Tyxo.bg counter Смъртта и любовта в „Requiem” на Ел. Багряна
Home Писатели Смъртта и любовта в „Requiem” на Ел. Багряна

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


Смъртта и любовта в „Requiem” на Ел. Багряна ПДФ Печат Е-мейл
Ж. Иванов
Смъртта в лириката на Багряна от 20–те години заема важно място в „Requiem” – триптих, посветен на загубата на близкия любим човек. Не своята смърт, а на скъпия човек – това са крилата на „орис черна”, смърт преждевременна, не на място: „преди да чуя сватбени – надгробни чух, слова”. Жената оплаква нарушаването на реда, смъртта прекъсва любовта й, не й позволява да доизживее обичта си към любимия. Скръбта обзема началото на творбата, тя е силна и безутешна, любимият е непрежалим. В контекста на всеобхватното жалеене нито птиците със своите песни, нито далечните върхове със своята красота могат да внесат разведряване. Сетивата на скърбящата сякаш са станали излишни, защото не възприемат никакви сигнали отвън, притиснати са от гласа на задушаващата скръб. Самата поетичност става ненавистна, изпразва се от характерното си значение, не намира почва в душата. Отсъствието на любимия опустошава света на живата скърбяща жена, потапя я в непреодолима печал. Такава изходна позиция подготвя появата на следващите две части.
Втората продължава мотива на безутешност, сега обаче силата на скръбта се подлага на нова преформулировка, страдащата не иска да попада в баналното оплакване: не плаче, че „ без тебе живота ми дълъг ще е самотен и бреме ” и че времето не лекува.
Скръбта не е за себе си — „не плача за себе си ”. Лирическата героиня представя нов образ на любовта си, съобщава каква цена би заплатила, да бе останал жив. В цената–жертва е включена самата любов – да е жив, тя е съгласна на нелюбов, раздяла, прегради, съгласна е „да беше ме даже разлюбил, оставил, забравил ”.
Можем да оценим тежестта на пожертването, ако припомним, че любовта стои високо в целите на тази лирика, едничкото ценно на живота – „аз искам само, само да обичам” – и нищо повече. Любовта, която изгражда духовните опори на жената у Багряна, е принесена в жертва, за да спаси любимия, тя е съгласна той да възкръсне дори като далечен и чужд, завинаги откъснат от нея. Заради неговия живот е готова да живее своя живот до края без обич.
Не любовта, а само знанието, че е тук на земята би било достатъчно – „ че дишаш и гледаш, и чуваш ”.
Третата част възвръща елегичния размисъл върху реална плоскост: няма го, смъртта е тъжен факт. Сега обаче душевната неподчиненост спрямо този факт взема формата на сън – мъртвият любим идва в съня, с постоянство, всяка вечер, през цялата нощ е неотлъчно в съня до нея: „ остават до зори
Заживяването в съня намалява драматизма на реалния факт, продължава интимното единение – „ние двамата пак сме окрилени/ пак обичащи и чакащи горим”.
Пред завършването на съня лирическият аз желае да остане при любимия и извършва нова дръзка стъпка. Когато свърши сънят, когато фактът, че той е мъртъв, се оголи и покаже съвсем като реален именно в тази перспектива жената пожелава да премине в света на любимия, в света на покойниците: „ Отведи ме призори и мене ”.
Във финала измъчената млада жена изтрива всички знаци на реалното, яростно стъпква онова, което говори за „този свят”, защото примирението с раздялата изглежда невъзможно. Тази раздяла е зла съдба – не може да бъде приета без съпротива, без отчаяна борба за чудотворен друг изход – спасение.
Това чудо е скрито в заличаването на реалността, в нейното убиване. Светът на смъртта не може да се възприеме, но живият може да се убие, тогава се стопяват границите, които делят единия от другия: „няма смърт, разлъка и печал”. Няма го времето – летящото, довеждащото смъртта –„няма минало, и бъдеще дори ”. ,
С този отчаян акт лирическата героиня показва непречупена воля за любов, не скланя глава пред раздялата, предизвикателно се възправя срещу съдбовните и неотменни закономерности. Тя дръзко заличава преходите между живот и смърт, за да запази и оцелее светът на другия, свят ценен и съкровен.
Така както е висока целеустремеността – да обича, да изгори в младост, така волята за обич побеждава страшната бездна между живота и смъртта в името на любимия, на любовта.
Смъртта на любимия ражда охладняване, но и събужда волята за борба и отстояване на жизнени ценности, без които животът би бил невъзможен и безсмислен.
 
XHTML and CSS.