Tyxo.bg counter В часа на синята мъгла – Яворов
Home Писатели В часа на синята мъгла – Яворов

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


В часа на синята мъгла – Яворов ПДФ Печат Е-мейл
Св. Игов
...Мнозина от тълкувателите, като разглеждат поезията му, са наричали Яворов „ясновидец” и „пророк”. Д-р Кръстев в отделна работа, посветена на мотива за слепотата у Яворов разглежда „слепотата” като „висше пророчество”. Людмил Стоянов пък го нарича „оракул”.
Яворов като провиденциален поет може да бъде осмислен в два плана. Единият е свързан с разбирането на поета въобще като пророк (чиято лирическа формула даде Пушкин в едноименното си стихотворение). Пророческите тенденции, погледът към бъдещето обаче имат по-конкретен художествен израз в Яворовото творческо дело. Те са функция и на индивидуалната му лирическа нагласа („все туй копнение в духът”), която има проспективна насоченост, но и на средищно-кръстопътното му място в българската литература.
Интровертен като нагласа, мъчително-напрегнато вдаден в себе си, Яворовият дух обаче е вгледан поривно-устремено и в своя „път” (на който „не съзира края”), в бъдния ден („без там пристанище да знае”). Това търсене на цел – и неспособност да се удовлетвори от каквато и да било цел – е характерна черта на Яворов.
Но тази напрегнато-драматична, вечно мятаща се устременост на Яворов има и едно културно-историческо измерение, което и определя, и е определено от кръстопътно-преходното място на Яворов в българската литература.
Големите творци на една нация стоят не само в началото и в края (като синтез) на определени духовни движения, но и в техните кръстопътно-преходни места (ако въобще може да се направи такова разграничение в процеса, всяка точка на който, в зависимост от гледната точка, е и „начало”, и „край”, т. е. винаги преход).
Яворов обикновено е разглеждан като „нов етап” в развитието на българската поезия (родоначалник на символизма, пръв „модерен поет”, пръв „поет на нощта” и пр.), като търсач и откривател на „нови пътища”. Макар като духовен вожд на българската модерна литература да се сочи безспорно крупната културна фигура на Пенчо Славейков, Яворов със своето лирическо творчество по-определено въплъщава идеала за „модерен поет” и неслучайно е по-близък на „младите”, въпреки че и те в ред отношения отиват след него във въплъщението на модела на модерен поет (преди всичко по отношение на вече пречупения енергетизъм, на сломената воля).
В по-малка степен е разгледан Яворов в светлината на предходната традиция, като продължител на традиционни движения и устреми на българската литература, въпреки че и в това отношение са правени важни наблюдения (преди всичко по отношение на приемствеността му с Ботев, която още Пенчо Славейков изтъква).
Яворов е наистина неукротим „ботевски дух”, драматичен „ботевски темперамент”. И не само по дух, той и в реалното си жизнено поведение се стреми да повтори Ботевия подвиг. Но колкото и голямо значение да има Яворовото участие в националноосвободителното движение, колкото и изкусителна да е съпоставката на двойката Яворов–Гоце Делчев с двойката Ботев–Левски, Яворов не повтаря изцяло Ботевия подвиг. Македонската му авантюра е плодотворна за творчеството му, тя е и своеобразен „връх” в житейската му биография. Но този „връх” не е нито определящ образа на Яворов в българската литература, нито е бляскавият финал на един живот както при Ботев. След „македонската авантюра” на Яворов животът му има своите нови като „културно-историческа стойност” (по думите на Божан Ангелов) биографични епизоди, кулминация на които е житейската му трагедия. Не един исторически подвиг, както при Ботев, а една екзистенциална трагедия, която става културно- исторически подвиг, бе своеобразният връх – епилог на неговия живот и творчество,които Яворов изпълни с богат поетически и културно-исторически смисъл.
В този аспект Яворов не е само и просто продължител на Ботевата традиция, той е и откривател на нови духовни хоризонти за българина. През неговото сърце минава една съдбовна пукнатина в националния духовен живот и нему бе съдено да прехвърли моста на културно-историческата приемственост през нея. Затова неговите прочути „два периода” (които наистина присъстват, но това не означава единият – който и да било – да се подценява за сметка на другия) са не само етапи в индивидуалното му творческо развитие, напротив – те имат надиндивидуален литературно-исторически и културно-исторически смисъл. На Яворов бе съдено да изгори в драматизма между тях, който наистина бе не просто личен, а национално-исторически драматизъм. Като споделям напълно мисълта на Далчев, че „категорията на трагичното е индивидуалното”, не оправдавам възражението му спрямо Гео Милев, който разбира Яворов като изразител не на лично, а на „колективното всенародно страдание на миналото – тъмно наследство в душата на поета”. Яворов е естествено изразител на едно лично екзистенциално страдание, но в него се отразява и страданието на един народностен трагизъм (така добре видим в драматизма на социалната му поезия), и трагизмът на един социално-исторически и културно-исторически преход. Яворов бе и блестящ социален и революционен поет и великолепен интимно-психологически лирик. Творчеството му – и в хронологико-тематичните си, и в жанровите си антитези и преходи – изразява и драматичното напрежение, и своеобразните художествени синтези на нови национално-културни потребности.
В този смисъл – и като продължител на предходни български духовни традиции (а редом с Ботевите можем да открием и захариевски, и вазовски, и пенчо-славейковски), и като откривател на нови пътища за българската култура – Яворов е поет на драматичното българско кръстопътно съзнание, драматична средищно-преходна личност (тези метафори, които изразяват диахронната Яворова ситуираност в националната култура, ми се струват по- подходящи от метафорите, които разбират динамичността му в синхронен аспект като „противоречивият и единният”, „раздвоеният и единният”, макар че – на равнището на индивидуалното му творческо дело – те изразяват съответно една темпераментна и художествена реалност).
Следва
Из „История на българската литература 1878-1944”, Св. Игов
 
XHTML and CSS.