Tyxo.bg counter Волов
Home Писатели Волов

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


Волов ПДФ Печат Е-мейл
Из „Записки по българските въстания”, Б. Ганчева
На пръв поглед обобщаващите оценки за него са много по-малко, вниманието на автора е по-слабо – и защото не го е придружавал, а и защото Волов не заема водаческото място, от което сам се е отказал. Той се разкрива не в „поредица”, а в отделни ситуации.
Всъщност силата му е различна, някъде и противоположна на силата на Бенковски.
Първият водач на Априлското въстание е на собствения си връх, когато и ръководените от него събития се движат „по върховете си”. Тогава те имат нужда от първично силен дух като Бенковски, комуто „приляга” да бъде начело. Волов, обратно, изпъква, когато трябва да се поддържа смелостта на множеството, да се предварди спадът на духовете, да се предпази народът от обезверяване.
Най- известен – обратен на Бенковски – е случаят със змията на Оборище.
Истинската сила на Волов е в способността да се откаже доброволно от първенството, да оцени Бенковски като „по-достоен”. Липсва му каквато и да било показност и самоизтъкване, по-присъщо му е да отстъпи, да остане в сянка – черти, които в нагорещения исторически момент най-малко могат да обърнат внимание върху себе си. Но чрез тях се улеснява ходът на въстанието. Самооценката на втория апостол всъщност е оценката на историческата обстановка за него.
Така представен в обстоятелствата, Волов „вторично” привлича вниманието върху себе си – с  непосредствеността и добродушието си, с неподправеното благородство и по-изтънчена емоционалност.
Така, независимо от „изходните данни”, водачите на Априлското въстание са характеризирани преди всичко с ролята и мястото си в събитията. Колкото по-ярка е една личност, толкова по-силно е подчертана пряката й обусловеност от обстоятелствата. Историческите мерки са рамката й, насочващата светлина, те оформят силуета и определят мащаба й.
 
XHTML and CSS.