Tyxo.bg counter „Старопланински легенди” – женските образи – втора част
Home Писатели „Старопланински легенди” – женските образи – втора част

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


„Старопланински легенди” – женските образи – втора част ПДФ Печат Е-мейл
Бойко Павлов
Виж: Първа част
Между различните ситуации в трите разказа съществува един общ, обединяващ момент: несъвместимостта между майчиното и любовното чувство. Те взаимно се изключват. Ранка има деца от мъж, който насилствено я е направил своя съпруга, но въпреки това и за нея любовта изчезва завинаги, символично представено чрез смъртта на Косан и Драгота. Божура – точно обратно, любовта към Василчо не й позволява да се отдаде на обич и грижи към своето дете.
В разказите „Божура” и „Индже” ясно се забелязва дефективността на триадата жена-мъж (любим)-дете. Трите компонента на този модел сякаш не могат да съществуват заедно, като най-уязвим е вторият. Василчо умира, без да успее да се върне и да види своето дете. Индже е жив, докато не знае, че синът му е оцелял и не се среща с него. Срещата им е смъртоносна за Индже. По този начин е разрушена структурата на патриархалното семейство. Атакувана е неговата основна единица - бащата (патриарх). Освен това Божура и Пауна не са в законна връзка с мъжете, от които имат деца – липсва официално-юридическата санкция, която свързва жената с точно определен мъж. Според патриархално-християнския морал това е недопустимо.
Героините в цикъла са субект или обект на любовни желания. Затова те не могат да бъдат и млади момичета, за които истинска та власт на пола е все още непозната. Жените в „Старопланински легенди” са във възрастта, в която са способни да изживяват любовното чувство с цялата му дълбочина, сложност, красота и отговорност: от любовта, изчерпваща изцяло мотивацията за живот (Божура - „Божура”) и себепожертвувателната готовност за люби мия (Рада - „Шибил”, Тиха - „През чумавото”), през невинното и кротко чувство (Дойна - „Кошута”), до неудържимата и греховна страст (Женда - „Постолови воденици”).
При изграждането на женските образи се чувства силното влияние на фолклорната традиция. Това личи и от връзката, която съществува между техния външен облик и художествената им функция в текста. Русокосите жени със светла кожа (Дойна, Ганаила - „Божура”, Елена - „Овчарова жалба”) събуждат и радостни чувства, доброта. Чернокосите и мургавите (Димана - „Кошута”, Божура, Женда, Курта - „На Игликина поляна”) предизвикват греховни и необуздани желания у мъжете около себе си.
В това разделение може да се открият характерните особености на едно типично за фолклора противопоставяне между светлото и тъмното като олицетворение на борбата между доброто и лошото начало. Противоборството между тези две начала отвежда към спецификата на богомилската космогония, която, както е известно, е оставила сериозни следи във фолклора.
Различната смислова натовареност, която носят светлокосите и тъмнокосите героини, най-отчетливо е зарегистрирана в разказа „Кошута”. В него Дойна („руса, синеока, срамежливо навела очи”) видимо е противопоставена на Димана („мургава и черноока като циганка”). Не случайно образът на Дойна е свързан с кошутата – символ на божественото начало, невинността и чистотата, докато в описанието на Димана е наблегнато на телесно-изкусителното („но каква силна и гъвкава снага имаше”), което отвежда към греховното, дяволското начало. Дилемата „Дойна или Димана?” експлицира борбата между доброто и злото, която се разгаря в мислите и чувствата на Стефан.
Когато той мисли за Димана, става зъл, изнася пушката, за да убие кошутата, краде от житото, воденицата му се поврежда - съвсем ясни сигнали, че се намира под властта на лошото (дяволското) начало. Насочването на пушката срещу кошутата и Дойна е символичен жест на противопоставяне, отхвърляне на доброто (божественото) начало.
Щом Дойна се появи в мислите на Стефан, той тутакси се променя и доброто видимо взема връх: „Друг път той мислеше за Дойна, разкайваше се. Не мислеше вече да ходи в планината и да гони кошутата. Сърцето му се изпълваше с доброта и той връщаше в торбите житото, което беше откраднал. Работата му спореше, поправяше повреденото и воденицата тръгваше. Дъгата над водата светваше.” Според народните вярвания дъгата е божие творение. Всеки път, когато у Стефан надделява доброто, тя се появява като знак за божието присъствие.
