Tyxo.bg counter Кр. Куюмджиев за „Тютюн” на Д. Димов
Home Писатели Кр. Куюмджиев за „Тютюн” на Д. Димов

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


Кр. Куюмджиев за „Тютюн” на Д. Димов ПДФ Печат Е-мейл
Когато мислим за творчеството на Димитър Димов, се изкушаваме да кажем, че грехът, а не „добродетелта” се поддава на изкуството. И най- великите писатели понякога търпят неуспех, когато се опитват да изобразят идеала. Тогава в техните произведения започват да звучат сухи, дидактични тонове, промъква се хладината на нравоучението. Защо например „Ад” е по-убедителен от „Рай”, Рогожин и Смердяков – по-убедителни от Альоша? В цялото световно изкуство дяволът винаги е изобразяван по-поетично и по-ярко от всички небожители. Защото той носи повече драматизъм, изпълнен е с повече конфликти и противоречие. Да кажем, Лермонтовия „Демон”, той е движението, постоянната промяна и заплаха, докато добродетелите са статични и безцветни. Порокът сякаш винаги е по-талантлив.
Праведникът си е просто праведник, една неподвижна хармония, една статична яснота, докато грешникът носи в душата си бездънни светове, океани от движение и стремежи, неизбродни тъмноти и опасни завои. Ирина или Борис Морев ни държат до последния момент в напрежение, те са в постоянно противоречие и със средата, и със себе си, те се движат, те се променят до такава степен, че започват да не приличат на себе си. От тях винаги очакваме още нещо, сякаш са незавършени и неизчерпаеми като истински хора. Докато Павел Морев например е една завършена, ясна неподвижност, без загадка, без парадокси, без изненади. Правдата и добродетелта са вече отсъствие на желания, постигната цел, краят на пътя, от там нататък няма накъде да вървим, докато порокът и злото са стремежът и драматизмът, мъчителна липса на хармония и добро, която трябва да запълним, отчаян порив към обратния полюс на състоянието. От тук и неговата живописност и яркост, неговата податливост на изкуството.
 
XHTML and CSS.