Tyxo.bg counter Бил се Марко с турци еничери - 2 част
Home Писатели Бил се Марко с турци еничери - 2 част

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


Бил се Марко с турци еничери - 2 част ПДФ Печат Е-мейл
Таня Йовчева
Виж: Първа част
Крали Марко е добър християнин и след всички извършени подвизи, след ужасите, които вижда по поробената земя, решава да се обърне към Бога, за да се моли за спасението на страдащите. В същото време той много добре съзнава, че само вярата не е достатъчна. Необходими са и решителни действия, за да настъпи истински обрат в съдбата на поробените балкански народи. Произволите на поробителя застрашават живота, сигурността и човешкото достойнство на заробените. Крали Марко изпитва искрено съчувствие към тяхното страдание и дори се чувства виновен, че не може да помогне на всички, които изпитват потребност от неговата помощ. Ужасите и плачът на страдащите отеква в сърцето му и той решава да отиде в София, според песента, да се помоли в храма, за да измоли от Бога да му даде сила да спре нашествието на османците. Тръгвайки за молитва, Крали Марко не взема със себе си никакво оръжие, но вярната му съпруга правилно разсъждава, че то може би ще му потрябва и затова го скрива в дисагите:
чем да идем Богу да се молим,
дано да ме Господ помогнало,
дано съпрем тия клети турци,
стига толко земя притискаха,
стига толко роби изробиха!
Сред равното Софийско поле Марко се сблъсква с ново потвърждение за робския ужас. Откъм „Бели Дунав” се зачува глас, който му казва, че Емза бег арапин е заробил три синджира роби: „ един синджир се млади невести/ други синджир се млади момчета/ трети синджир се млади девойки”. Плачът им се чува надалеч и Крали Марко пришпорва коня Шарколия и в един миг успява да стигне до тях. От този момент започва решителният обрат в действията му. Със смирени и благи думи героят отначало се опитва да смили Емза бег и да го накара да освободи нещастните роби. Крали Марко е смирен, защото е убеден, че в дисагите си е сложил само църковните книги и няма оръжие. В мига, когато среща грубия и присмехулен отказ на поробителя, той не се колебае. Решава да освободи на всяка цена робите, дори ако е необходимо да се бори с камъни, дървета и с голи ръце срещу насилниците им. В този драматичен момент верният кон Шарколия му подсказва, че Марковата невяста тайно е скрила сабята дамаскиня в „свилените дисаги”. Марко се качва „коню на рамена” и изненадва враговете си. Когато издърпва сабята си от дисагите, тя просвирва във въздуха и според израза на народния певец „изтече като бърза вода”. Ярките сравнения, изразителната глаголна форма „слете низ гора зелена”, внушителната хипербола „като махна сабя дамаскиня, троицата изведнъж паднали” доказват огромното възхищение на народния певец от силата на юнака, предадена с познатите от мита и легендата изразни средства.
Славата не променя Крали Марко и той защитава онеправданите и страдащите съвсем безкористно. Проявява се не само като необикновено смел, но и като щедър и благороден човек. След извършения подвиг разпределя пленените „три хазни пари” между освободените, за да могат те да си купят „хлебец и опинци”. На него не са му необходими злато и богатства, а народното признание и съхраняването на вярата в сърцата на хората, че има кой да ги брани от страшния нашественик:
И за мене Всички казувайте:
„Оттъвна ни Марко Кралевики.”
Казувайте да се приказуе!
Последната сцена в песента „Бил се Марко с турци еничери” е затрогваща и въздейства изключително силно върху слушателя и читателя. Крали Марко пристига най-после в София и смирено изслушва несправедливите укори и подигравки на софийските кметове. Те го подозират, че е закъснял, защото цяла нощ е пил „църно вино”. Изповедта на Крали Марко обаче пред игумена Славе разкрива истинската причина за неговото закъснение и за последния му подвиг на герой -закрилник на поробените. Народният певец използва повторението като типично за епическата традиция художествено средство. Най-важната случка в повествованието трябва да бъде разказана още веднъж и той прави точно това с разказа си за освобождението на трите синджира роби.
Като истински християнин Крали Марко не е забравил и божия храм – той запазва една хазна за църквата. Съхранението на вярата в онази епоха е равносилно на запазване на народностното самосъзнание и гаранция, че българите не ще изгубят своята родова памет и спомена за някогашната си държава. За всички тези юначни дела и за невероятната си сила и честност, Крали Марко заслужено получава уважение и благодарност. Народният певец увековечава неговия подвиг и последвалото признание, което остава във времето: всичките се Марко поклонили, на Марко са ръка целували и на Марко дума са продумали:
Честит, Марко, с твоето юнашство,
къде ходиш, се работа вършиш.
Споменът за легендарните подвизи на Крали Марко и митологизирането на тази противоречива историческа личност като смел и непоколебим юнак надхвърлят времето, в което са създадени песните за него. Те се оказват необходими на всички поробени балкански народи и векове наред им дават пример как трябва да защитават своята чест, достойнство и свобода от нашественика.
 
XHTML and CSS.