Tyxo.bg counter „Кървава песен” от Пенчо Славейков - втора част
Home Писатели „Кървава песен” от Пенчо Славейков - втора част

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


„Кървава песен” от Пенчо Славейков - втора част ПДФ Печат Е-мейл
Св. Игов
Виж: Първа част
Поемата притежава и максимума пластическо-изобразителни ценности, които според мен може да притежава този анахроничен (анахроничен – не в смисъл, че не можем да четем стария епос, а че трудно може да се създаде нов) вече жанр. Обвеяни от лирическо вдъхновение са отклоненията за Балкана, а пластико-изобразителна сила имат епизодът за събора в Каменград, ред битови, природни и батални картини.
В целия лирико-изобразителен поток обаче най-голям интерес представят взаимоотношенията между героите – Младен и Войводата, Дивисил и поп Матей, Хъшлака и Мъдрителя – носители на основните идейни тенденции на поемата, но не единствени в борбата, а представители на събудилото се за нов исторически живот множество, наречено български народ. Не бих казал обаче, че в някого от тях поетът е въплътил своя идеал – дори в централния конфликт между Войводата и Младен, коментиран мъдро от стареца Дивисил, Пенчо Славейков не е на страната на Младен, както обикновено се мисли. Художествената философия на Пенчо .Славейков има усет за множествеността на живота и националната съдба, нейният истински герой е именно полифоничната мелодия на българската национална съдба. „Кървава песен” е всъщност художествено решаване загадката на
ТАЗ ЗЕМЯ ПРЕДЕЛНА
МЕЖДУ СЕГАШНИЯ И НЯКОГАШНИЙ СВЯТ
НА СИНУРА МЕЖДУ ВЪЗТОК И ЗАПАД. . .
„Кървава песен” е наистина своеобразна „енциклопедия на българския народен живот”, разглеждан не само като битово многообразие, а като битийна същност, обхванат в доста аспекти, но съсредоточен главно върху звездния миг на бунта – в който е загадката и на историята, и на песента. Мисля че никой – нито историци, нито философи, нито поети – не осмисли така българската национална (а и балканската „кръстопътна”) загадка, която иначе Ботев въплъти в своето гениално единство на Слово и Подвиг. В тази поема живее смисълът на българската съдба – страданието и стоицизмът на народа ни през вековете, търпението и бунтът, песента и кръвта. Понякога поемата на Пенчо Славейков като че ретроспективно пренася съвременни нему национални проблеми в кладенеца на историята. Но истина е също така, че ред от трагичните падения в българската съдба имат далеч по-ранни свои исторически и народопсихологически корени. И в самотната съпротива на Младен срещу Войводата, чийто смисъл разбира старецът Дивисил, се крие един по-дълбок поглед върху българската история, който вижда в каквито и да било форми на „вождизма” поставяне над колективната национална съдба:
Желаеш ли свобода
народу, ти не се поставяй над народа –
а с него заедно върви, дели беди,
дели и тържества. Клон от дъбът бъди!
(Странна наистина мъдрост за „прокълнатия” като елитарен индивидуалист поет!)
В ред още сентенции, които звучат не като „философия”, а като истинска, извлечена от съдбата народна мъдрост, поетът изразява един дълбоко изстрадан исторически опит, който бог знай защо някои критици наричат индивидуалистичен. Може би защото в пророческата визия за Единния тези интерпретатори виждат някакъв вариант на Ницшевия Свръхчовек, без да са разбрали нито Ницше (и кой знай дали го и познават!), нито смисълът, който влага в Единния Пенчо Славейков, за когото впрочем това не е окончателна мъдрост, а един от гласовете на народната мъдрост...
Търсили досега в „Кървава песен” само илюстрация на някои откъслечни – и поради това едностранчиви – твърдения на Пенчо Славейков, критиците сякаш не са видели, че в тази творба поетът наистина е „во песента и себе си забравил”, потънал в мъдрата обективна логика на историята и многогласието на националната съдба. Защото той видя в кървавата песен на бунта най-съкровения смисъл на българския порив и битка за свободата, битка, която П. Славейков смяташе не само незавършила, но и незапочнала като необходимост на един нов историко-държавотворчески етап.
Не само в отделните афористични мъдрости, не само в отделните великолепни битови, природни и батални картини, не само в обаянието на отделни образи (Младен, Войводата, Дивисил, Хъшлака, Мъдрителя) се крие величието на тази българска поема. Образите дори могат да се нарекат незавършени или неразвити като характери. Но не защото на Пенчо му е липсвала художествена сила. А защото чрез всички тях се внушава един множествен образ – на бореща се и търсеща своя смисъл, своето историческо .самосъзнание България. В „кървавата песен” на тази България поетът е смирил и извисил всички спорещи помежду си герои, за да ни внуши величието на българската саможертва пред олтара на свободата и да ни даде воля и сили, мъдрост и устрем в изграждането на тази България, която трябва да строи своята сграда не „на подпорка гнила”, а върху здравия темел на онези идеали за „чиста и свята република”, на които беше верен един от онези български „титани на делото и мисълта”, за когото с благослов споменават и героите в поемата.
„Кървава песен” между другото ни показва още един аспект от Пенчовата универсалност като творец – неговият идеал не е само културно-художествен, какъвто той изразява като критик-идеолог, той е и обществено-национален. Поемата представя стремежа на поета чрез разгадаване на върховния смисъл на българската история да се даде и един обществено-национален идеал, който – както и културния му идеал – има преди всичко морален смисъл. С това творческото единство у Пенчо се разкрива и като единство на културния идеалист и националния моралист.
Ако като критик и епик П. Славейков въплъти един надиндивидуален идеал, като лирик той го изрази и като съкровена интимна мечта на своя живот, като свой поетически „сън за щастие”. Така в „бляна” – културен, национален и личен – се осъществява още един от аспектите на Пенчо Славейковото творческо единство. И ако ненадломен е една от ключовите думи към неговата творческа същност, изразяваща морално-волевата му целеустременост и трагичен стоицизъм, блян (което е синонимът на „сън за щастие”) е другата ключова дума на този поет, изразяваща телеологичния аспект на волевата енергичност, целеустремеността на неговата творческа натура, неговия „гордий, властний жад за идеал”.
 
*Със съкращения
 
XHTML and CSS.