Tyxo.bg counter „Старопланински легенди” – женските образи
Home Писатели „Старопланински легенди” – женските образи

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


„Старопланински легенди” – женските образи ПДФ Печат Е-мейл
Бойко Павлов
Христоматийно известен факт е, че Йовков е един от най–изкусните ваятели на женски образи в нашата литература. Неговите героини не са нито сладникави романтични красавици, нито лишени от всякаква женственост отрудени селянки. Те носят в пълна мяра сложността, загадъчността, обаянието и покоряващата сила на истинската жена. Винаги са представени в разцвета на своята женственост. В Йовковото творчество липсват младите, непревърнали се още в жени момичета, каквито са на пример Ангелинка и Иглика от едноименните разкази на Елин Пелин. Съвсем слабо е засегнат и следващият стадий от онтологичното развитие на жената – майчинството. При Йовков майките са предимно старици, отговарящи на фолклорното клише „стари майка”. Като изключение от този модел може да се посочи Сарандовица от „Вечери в Антимовския хан”. В този случай и майката, и дъщерята притежават своя чар и женска привлекателност: „Една малка вратичка се отвори отстрана и в кръчмата влезе висока и стройна мома. Голямата прилика между нея и Сарандовица изведнъж се хвърляше в очи, само че тая беше по-тънка, по-пъргава – в разцвета на оная красота, чиято сетна съблазън загасваше вече у другата, старата Сарандовица.” Но тук майчинството не е изведено чрез основната си характеристика – майчината любов, а е дадено като причина за съхраняване на една изключителна женска красота. Трите жени – бабата, майката и дъщерята, чрез невероятната си физическа прилика и еднаквите имена се сближават и сливат сякаш в един образ; всички отлики между тях изчезват, за да остане доминираща единствено покоряващата женственост.
Такъв е преобладаващият тип Йовкови героини – във възрастта, когато любовта е най-стихийна, силни и красиви, способни да предизвикат дълбоки чувства, да се отдадат докрай на своята любов. Такива са и централните героини в „Старопланински легенди” – млади, обичащи и обичани. Подчертана е доминацията на любовта. Майчинството е поставено в периферна позиция. То е друг вид любов, несъвместима с изгарящата страст, която може да припламне между двама души. Йовков загатва за тази несъвместимост и вероятно заради нея не разработва нещата в тази насока, за да не се стигне до конфликт.
Пауна („Индже”), след като Индже посича тяхното дете, изчезва и се появява едва в самия край на разказа, когато у Индже е настъпила метаморфоза и той е вече народен закрилник. Трагедията на майката, чието дете е убито от собствения му баща (Пауна не знае, че то остава живо), не е предадена в повествованието, тя протича „зад кадър”. Самият акт на завръщане е свидетелство, че обичта към любимия надделява над болката по изгубеното дете и над факта, че същият този любим е негов баща и погубител.
За Ранка („Най–вярната стража”) двамата й сина, родени от баща с чужда вяра, са „най-вярната стража”. От какво я охраняват те? Естествено от любовта. Тя е вече майка, а това блокира възможността да е обект на любовно чувство; мъжът в нейния живот е фиксиран веднъж завинаги – това е бащата на децата й. Докато няма деца, към Ранка се стремят Драгота и Косан, които я обичат до полуда. Опитват се да я отнемат от татарския султан, а и самата тя е съгласна да избяга от него. След като се раждат синовете й, това става невъзможно – те са „най–вярната й стража”. Косан и Драгота отдавна са мъртви: любовта липсва.
При Божура („Божура”) нещата стоят по различен начин. Тя има дете от Василчо, но любовта й не се претворява в майчино чувство. Детето е свидетелство за любовния акт между нея и Василчо, но нищо повече. За Божура е от значение единствено нейният любим; най-важното е той да се върне жив. Със смъртта му за Божура всичко е свършено. Вариантът тя да остане жива, за да съхрани и се радва на плода на тяхната любов – детето (срв. с поемата „Ралица” на П. П. Славейков), дори не е загатнат. Това може да означава само едно: че в дадената интерпретация той е неосъществен.
Следва
 
XHTML and CSS.