Tyxo.bg counter Пенчо Славейков – Интимна и пейзажна лирика
Home Писатели Пенчо Славейков – Интимна и пейзажна лирика

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


Пенчо Славейков – Интимна и пейзажна лирика ПДФ Печат Е-мейл

Милена Цанева
Мечтателен, нежен и тих е Славейков в своята лирика. „Сън за щастие” – това название на основната му лирическа сбирка най-добре определя съзерцателния характер на неговия лирически темперамент, обусловен от копнежа по божествения покой на „другия бряг”. Израз, който той заимства от Ницше, като го изпълва с по своему трансформирано съдържание и който в случая означава стремеж към естетическо овладяване на жизнените впечатления, емоции и  конфликти; пресътворява- не на света в свят на жизнената и душевна хармония.
В лириката от „Сън за щастие” няма бурна и непосредствена изява на чувства, остри изживявания, драматични душевни конфликти, внезапни психически скокове. Чувството е спокойно и улегнало. Това дори не е в точния смисъл на думата чувство, а по-скоро настроение, душевно състояние с различни нюанси – от тиха радост до лека мечтателна меланхолия. Тези нюанси са понякога така тънки и неуловими, че е трудно да намерят точен словесен израз в една непосредна лирическа изповед. Това е поезия на намека, на дълбокия лирически подтекст. Нейна обикната форма е малкото пейзажно стихотворение, обективирало в природна картина настроението, мислите и чувствата на поета.
Ни лъх не дъхва над полени,
не трепва лист по дървеса,
огледва ведър лик небето
в море от бисерна роса.


Каква утринна бодрост и свежест лъха от тази проста картина, изградена върху два елемента – безмълвно спокойствие и росна свежест. Настроението на бодрост и вяра в живота е намерило в нея такова естествено, органическо въплъщение, че нейното внушение е не по-малко определено от пряката изповед на лирическия герой в следващите куплети. Разтворил изцяло настроението си в пейзажа, художникът често въобще се отказва от пряка изява. Намерил обективните форми, които въплъщават преживяването му, той предоставя само на тях да ни го внушат. Това не означава превръщане на пейзажа в пряка алегория, връзката между него и известно психическо състояние невинаги е аналогията. Често е почти невъзможно точно да се формулира как пейзажът предава изживяването. Природната картина в малките лирически стихотворения на Славейков живее сякаш сама за себе си, но същевременно всичко в нея говори, властно внушава известно настроение:
Спи езерото; белостволи буки
над него свождат вити гранки
и в тихите му тъмни глъбини
преплитат отразени сянки.
Треперят, шъпнат белостволи буки,
а то, замряло, нито трепва...
Понякога му сал повръхнини
дълга от лист отронен сепва.
Трудно е да се преведе в логически понятия цялото богатство на настроението, което носи тази изящна картина, чиито тънки линии напомнят старинна китайска гравюра. Безмълвното спокойствие на езерото тук обхваща цялото същество на читателя със силата на непосредно изживяване, което познава всеки, който е оставал сам сред дълбоката тишина на природата. Изразителността на пластичното предметно изображение е доведена до пълно изчезване на лирическия субект, но в самото изображение поетът е вложил твърде много от себе си. Картината е пречупена през неговия поглед и темперамент, през неговия копнеж по „другий бряг”.
Следва

 
XHTML and CSS.