Tyxo.bg counter Прииждат, връщат се – Димчо Дебелянов
Home Писатели Прииждат, връщат се – Димчо Дебелянов

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


Прииждат, връщат се – Димчо Дебелянов ПДФ Печат Е-мейл

Св. Игов
Стихотворението започва с внушителната и динамична картина на военното движение, предадено като могъща стихия и сравнено с „взбунено море, пияно от несдръжната си мощ”. След тази картина идват човешката конкретизация на стихийното движение с внезапния въпрос „Кои са те?” и отговорът, съдържащ съзнанието за единение с масата:
Безименни — и ти безимен между тях
потъваш в жалбите им глъхнали и в
                                                  грубите им веселби...
Поетическата картина се движи от надлично стихийното към човешки конкретното и сливането на индивида с масата. Лирическото познание завършва с „влизане” в интимния свят на лирическия герой, за да предаде съкровената интимна същност на човека, залутан в могъщия вихър на войната:
И как е странно в грохота на тоя вихър
                                                          лих,
където всички са един и всеки все
                                                          пак — сам,
да си припомниш, да пришъпнеш някой
                                                          плачещ стих
из кротките елегии на Francis Jammes.


В този елегичен завършек Димчо Дебелянов с присъщия му афористично-обобщаващ стих е дал една от най-ярките художествени формули на модерното отчуждение: „Където всички са един/ и всеки все пак — сам.”
Тази сгъстена образно-интелектуална формулировка предвещава по-късното разбиране за модерния човек като „самотник в тълпата”, което и Лилиев предусеща в един свой стих („те тръгват да се слеят в една самота”).
Но това единение на хората в самотата е обгърнато от задушевно човешко чувство, което показва, че за поета тази самота не е обезличаване в тълпата, не е дехуманизация, а съхранение на индивидуалните и хуманни ценности дори в кървавите прегръдки на смъртоносната стихия. С това Дебелянов за сетен път изразява едно от основните чувства на своята поезия, което я прави така близка на хората – човечността, разбирането за необходимостта от съхраняване на човешкото.
* Из „Димчо Дебелянов”, Св. Игов

 
XHTML and CSS.