Tyxo.bg counter Песента на колелетата – Йовков
Home Писатели Песента на колелетата – Йовков

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


Песента на колелетата – Йовков ПДФ Печат Е-мейл

Милена Цанева
Съкровената идея на Йовков за любовта между хората и за творческия труд като най-висша човешка добродетел намира своя най-убедителен и завършен художествен израз в прочутия разказ „Песента на колелетатa”. В спокойното, по йовковски равно и все пак композиционно усложнено повествование тук непринудено се преплитат две сюжетни линии. Първата е основна и почти безфабулна – реалистически плътно и психологически задълбочено са проследени изживявания и размисли на стария майстор с неговия копнеж да осмисли своя залязващ вече живот. Втората е по-действена, но бегло щрихирана и развиваща се някак подмолно – отношенията между дъщерята на майстора Шакире и Джапар. В тези отношения художникът оставя твърде много недоизказани места. Защо някога Шакире е отхвърлила любовта на Джапар, а след това мисли за него и дори, както изглежда, се срещат? Защо така бързо забравя умрелия си мъж? За всичко това можем само да гадаем и да се досещаме. По тази бегло набелязани сюжетна линия героите живеят своя живот, подвластни на загадъчните и неотменни закони на човешкото сърце, а този живот се нуждае не от обяснения, а от съзерцание и любуване. В първата сюжетна линия героят, навлязъл във възрастта на равносметките, осмисля своя почти изживян живот. Погребал любовното си щастие, загубил със смъртта на синовете си и надеждата да види безсмъртието на своя род, старият майстор жадува да остави следа в живота чрез някакво голямо благодеяние. Но в края на краищата разбира, че не би могъл да стори по-голям „себап” от самите пеещи каруци, които прави. Каруци, създадени да свързват и сближават хората и да им говорят на своя пеещ език. Каруци, по чиято неповторима мелодия жените ще отгатват връщането на мъжете си и Шакире ще излиза да посрещне своя Джапар.


„ С мъки, с нещастия е пълен тоя свят, но все пак има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго – любовта между хората.”
Този заключителен пасаж от размислите на стария майстор би могъл да послужи като мото на цялото Йовково творчество. Защото мъдрец е наистина старият майстор Сали Яшар, но в неговата изстрадана мъдрост чуваме съвсем ясно гласа на самия автор.
В Йовковото творчество няма да срещнем вазовския открит авторски коментар и преки авторови оценки. Тук художникът се стреми да се скрие зад своите герои, дори съвсем да изчезне и да ни остави сами да съзерцаваме и оценяваме изобразявания живот. Негова мечта е да създаде „такъв един разказ, в който, като се почне от първия и се свърши с последния ред, всичко да става, а аз да отсъствам напълно”. В художественото си развитие белетристът действително все повече се приближава до своя идеал за предметен пластично внушителен рисунък, който сам говори на въображението и емоциите на читателя. Отказът от ролята на вездесъщия и всевиждащ автор е само художествена, не и идейно-нравствена позиция. Въпреки всичко Йовков продължава да присъства в своя художествен свят – не като пряко изявено отношение, а като подчертано субективно пречупване на цялостната атмосфера на света през определено човешко съзнание, като жизнена философия и нравствени концепции, въплътени в човешки образи и съдби.
Невидимо присъстващият облик на автора, художествената призма на неговото творческо съзнание се разкрива и в изострения усет за поезията на живота, и в почти езическия култ към красотата и смелостта, и в копнежа по волно разгръщане на човешката личност, и във възвисяването на любовта до душевен порив, неподвластен на други закони освен на самия себе си, и изобщо във всичко онова, което съставлява специфичната багра и обаяние на Йовковия пъстър и същевременно единен, реален и същевременно по-красив от реалния свят.

* Откъс

 
XHTML and CSS.