовили, юди и други зли сили, които могат да навредят на човека.
Всички заспали. Спали, що спали, но един дървар се събудил и видял, че Зорницата е на небето. Помислил, че са се успали и разбудил всички. Впрегнали добитъка и тръгнали. Никой не обърнал внимание, че не  чули петлите да пропяват.

Вървели, вървели и стигнали до една поляна. Чули тъпани, гайда, смях и викове. Помислили, че са подранили сватбари, но разбрали, че има нещо нечисто и се сетили, че на поляната се виело самодивско хоро. Нищо обаче се не виждало. Всички  мълчали. Подкарали мъжете воловете, забързали да се махнат, а след себе си чули смехове и подвиквания.
Изминали доста път, качили се на един връх и погледнали – след тях нямало никого. Повървели още и се спуснали в една долчина. Било тихо, само реката шумяла.  Трябвало да я преминат, но животните навели глави да пият вода.
Един младеж попитал спътника си:
- Това самодивско хоро ли беше, дето го чухме на поляната?
- Мълчи, сине!
Тъкмо си разменили тези думи и изведнъж в реката започнали да цопат, да се смеят, да подвикват много голи жени. Животните се изплашили, мъжете почнали да ги подкарват, но воловете едва вървели. С голям зор избягали дърварите. Керванът пак поел, но до сутринта всичките мъже измрели.
Оттогава тази звезда се нарича Лъжи-керван, защото често мами пътниците и те загиват.

 
XHTML and CSS.