Tyxo.bg counter Българинът
Home Писатели Българинът

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


Българинът ПДФ Печат Е-мейл
Из „Записки по българските въстания”, Б. Ганчева
В Априлското въстание много българи дават първата категорично положителна оценка за самите себе си: ,, И така, ние бяхме вече победители... Чак сега българинът позна на дело, че и той чини нещо...”
...Априлското въстание изправя вътрешния ръст на българина, то е събитие в исторически, но и в психологически план.
Ако първите дни на въстанието осъществяват небивало дотогава сцепление на националните сили, потушаването разделя участниците на различни категории и това поставя други въпроси пред народопсихолога и мемоариста. Храбреци, мъченици, малодушни и предатели той трябва да разположи не само по скалата на нравствените оценки, но и в координатната система на българския живот и развитие.
Най-единно и завършено е отношението към геройски загиналите. Те стоят високо в сравнения от всякакъв род и в българската история играят роля на свидетелство, на показател за силата на цял народ. Изключения като Каблешков, Петлешков или Честименски
показват как се бори, как умира, какъв е българинът. Героят може да „покрие със себе си” не един противоположен пример на страх и малодушие – каквито след въстанието е имало толкова много. Обобщението, съдържащо се в конкретния случай, преодолява неговата единичност – героят се превръща в сумарен образ. Повествователят изтегля черти от неговата характеристика, за да го превърне в показател и символ.
По-сложна и трудна е оценката на мъчениците – основната група въстаници. Разкривайки ужаса на Еледжик или Батак, Захари Стоянов не пропуска и чувството за вина – добре познато на не един водач.
„Неутрализирано" от съзнанието, че въстанието не е могло да не избухне, това чувство все пак кълни неведнъж при страховития изглед на опожарените села в „омирисаната на тела” Тракия или при сърцераздирателния вик на молещите за помощ.
Още в часовете на опиянение се чуват отделни гласове на страх, които ще стават повече и ще звучат по-силно. В дните на най-големите изпитания храбреците остават най-малко. Малодушните търсят – и намират – основания да роптаят, че са излъгани, че не им е осигурена обещаната помощ. Израстването към революционните идеи е показано не като краен резултат, а като процес със сложни прояви, понякога и с обратни реакции – отстъпление и страх.
Крайна степен в тази поредица е предателството – също широко разпространено, изобилстващо с унизителни за човешкото достойнство случаи, проява едновременно на инстинкта за самосъхранение, на непреодолян примитивизъм и притъпена нравствена чувствителност. Предателят на Бенковски дядо Вълю също не е единичен, а представителен пример за подобно поведение.
Една от най-големите заслуги на Захари Стоянов е, че изгради многопосочен и усложнен образ на българския народ в един от най- ярките и най-тежки моменти от историческия му живот. Включвайки в този образ и смелостта, и поразяващия героизъм, и малодушието, и предателството, той осигурява - на себе си и на потомството - максимално стабилна гледна точка върху българската история. Любовта към отечеството изключва каквато и да било заслепеност и илюзия.
От тази гледна точка се откроява и демократизмът на Захари Стоянов. Неговата вяра в българския народ, при всички горчиви моменти, се оказва по-силна, защото включва и тях, без да бъде накърнена. Оцелявайки, тя търси опора в действителни ценности и неоспорими истини. Българинът следва пътя си, носейки не само идеалите, но и бремето си.
 
XHTML and CSS.