Tyxo.bg counter „Кървава песен” от Пенчо Славейков
Home Писатели „Кървава песен” от Пенчо Славейков

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


„Кървава песен” от Пенчо Славейков ПДФ Печат Е-мейл
Св. Игов
Най-амбициозното творение на Пенчо Славейков е замислената като национален епос поема „Кървава песен”, творбата, над която работи най-дълго – от началото на 90-те години до смъртта си, без да успее да я завърши окончателно (недовършени остават деветата и особено осмата глава и има само наброски за епилог).
Първите импулси идват от непосредствените впечатления на поета от събитията около Освободителната война (като дете Славейков е свидетел на опожаряването на Стара Загора) и още през 1891 г. пише поемата „Младен Загореца”, която не го удовлетворява, и я унищожава. В наброските за епилога Славейков отбелязва, че е започнал поемата „в град Липиска, в 1893 – за мене паметна година”. Несъмнено е при преформирането на замисъла влиянието на големия полски национален епос – „Пан Тадеуш” на Адам Мицкевич, а също на „Под игото” и „Записките”. Склонният към културно съревнование Пенчо Славейков не е могъл да пропусне случая да съперничи на големите си съвременници с творби за най-значимото българско историческо събитие – Априлското въстание. Навярно и носталгията по родината (в която са създадени творби като „Пан Тадеуш” и „Под игото”) е импулсирала младия български студент „в Липиска”. И още през пролетта на 1895 г. е готов окончателно план за творбата, която започва да печата последователно на откъси от 1896 до 1910 г. През 1911 г. излиза цялостно издание на още недовършената торба, а след смъртта на Пенчо, през 1913 г. д-р Кръстев я издава с недовършените последни части.
Би било добре да знаем с какви заключителни нюанси Славейков би дал окончателния вид на поемата, но и така тя звучи като монументално художествено цяло, което представя една от най-значителните творби на българската литература.
Не бих казал обаче, че поемата има особено щастлива съдба в българската литература, макар че едничка от творенията на българския поетически гений е имала честта да бъде предлагана за Нобелова награда (от шведския българист Алфред Йенсен). „Кървава песен” няма нито голяма читателска популярност, нито пък е била особено изтъквана от критиката, въпреки че има и своите страстни почитатели. Но дори сред тях тя не е получавала необходимата – не оценка – а интерпретация, която безспорно заслужава.
Че поемата не е много популярна сред читателите, не е чак толкова странно, макар че едно по-добро критическо разбиране и необходимо вместване на творбата във възпитателния цикъл на българина би спомогнало и за такава популярност. Една от причините за непопулярността е несъмнено фактът, че П. Славейков иска да повтори в стих невъзможното като че в модерните времена чудо на епоса. При това – въпреки че точно тук има някои от големите си успехи – стихът му като че не спомага за лесносмилаемостта на творбата във време, когато публиката е отвикнала от подобен жанр и когато българският читател вече има навик за възприемане на един лаконичен лиризъм. Не е лесно също така за читателя, навикнал на лесносмилаемо четиво, да има търпението да проследи целия този словесен поток, да следва всички извивки в мислите (и сблъсъците) на героите, още повече че понякога те са като че прекалено резоньорски. С което не искам да кажа нито че са безсмислени, нито че са излишни. Напротив, точно в тях е голяма част от мъдростта на поемата. И все пак тези философствания като че са прекалено експлицирани в сравнение с реалната стихия на българския бунт, в който едва ли се е говорило (и мислило) толкова. Но и в това има важен творчески смисъл – Славейков е експлицирал дори тенденции, които по-слабо са били изявени в историческия процес, за да търси и в тях загадката на българската национална съдба.
Понеже принадлежа към поколението, на което предлагаха скудоумни критически предубеждения вместо самата поема, сега съм доста положително пристрастен към нейната съдба и оценка, макар че почти в същата степен презирам и онези критици, които твърде много говорят за „философската” ценност на творбата, но така кухо, нефилософски и абстрактно, че вместо да изпишат вежди, избождат очи, т. е. помагат по свообразен начин за затвърждаване на предишните критически предубеждения. Ценността на творбата може да се изяви само като се преодолеят предубежденията към нея. Едва тогава тя ще изпъкне с цялото си величие като нов български национален епос. „Кървава песен” не притежава, разбира се, нито автентичната изобразителна сила и могъщество на „Записките”, нито наивно-романтичното очарование и пластико- изобразително пъстроцветие на „Под игото”. Но тя в далеч по-голяма степен представя един мъдър размисъл върху българската национална съдба, дава ни художествената философия на една национална история, видяна в сгъстеното време на един от звездните й исторически мигове – толкова по-ценни, защото са особено редки.
Следва
 
XHTML and CSS.