Tyxo.bg counter "Моята песен", Ел. Багряна
Home Писатели "Моята песен", Ел. Багряна

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


"Моята песен", Ел. Багряна ПДФ Печат Е-мейл
Ж. Иванов
Част от интимната съдба на Багряна е родината – тази тема не е обособен раздел: „границата между лична и патриотична тематика не се преодолява, защото въобще не съществува” (Ганчева, Б., Алманах XI кл., стр. 173)
В една от най-характерните творби, „Моята песен”, началото „Вземи ме, лодкарьо, в своята ладия лека” създава впечатление, че ще заговори романтичният мечтателен глас на жаден за пътуване и познаване лирически субект, но песента, така запята, взема друга посока: посвещава се в чувството към родината и трагизма на родното битие, преминаващо под знака на зла орис, но и с непрекършена песен – и за радост, и за смърт.
Българското битие е обозначено в напрегнато интимни зони – чрез страданието, труда, радостта, оплакването. В стегнатия словослов се очертава и родния пейзаж, географията на скъпото пространство. Така родното е не само дух в мен, но и зримите предели – едновременно е дух и ширине, преживяване и планина, чувство и земя. Изпятата песен за родината, споделената болка, това още не е завършекът на творбата.
Лирическата героиня обаче не остава към патриотичната картина на българското пространство, тя отправя взор към жадуваната неизвестност, към мамещите простори, скрити зад хоризонта на морето, през вълните на бурята. Тя не се страхува отново да се призове сама на път, да напусне родните предели, да се устреми към небето, за да стигне до „ тайните волни”. Творбата приема и съвместява две теми – за привързаността и за свободата, за обичта към родината и родната земя, и за желанието да се напусне, да се отправи към широкия свят. Личността едновременно живее с тези две чувства хармонично, без да ги противопоставя едно на друго.
Любовта към Родината не е задържаща сила, а копнеж по широк свят, а същевременно не обрича на забвение отечеството в душата на скитницата. Призванието да броди не заличава българското пространство от духовните простори на лириката да напряга и дава ново измерение на двете привързаности. Привидно конкурентни и разчленени, те съжителстват в удивителна хармония, съвместени от уравновесената динамична чувствителност на Багряна, която постига хармонията да обича, без да намразва България и да преживява българското, без да го изолира от поривите си към небесното и световното.
 
XHTML and CSS.