Tyxo.bg counter Прозата на Яворов
Home Писатели Прозата на Яворов

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


Прозата на Яворов ПДФ Печат Е-мейл

Тончо Жечев
Прозата на Яворов стои в плътната и могъща сянка на неговата драматична, ослепителна поезия и трагичния роман на неговия живот. При това в целия си обем тази тема може да бъде изчерпана само след едно бъдещо академично издание на събраните съчинения на П. К. Яворов, където ще видим изцяло публицистиката му, особено във вестниците "Дело" и "Свобода или смърт", свързани с освободителните борби на македонските българи, с борбите вътре в това движение, след проучване на епистоларното наследство на поета, особеностите на критическата му проза и т. н. Тук ще стане дума само за двете самостоятелни прозаически произведения на Яворов, които по място и значение в историята на българската литература се доближават до неговите големи поетически постижения – биографията на Гоце Делчев и прозаическите фрагменти, събрани в "Хайдушки копнения".
Яворовата биография "Гоце Делчев" и сега си остава най-доброто произведение за великия водач на националноосвободителното движение в Македония от края на миналия и началото на сегашния век – колкото кратко, толкова и художествено внушително, написано с трогателно душевно сродство и заразителна духовна симпатия. Ценността на тази биография се предопределя от много невидими на пръв поглед, незабележими и пропуснати досега причини, които се коренят в неповторимостта на самия исторически материал, в странното и пак неповторимо съжителство на обекта и субекта на повествованието.

Целият въпрос е в това, че ако по душевен строй, черти на характера, идеи, начини на действие, житейско и обществено поведение Гоце Делчев удивително напомня Апостола, великия Левски, ако той е Левски на един нов етап и нова борба, то по душевен строй, поетически темперамент, емоционални и идейни вълнения Яворов удивително напомня Христо Ботев, той е в известен смисъл нов Ботев в усложнени исторически условия, разполовен и вътрешно изранен.
Ние невсякога си даваме достатъчно сметка за значението на образеца, на повторяемостта в историята и обществените движения. Достатъчно беше задачата за освобождение от турско да остане в Македония, за да се повторят в своеобразен вид типовете, характерите, дори някои ситуации, познати от Българското възраждане, да се повторят в общите си черти дори гении на делото, подобни на Левски, какъвто е случаят с Гоце Делчев, и гении на перото и делото като Ботев, неизменния образец на Яворов в живота и поезията. Приблизително подобна на биографията на Яворов за Делчев би била биографията на Ботев за Левски, ако тя беше написана. Съвпадението тук е дори в ред подробности – еднаква лична дружба свързва както Гоце и Яворов, така и Левски и Ботев, неведнъж те делят несгодите на борбата, изпълнени са с възторг един към друг; Гоце знае и обича песните на Яворов също така, както Левски си преписва и пее песните на Ботев. Във всеки случай за чест на нашата литература може да се каже, че още в началните етапи на своето ново развитие тя има две ненадминати биографии на най-великите синове на българския народ, че още с първите си прояви нашата биографична литература стига най-високите върхове на този изключително труден жанр и две биографии в нея могат да се равняват с най-големите постижения в световната биографична литература – с биографиите, написани от Литън Стречи и по-късно от неговия ученик Андре Мороа. Това са биографията на Христо Ботев от Захари Стоянов и на Гоце Делчев от Яворов. Както Яворов е познавал и ценял "Записките", така навярно е познавал и Ботевата биография от великия летописец на българската националноосвободителна епопея, а неговият опит не е минал безследно за биографа на Делчев.
Следва

 
XHTML and CSS.