Tyxo.bg counter Стоян и самодива
Home Народни песни Стоян и самодива

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


Стоян и самодива ПДФ Печат Е-мейл

Митична песен
Стоян си телци пасеше
по самодивски игрища
и с мешницa* си свиреше.
Самодиви се събрали,
събрали и са играли,
играли и се уморили,
че са високо хвръкнали
по зелените елхици,
при студяни бистри кладенци,
по равни гладки полянки,
по цветни росни моравки.
Три са се голи съблекли,
че си сукмани съблекли
и златокрайки привязки
и зелен пояс момински,
и самодивско забунче.**
Стоян си чарда покара,
че на валяк превали,
самодиви си издебна,
та им сукмани открадна.


Самодиви са излезли,
и трите голи, без ризи,
трите се молят Стояну:
- Стояне, младо овчарче,
дай ни, Стояне, сукмани,
сукмани самодивишки!
Стоян им гине дава.
Първа Стояну думаше:
- Дай ми, Стояне, сукманче,
че имам майка мащеха
и майка ми ме убива.
Стоян й нищо не каза,
на й сукманче подаде.
Втора Стояну думаше:
- Дай ми дрехите,
Стояне, че имам до девет братя
и тебе, и мене убиват.
Стоян й нищо не каза,
на й дрехите подаде.
Трета зовяха Раданка,
тя си Стояну думаше:
- Дай ми, Стояне, дрехите,
че съм си една у майка
за синец и за дъщеря.
Ти да не сакаш, Стояне,
самодива жена да водиш?
Самодива дом не събира,
ни ти деца отглежда!
Стоян си тихо говори:
- Яз такваз мома си търся,
да бъде една у майка!
Че си я у тях заведе,
с други я дрехи облече
и се за нея ожени.
Три години са се водили,
станала трудна, неволна,
мъжка е рожба добила,
пануда му са сторили
и име му са гудили,
та са го Данчо нарекли.
Като година изпълнил,
година му са напили,
яли са, още пили са,
кумец Стояну думаше:
- Я Да ми, куме, посвириш
със твойта гайда мешница,
кумица да ми поиграй,
как самодиви играят!
Стоян с мешница засвири,
а Раданка си заигра,
както хората играят.
Кум си Раданки думаше:
- Раданке, мила кумице,
що ми, кумичке, не играеш,
както самодиви играят?
Раданка куму думаше:
- Моли се, куме, Стояну,
нека ми дрехите извади,
дрехите самодивските!
И кум му се помолил,
а Стоян се е предумал,
сам си се Стоян излъга,
като му е рожба добила,
че не ще назад помисли.
Че й сукманче извади,
сукманче самодивишко,
извади, та й подари.
И Раданка се завъртя,
че из коминя изхвръкна,
че на къщи е кацнала,
самодивишки си засвири
и Стояну си думаше:
— Не ли ти рекох, Стояне,
самодива дом не домува!
Плеснала ръце, плеснала
и е високо хвръкнала,
та е далеко отишла
у пусти гори зелени,
до самодивски селища,
на момински кладенци.
Там се Раданка окъпа,
моминството й се повърна,
че у майка си отиде.

* мешница – гайда
**забунче – дълга дреха

 
XHTML and CSS.