Tyxo.bg counter Пътешественическите мотиви в поезията на Багряна
Home Писатели Пътешественическите мотиви в поезията на Багряна

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


Пътешественическите мотиви в поезията на Багряна ПДФ Печат Е-мейл

Иван Сърандев
Втората стихосбирка на Багряна включва творби, създадени през периода 1928-1931 г., и носи заглавие „Звезда на моряка”. Особено интересно за умонастроенията на авторката е уводното стихотворение, в което се обръща към своя век на „бетона, машините и радиото”. Тя дръзко предизвиква неговите неразрешими противоречия - политически, социални, исторически. Бунтовният порив на лирическата героиня от „Вечната и святата” е социално и философски осмислен. Прегазила еснафските ограничения, наложени върху жената от един изостанал бит и съзнание, тази героиня мечтае и сънува пътешествия с трансатлантически параходи, нюйоркски небостъргачи, бумтежа на аеропланните мотори възприема като най-романтична музика и химн за човешките възможности и гений. Времето принадлежи на техническата цивилизация и напредък, човешкият гений е разкрил и направил достъпни и най-отдалечените кътчета на планетата за съвременниците, предложил им е благата на непознати земи и материци. С една дума паломническите настроения са докоснали и лирическата героиня на Багряна. Тя не остава студена и апатична за романтичната жажда, за страстните пориви на въображението, понесло я на могъщите си крила по четирите краища на планетата. Но където и да скита, където и да я отнасят желанията и сънищата, тази героиня е с душа и очи, отворени за родината („SOS”).
Ето защо тя ще умре доволна, ако може в паузите между две почивки на джаз банда да излее пред света сърцето си като поет и жена. Следователно в лириката на Багряна се появи един нов момент - противоречието между века на техническата цивилизация и художника.

В стихосбирката са поместени циклите „Париж”, „Венеция”, „Зовът на морето” и „Птицата с моторното сърце”. Всеки един от тях е плод на конкретно преживяване по време на пътешествие. Страстта да обикаля, да опознава чужди и далечни страни е толкова голяма, че в една творба от цикъла „Зовът на морето” лирическата героиня открито заявява съжалението си, дето се е родила жена:
Ако не бях жена, бих всичко тук оставила
и тръгнала бих в тези тежки дни
към нов живот, под градуса на нови ширини.
Бих служила на някой параход, що плава
сред континентите като подвижен малък свят,
кръстосващ океанските простори
под небосклон с тропически съзвездия обсят,
и всеки ден меняващи се климати, и фауни, и флори.
Пътешественическите мотиви преминават и в следващата книга - „Сърце човешко” от 1936 г. Заглавията само на стихотворенията, поместени в цикъла „Колело”, са своеобразен отчет за туристическите маршрути, осъществени през тия години от поетесата: „Слънце над Босфора”, „Експрес в пустинята”, „Словенски вечери”, „Кораб от Испания”, „Несебърски сън”.
Много характерно за пътешественическия стил на поетесата е стихотворението „Слънце над Босфора”. Пейзажът в нейната поезия не се самозадоволява, не е специален предмет за изображение. В повечето случаи рисуваните картини са повод, за да ни разкаже или подскаже мислите, които картината от природата е събудила. В първата половина на стихотворението например е описан ярко изгледът от Босфора - блясъкът на неговите води, бездънното му синьо небе, гората от мачти на големи и малки съдове в пристанището, облаците от посребрени чайки. И днес, казва на себе си поетесата, се скиташ по този бряг, ти, потомката на едно храбро племе, което някога е спирало с войнствена непреклонност пред позлатените куполи на църквите и богатствата на една империя. Но за разлика от далечните си прадеди тяхната потомка „не гори от завоевателски пожар”, не дири нито възмездие със закъсняла дата, нито власт, нито закъсняла слава. И тъкмо в този момент поетесата разкрива истинските мотиви, от които се е ръководила при обрисовката на Босфорския пейзаж:
Ти носиш само оня порив скрит,
що някога е гонил твойто храбро племе
безспир, надлъж и шир по младата земя.

Ти носиш тази жажда на очите
за нови ширини, простори, кръгозори,
за нови, нови небеса, звезди, слънца.

Ти носиш и това сърце, що бие
пред куполите блеснали на този град,
през тези дивни брегове, това море -

но свързано като с магия, там е -
там в оня край, където пръв път е забило
и пак в чиято пръст да се стопи ще иде!

С една дума не природните красоти на Босфора са притегателният магнит, не даже конкретното душевно настроение и преживяване на лирическата героиня, съзерцаваща залива, а нещо далеч по-различно - в основата на нейното вълнение стои едно историческо самосъзнание и памет. Тя се възприема като продължителка на пориви, дошли от пространствата на историята. Следователно поетесата не се отнася към чистите пейзажисти; при нея пейзажът не е цел, а средство за постигане на определени исторически и философски внушения.

Из „Елисавета Багряна, Литературен портрет”, Сарандев Иван

 
XHTML and CSS.