Tyxo.bg counter Пенчо Славейков – Интимна и пейзажна лирика - 2 част
Home Писатели Пенчо Славейков – Интимна и пейзажна лирика - 2 част

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


Пенчо Славейков – Интимна и пейзажна лирика - 2 част ПДФ Печат Е-мейл

Милена Цанева
Виж: Първа част
Славейков не само рисува природата, а влага в нея и себе си, затова картините, които възсъздава, носят всички белези на неговия лирически натюрел. Тук липсват величествените планински пейзажи, така характерни за българската литература. Когато като епически поет обръща поглед към историческите съдбини на своя народ, той посвещава най-хубавите стихове в своята "Кървава песен" на величавия образ на Балкана, в който влага духа на историята. Но в пейзажната му лирика герой е не народът, а отделният човек със своите интимни скърби и радости. Твърде грандиозен е старият Балкан, за да се побере в неговия малък свят. Тук пейзажът е съвсем друг – интимен, лиричен и мек. Той не се отличава с богатство и многообразие на форми и краски. Силата му е в поетичния финес на рисунъка, в дълбокия подтекст на настроението. В художественото виждане на автора линиите се изчистват и опростяват, боите – смекчават. Картините са сякаш измити от всекидневния прах, техните чисти, меки и светли тонове притежават прозрачността на акварела. И най-често в тях всичко е тихо. Ни лъх не дъхва над полетата, спи езерото, само шъпот е говорът на листата, на класовете, на извора... Няма я мощната раздвиженост на Базовия пейзаж, тук всичко застива, замира, стремейки се към тишината и покоя. Това са картини, облъхнати от копнеж по тихо щастие, в което душата отдъхва от всекидневния шум, тяхното очарование е тъкмо в спокойствието на отдиха, в тишината на почивката.


Но това спокойствие – или по-точно копнежът по спокойствие – не означава бягство от живота, от човека. Пейзажната лирика на Славейков е изпълнена с жизнено чувство, тя е малък лиричен химн на живота в неговите естествени, първични форми. В нейната спокойна и ведра атмосфера светът засиява в началната си росна свежест. Човешкият живот се слива с вечното битие на природата. Погледът на художника разчленява света на неговите прости, основни елементи. Листата, дъждовните капки и дъхът на цветя довеждат до сърцето прастарите истини за живота.
В този лирически пресъздаден живот видимо или невидимо присъства човекът. Не от самите форми и краски на природата се интересува поетът, пейзажът е за него преди всичко човешко преживяване. В самите картини често природата е докосната от човешка ръка, полето е осеяно от ниви и ливади, кръстосано от пътища и пътеки. Природата е сляна с живота на човека. Утрото вдъхва сили и вяра на отправящия се в дълъг път, изворът предлага отдих и прохлада на морния пътник, дъждовните капки говорят на сърцето на орача, а чучулигата подема и носи към небето неговата молба за плода на златните ниви... Светът, възсъздаден в най-хубавите лирически стихотворения на Славейков, е в дълбока връзка със света на обикновения човек. Желанията са човешки и разбираеми, чувствата – изчистени и прости в най-хубавия смисъл на думата. Каква човешка топлота струи от копнежа по родния дом, изразен в непосредствени и конкретни форми:
Виждам се во родний кът,
родна реч слухът ми гали –
свой отново ме зовът,
свой които са ме звали.
Дори любовта – най-неспокойната вдъхновителка на лириката – у Славейков е спокойно и ведро чувство, далеч от горещината на преходната страст. Отличителна черта на любовната изповед е нежността. Лирическият герой почти не смее да се докосне до любимата. Само трепетът, с който свежда чело на нейното рамо, свидетелства за силата на чувството му, само дълбоката нежност на обръщенията „другарко', „сестро”, „свидно дете” говори за безкрайната преданост на сърцето му. Това е чиста и вярна любов, в която душата почива и се освежава.

 
XHTML and CSS.