Tyxo.bg counter „Славки си рожба не трае” – митическото и земното
Home Писатели „Славки си рожба не трае” – митическото и земното

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


„Славки си рожба не трае” – митическото и земното ПДФ Печат Е-мейл
Т. Йовчева
Митическите песни съставят най-старинният дял в българския песенен фолклор. Те разкриват опита и наблюденията от живота на човека от една далечна епоха, съчетани с неговите религиозни представи и прастари вярвания. Реалното и измисленото взаимно се допълват в тях, както и в цялото словесно и песенно народно творчество. Любознателният човешки ум търси във всичко отговор на вълнуващите го въпроси, опоетизира реалността и сътворява чудни образи на самодиви, русалки, змейове, юди и други свръхестествени същества, които живеят в планините, реките и езерата. Идеализираните или демонизираните им понякога образи играят главна роля в митическите народни песни.
Ако се потопим в техния тайнствен и загадъчен свят, особено в света на народните балади, ще усетим живото присъствие на природата в съзнанието на човека, независимо дали е благоприятно или враждебно настроена към него. Хората, зависими и застрашени от природните сили, се опитват да ги умилостивят, да ги приближат до себе си. Затова те ги одухотворя ват и превръщат в свръхестествени същества, с които често им се налага да общуват. Понякога тези същества изпълняват ролята на мъдри съветници, одобряват или прощават човешките дела, а друг път осезателно и дори грубо се намесват в живота на земята.
Един от най-често срещаните мотиви за връзката на човека с някоя свръхестествена сила е мотивът за взаимоотношенията му с главното небесно светило – Слънцето. В народните предания, а оттам и в митическите народни песни, Слънцето се явява или като неодушевен предмет (пита, тепсия), или като живо същество. Някогашният култ към Слънцето в славянската митология и разпространените из всички балкански земи древногръцки  тракийски митове и легенди за бога на слънцето – Хелиос, изиграват най-голяма роля за персонифицирането и приземяването му като герой във фолклора. Слънцето придобива божествена сила и става символ и начало на вечно възраждащата се за живот природа. Към вярванията и представите за него от митологиите на няколко народа се прибавят и наслагват и елементи от християнската религия.
В резултат на това митологическите образи на Слънцето и на Слънчовата майка много често са съпътствани от образа на Господ-Бог. Събрали всички вярвания на човека през неговото хилядолетно съществуване, митическите песни предлагат един загадъчен и все пак уютен свят, в който обикновеният човек и митологическите персонажи мирно или размирно съжителстват. В тях народът влага много от своите надежди и желания за доброто, красотата и хармонията във Вселената.
Митическата народна песен „Славки си рожба не трае” е един от многото варианти на народната балада „Слънчова женитба”. Приказно красивата Грозданка е земна девойка, дъщеря на една обикновена жена на име Славка, чиито рожби „не траят”. Майката изживява истинска трагедия, защото е лишена от възможността да запази живо поне едно от децата си. Този злощастен факт я довежда до отчаяние и тя е готова на всичко, за да извоюва щастието и правото отново да бъде майка. Раждането на Грозданка е най-щастливото събитие за нея и бележи нов етап в живота й, стоплен от пламъка на майчината любов. За майката Грозданка се превръща в смисъл на живота и тя обгражда чедото си с всеотдайна обич и нежни грижи. За да я запази, майката следва неотклонно поверието, че името на човека  може да повлияе върху съдбата му, предопределяйки неговото развитие. Красивото дете трябва да се нарече с грозно име, за да бъде предпазено от лоши погледи, зли сили и да „не хваща уроки”. Славка полага изключителни усилия и осъществява своята мечта – дъщеря й оцелява и израства като омайно красива девойка. Страхът от преследващото ги зло е още жив у майката и дъщерята, затова Грозданка не се показва пред хората. В деня, когато тя за пръв път излиза „пред бащини си дворове”, я вижда единствено Слънцето и забравя да залезе:
Там си я слънце съгледа –
три дни, три нощи трептяло,
трептяло, не захождало.
Само миг е достатъчен на Слънцето, за да реши, че именно Грозданка ще бъде неговата избраница. Цялата жива и нежива природа, земята и небесата стават свидетели на драматичната среща, която ще промени живота на всички герои. Влюбването на Слънцето в земната девойка му носи тъга и разочарование. Небесното светило е приземено и проявява всички черти, характерни за човека: то страда, копнее и споделя съкровените си трепети със своята майка. Ако Грозданка не е близо до него, очакват го мрачни и самотни дни, а животът му би изгубил своя смисъл. Затова Слънцето е категорично в своето желание да се ожени за избраницата си:
Ако таз мома не взема,
не шаси ясно изгрявам,
както си ясно изгрявах!
Ако Слънцето не свърже небесния си път с представителката на земния човешки свят, то ще бъде нарушен всемирният покой и ще помръкне живителната светлина, поради което цялата природа и земята ще страдат. Любовта на Слънцето е едновременно човешко и магическо красиво чувство. Развръзката или би открила пътя към съвършенството, или би нарушила завинаги хармонията във Вселената.
Следва
 
XHTML and CSS.