Tyxo.bg counter Бенковски
Home Писатели Бенковски

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


Бенковски ПДФ Печат Е-мейл
Из „Записки по българските въстания”, Б. Ганчева
Най-вече при него се е разкрило с пълна сила портретното изкуство на Захари Стоянов. Характеристиката е богата, наситена с детайли, включва биографични моменти, реч, действия, външност. Героят е представен и чрез въздействието му върху околните, често върху самия автор. Но при цялата си пълнота, това е характеристика подбрана, с целенасочено поставени акценти. Изведени са на преден план онези черти на някогашния „копривщенски караабаджия”,  които го поставят начело на голямото събитие - странно съчетание на суровост и справедливост, от избухливост и трезва мисъл, способността му да подчини другите на себе си, дори деспотичните увлечения. Историческите мерки нееднократно „преоценяват” личността му – като в широко коментирания епизод на Оборище.

 

Изискваните от Бенковски пълномощия за миг хвърлят светлина върху истината, че сред множеството подтици, които го карат да действа, има немалко лична амбиция, способна и да подцени насрещния. Но читателското колебание за нравствена оценка е разрешено от също така безспорната истина, че тази амбиция е повече от необходима в момента – тя проправя път и дава насока на събитията. Героят е очертан – и оценен – не в биографичен, а в исторически план.
Обобщаващата тенденция в изграждането на образа действа най-резултатно в разказа за потушаването на въстанието.
Могъщата фигура на водача, желязната му доскоро воля, обаянието му над мнозина намират в този момент своя мъчителен противообраз. От обаянието не е останало нищо („Никой не искаше да знае вече кой е войвода, кой е Бенковски”), а и самият той се е превърнал в отчаян и малодушен човек. Отделни негови постъпки (уплахата от змията) го поставят по-долу и от доскорошните му подчинени.
Но всичко това странно не засяга – поне в основите му – образа на Бенковски. Определенията българският войвода: „оня, който искаше да стане цар”, „главният виновник за Априлското въстание” му прилягат все така плътно. При това те зачестяват тъкмо във втория том, където тягостните моменти от крушението изобилстват и не губят героичното си съдържание, въпреки че обстоятелствата, а и самият Бенковски, са вече далеч от героичното.
Бенковски, родом от Копривщица, по занаят абаджия, би бил такъв в други, нереволюционни времена. Бенковски е преди всичко средищна личност, раздвижила народ и история, предизвикала на бой цяла империя, превърнала народната цел в лична съдба, прокарала бразда между роб и поробител. В него летописецът вижда върха на една народна сила, избрала го, за да го постави начело. Издигнал се така високо, Бенковски сякаш се ражда отново, превърнал се в това, което народното движение е искало от него. Войводата е и личност, с присъщите на всеки индивидуални черти, и фигура с определени от историята контури. Захариевият Бенковски надмогва действителния – той е откритие, без да е измислен.

 

*Със съкращения

 
XHTML and CSS.