Tyxo.bg counter Прозата на Яворов – 2 част
Home Писатели Прозата на Яворов – 2 част

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


Прозата на Яворов – 2 част ПДФ Печат Е-мейл

Тончо Жечев
Виж: Първа част
Някои изключително интересни исторически обстоятелства при зараждането и създаването на биографията на Гоце Делчев слагат ярък и неизличим печат върху нея, върху нейния тон и характер, върху нейната стилистика и най-после върху цялостния образ на Гоце, пресъздаден в нея. Първото голямо прозаическо произведение на Яворов е плод на неговия възторг и преклонение пред облика на герой, революционер, човек на делото, когото поетът лично е познавал, чийто сподвижник в освободителното дело е бил, и благодарение на това основата на произведението, колкото и дълбоко скрита да е тя, е мемоарна, в нея са положени лични впечатления и изживявания.
Неповторимостта на Яворовата книга за Гоце Делчев ще си остава, нейната цена ще расте с времето, защото освен всичко друго, освен майсторството и таланта на нейния автор, тя е и летопис, свидетелство, документ, който не може да бъде омаловажен или пренебрегнат от страшния съд на историята. Високото качество на прозата на Яворов в случая се създава от два взаимно обусловени и взаимно проникващи се фактора – непосредственото свидетелство на поета и революционера Яворов за водача на освободителното движение в Македония и собствените качества на вълнуващата проза на поета.


При това всичко е създадено по горещите следи на събитията, на свежа памет, при още съвсем живата рана, отворена от вчерашната смърт на героя, в темп, повече подхождащ за лирическа импровизация върху болна и трудна тема. Забележително е, че Яворов не е изчаквал никаква дистанция на времето, не му е била необходима никаква отдалеченост, за да разпознава и открива истинските черти на образа на Гоце. Още приживе, още преди геройската смърт на Делчев той е бил наясно за истинските размери на неговата личност, за историческата значимост на неговото дело, за историческата му роля. И веднага след смъртта на героя из Серско Яворов бърза да увековечи създадения във въображението и мисълта си образ. Интуицията на поета и реализмът на политическия участник в борбата помагат на Яворов още съвсем рано да прозре мащаба на Делчевата личност и със завидна увереност на живописец да пресъздаде основните черти от характера и главните жизнени ситуации от биографията на героя.
Тази Яворова увереност не е само лична, тя е и  "унаследена" от неговия постоянен интерес към Българското възраждане, в известен смисъл тя е "готова" от създадения вече в българското национално съзнание култ към героите на Априлската епопея, към Левски, Бенковски. Волов, Чистеменски, от сформираните вече по това време легенди и митове за Ботев и неговия подвиг. Тъкмо това е в основата на Яворовата увереност, на лекотата, на кристалната форма, в която се ражда биографията на Гоце Делчев. Неоспорим факт във всеки случай е, че само пет месеца след смъртта на Гоце, на 21 април 1903 г., Яворов сключва договор, за да напише до края на същата година неговата биография, а през януари 1904 г., само девет месеца след смъртта му, по софийските книжарници вече всеки е можел да си купи книжката.
За да се вникне и оцени дълбоко тази биография, написана от Яворов, трябва добре да се познават подтиците на поета към нея, характерът на отношенията му с Делчев, да се познава изобщо проблемът "Яворов като революционен деец в Македония". Той е възторжен четник на Гоце в чети, съставени от македонци, мизийци и тракийци, от кукушани и разградчани, от битолчани и старозагорчани, от щипяни и шуменци, когато в разслоена и ожесточена България въпросът за освобождението на останалите под робство братя от Македония е единственият общонароден въпрос, единственият обединителен елемент. Яворов прегръща с цялостно и ненакърнимо ботевско чувство идеята на тази борба от ранни години, но участва в нея през годините на вътрешни раздори. Неговото запознанство с Гоце Делчев датира от началото на 1901 г. и тъкмо идеите на Делчев, неговите средства и методи, неговата чистота, цялостният му възрожденски облик и плам, така невероятно напомнящи Левски, поддържат, съхраняват у поета въодушевлението и чистотата на подбудите към освободителното дело, запазват онази крехка иначе у Яворов цялостност, която бързо рухва тъкмо след смъртта на Делчев, след разгарянето на раздорите вътре в движението, след трагичния погром на Илинденското въстание. В този смисъл биографията на Гоце от Яворов е лебедовата песен на неговата мечта по ботевска съдба и ботевска цялостност, по ботевско единство на думи и дела, на живот и героична смърт, увенчана с безсмъртие.
* Със съкращения

 
XHTML and CSS.