В края на разказа доброто побеждава. Тази победа е представена като намесата на външна сила - Дойна отива при Стефан, докато той е напълно пасивен и сякаш в невъзможност да предприеме каквото и да е решение. Дойна отива при Стефан, тласкана от някаква непонятна сила: „Очите й се премрежват от сълзи и това око (прозорецът на дядо Цоновата воденица - Б. П.) започва да я вика. И тя върви, без да знае какво прави, без да може да се възпре.” Подчертан е ирационалният характер на постъпката й - „без да знае какво прави”.
Жените от типа на Дойна са по-рядко срещаните в цикъла. Тяхното поведение е доминирано от доброта и покорство. Те не се намират в конфликт с нормите на патриархалния колектив. За разлика от тях, в поведенческата характеристика на всяка една от тъмнокосите героини (Димана, Божура, Женда, Тиха, Курта) присъстват бунтарството, изявата на собствената воля. Всички те се намират до някаква степен в конфликт с патриархалната нормативност: Божура има дете от Василчо, без връзката им да е официално санкционирана; Женда изоставя своя съпруг, който е в безпомощно състояние, прелюбодейства; Тиха напуска собствената си сватба заради своя любим и т. н.
Освен разликата в поведението на двата типа героини, съществува и разлика при реакцията, която те предизвикват у околните, и по-точно при реакцията на заобикалящите ги представители на противоположния пол. Русокосите героини в цикъла са красиви, обичат и са обичани, но те не събуждат първично-мъжки реакции, не предизвикват изкушение, греховни плътски желания, които може и да нямат нищо общо с любовта (както например Женда) Тъмнокосите, напротив, винаги - в по-голяма или по-малка степен, съзнателно или не, са източник на изкушение. Изкусителството е маркирано действие, свързано недвусмислено с Дявола, кого то наричат още Изкусител, и по тази причина и жените, които изкушават, се възприемат като белязани с дяволски знак. Често и самата дума „дявол” присъства в описанието им, например: „Очи те на Тиха, продълговати и черни като сливи, пак тъй дяволито си светеха...” („През чумавото”) Най-пълно изкусителството е разкрито чрез образа на Женда. Цялото й поведение е основано на изкушаващи мъжете жестове и действия. Това се подчертава и от присъствието на черния пръч, който непрекъснато обикаля около долната воденица. Козелът символизира повишена сексуалност, а според християнската интерпретация той се възприема като дяволско животно, свързва се с греховните плътски наслаждения.
Любовта е изведена ясно като мотивация за действията на тъмнокосите героини. В стремежа си към самостоятелен избор и пълноценно осъществяване като жени, те са готови да престъпят каноните на патриархалния морал, да отидат докрай, до самоунищожение. Не случайно всичките, с изключение на Димана, чийто образ не е развит, а само маркиран, завършват рано своя живот. (Тиха не умира до края на разказа, но трагичният завършек на живота й се подсказва от логиката на повествованието.) В неистовия им стремеж към любовта се чувства стихийната жизненост и свобода на древното езичество. У тъмнокосите героини е капсулиран духът на онази далечна епоха, когато красотата на човешкото тяло е била издигана в култ, а на любовното съединение на мъжкото и женското начало се е гледало като символ на плодородието, на вечно зараждащия се и млад живот.
В този смисъл разделението, което се наблюдава между двата типа героини, не е напълно адекватна възстановка на богомилския дуализъм, основаващ се на ясното противопоставяне между доброто (светлото, божественото) и злото (тъмното, дяволското). По-скоро се касае за реставриране на типологичните белези на този модел, но без ценностно остойностяване на неговите две подсистеми. Противопоставянето всъщност е между спецификата на християнската ценностна система и старите езически разбирания, но без детерминирането им в позитивен и негативен план. Езическата първичност на тъмнокосите жени в цикъла е също толкова стойностна, колкото нравствената чистота и доброта на русокосите.
 
XHTML and CSS.