Tyxo.bg counter Любовните отношения в някои творби на Йовков
Home Писатели Любовните отношения в някои творби на Йовков

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


Любовните отношения в някои творби на Йовков ПДФ Печат Е-мейл
М. Илиев
Малко са произведенията на Йордан Йовков, в които няма любов. Доколко тази тема е творчески присъща на писателя, се разбира и от думите му, отнасящи се за "Жетварят": "Един "органически" недостатък на работата е, че не съм вплел в нея една любовна история. Така тя щеше да бъде по-топла, по-разнообразна, по-напрегната и по-колоритна. Сега като корекция донякъде в това отношение дадох два-три женски образа"
И може би темата "любов" прави Йовков най-силен при защита на основната теза – за единство на естетично и етично. Особено при изграждане на женските образи въображението и пристрастието му не познават граници. Безброй красавици, винаги засмени и примамливи, населяват разказите, драмите и романите на Йовков. Образите са строго индивидуализирани. Колкото и общи черти да имат Нона и Боряна, Сарандовица и Василена, Женда и Албена, в съзнанието ни те са напълно разграничени, всяка със свой блясък, със свое "аз". Тук проличава изключителното умение на автора да улавя сложността на характерите и психологическите им особености.
В сравнение с много други наши и чуждестранни писатели Йордан Йовков има свой, особен поглед върху любовта. Ъгълът, от който наблюдава любовните отношения, е своеобразен и интересен. Характерното за любовните изяви на неговите герои е в силата на стремленията и психологическите преживявания. Любовта като нравствено-естетическо проявление е богато нюансирана. Тя е всеобхватно чувство, което владее хората независимо от тяхната природа, култура, социална принадлежност и обществено положение. Дори умствено непълноценни хора като Аго ("Сватбата на Василена") намират утеха и смисъл на своя живот единствено във възможността да се любуват на красотата, чиято близост ги прави щастливи, удвоява и утроява силите им, повишава неимоверно тяхната жизнеспособност. Когато работи с Василена, Аго не знае умора, работи за двама, страшната му сила не спира пред нищо. Присъствието на Василена поражда у него смеха, възбудата и смътните желания, събужда задрямалите добродетели, доброто и прекрасното в душата му. Не само за Аго, но и за много от героите на Йовков присъствието на женската красота е удовлетворяващ заместител на реалното любовно изживяване.
Кой събира бедни и богати, учители и неграмотни, приятели и "врагове", или бездомници, напуснали семейното огнище, всички на едно място, аплодиращи една и съща власт – Сарандовица от "Вечери в Антимовския хан". А тя, тържествуваща, преливаща от женственост, утолява едновременно стотици гладни погледи или помрачава разума на "алчните" –  Баташки, дядо Моско, Палазов и др. А после бащи и синове се връщат у дома, ограбени от красотата, тъжни и усмихнати, пияни от очи и светлина.
Различно е "пиянството" на хората. Някои буйстват – играят, пеят, други неподвижни, в някакъв безмълвен унес, стоят над чашите, а трети дремят "в кюшето до тезгяха" и водят сладки приказки с красивите съновидения. Нали присъствието на женската красота като удовлетворяващ заместител на реалното любовно изживяване задържа Калмука в Антимовския хан. Той е бил при старата, при младата и навярно би бил при всяка следваща Сарандовица, ако не е опожарен Антимовският хан. И тук, както отбелязах по-горе, за героите са характерни силата на стремленията и психологическите преживявания. Но и в малкото случаи, в които им се отдава възможност за близост, те не са способни да я използват, както става с Палазов от разказа "Частният учител". Обезверен и смазан от живота, с разни комплекси, той дори не може да изживее пълноценно и малкото щастливи минути. Той иска от живота повече, а не е способен да приеме и това, което му се полага, което му се дава: "Палазов помнеше какво беше му казала госпожица Шмид, но сега не можеше и да помисли, че отива на някакво тайно свиждане. Душата му гореше от болка и все му се струваше, че си отива дома и срещу него са насочени загрижените очи на майка му."
Не по-малка е силата на любовните стремления и психологическите изживявания на много от героите в "Чифликът край границата" към Антица. Рядката й хубост и благородните дела, които е извършила, дълго след смъртта й пълнят с радостна влага очите на много мъже. Нона, дъщерята на Антица, "си спомня за дяда Веля, който от десет деня път беше дошел да запали свещ на гроба на Антица". Но само дядо Вельо ли е бил влюбен в Антица? А Гърдю, Манолаки, дядо Христо, Кутмака, а цялото село?
В "Албена", разказа и драмата, това своеобразие е показано на много по-широка обществена основа. Чрез образа на Албена женската красота е издигната в култ. Магнитната й сила действа дори извън сферата на любовта и доставя всеобща естетическа наслада. Мъже и жени  – всички притаяват дъх при появата на Албена. Албенината хубост е ускорила пулса на повечето мъжки сърца от селото, трескава възбуда е обхванала всички. Неудържимият стремеж към красотата, подсилен от непълноценно изживяваните дни или изцяло похабената младост у тези ограбени от живота хора, поражда култа. Но Албенината красота е повече утеха в нерадостите дни на тези нравствено устойчиви мъже, отколкото реално постижима цел. За Гаврил, Марин и другите от селото Албена е стремеж към красотата, към прекрасното в живота. Затова и ревността им не е по-порочна от копнежа. Тя е близка с ревността на автора.
Следва
 
XHTML and CSS.