Tyxo.bg counter Историята не сгреши
Home Новини Историята не сгреши

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


Историята не сгреши

                                               

Самородна издънка, Левски израсна и се наложи като призван, от никого не оспорван Апостол на свободата. Навсякъде личността му буди възторг. Първите идеолози на революцията, както и простите редници в селските комитети виждат с еднаква убедителност в лицето на Левски най-верния, най-авторитетния организатор на народната борба. Пред водачите той изпъква със своята чиста душа, с чиличената си воля и с мъдростта си, а народът го обича, защото вижда в негово лице свой, близък човек, дошъл да събуди съкровените му домогвания и човешката му гордост. Затова името на Левски стана народна светиня. Около него не изникна никакъв спор, славата му не бе затъмнена от никой спомен. И ония, които бяха противници на разбиранията му, склониха глава пред геройската му смърт.
Левски постига всичко с удивителната простота и убедителност на своята мисъл, с волята, която прави погледа му огнен, и с оная обреченост, която дава мъжествен полет на духа му и която се усеща и от най- простия служител на българската революция. Никаква театралност, никаква външна надутост не съпътствува делата и думите на Апостола. В гласа му никога не прозвучава фалшива нота, заучена мъдрост. Всичко блика направо от сърцето, от чистата и свята любов към свободата.


Самочувствието, с което работи като Апостол, е твърдо, непоклатимо, защото се подхранва само от всеотдайността на народния идеал. Внимателно, братски той може не само да възрази, но и да посъветва дори довчерашните свои учители и ръководители — Каравелов и Панайот Хитов.


А, на стария хайдутски войвода Филип Тотю, който мъчно разбирал желязната дисциплина и властния демократизъм на Апостола (властен, неотклоним, защото е фанатично искрен), с мъдра деликатност, но с удивителна праволинейност пише: „Приятелю и брате Филипе, ние, дейците, сме си посветили животът на отечеството... Трябва да се мисли зряло, да се съветваме един друг, да се слушаме и избягваме даже и най-малката гордост, да не присвояваме на себе си нищо ... Секи, каквото заслужава, то не му се изгубва .. . Особите ний, които до смърт сме се решили и после освобождението ни да служим на отечеството, не ни трябват таквиз глупости.”
Апостолът говори от името на народа, изразява народното разбиране за обществена и патриотична служба, с което той е израснал и което той е внушил с личния си пример като нова висша етика в народния и обществения живот. Апостолът говори на герой от преодоляното вече минало. С какво ли чувство е чел старият хайдутин посланието на революционера-светец, на серафично чистия и дръзновен Апостол на новото верую: „Ние сме жадни да видим Отечеството свободно, па ако щат ма нареди да паса и патките, не- е ли така? По мое мнение е така, най-право и човешко. Аз не гледам на днешните ми страдания и оскъдности в сичко, нито катадневното ми преследване от полицията, от град в град, по селата и кърищата, па и от самите изродици български; нито пък казвам, че: от края на работите ни до сега съм бил способен при таквиз страшни и мъчни времена, а сега защо да не съм аз на еди-кое си място... Историята няма да прикачи заслугите ни другиму.”

Георги Константинов - "Не е легенда, а жива история"

 
XHTML and CSS.