Tyxo.bg counter „Славки си рожба не трае” – митическото и земното – втора част
Home Писатели „Славки си рожба не трае” – митическото и земното – втора част

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


„Славки си рожба не трае” – митическото и земното – втора част ПДФ Печат Е-мейл
Т. Йовчева
Виж: Първа част
В песента „Славки си рожба не трае” се появява образът на още една грижовна майка - Слънчовата майка. Тя мисли за сина си с много обич и желание да му угоди, затова е готова да му помогне да осъществи мечтата си. Слънчовата майка стига чак до Бога и му обяснява, че Слънцето е тъжно и нажалено и че няма друг изход, освен да вземат девойката от долната земя. Влиянието на християнската религия е очевидно в този момент от песента, тъй като се зачита Божията воля, която е решаваща и властва над всичко останало.
Раздялата на Славка с любимата й дъщеря поражда тъга и отчаяние у нея, но това не й пречи да осъзнае, че нейната съдба и съдбата на детето й са предопределени от Господ. В духа на митовете и вярванията, преходът от земния, долния свят към небесния, горния свят трябва да се извърши на някой свят и запомнящ се ден. В песента изборът пада на Гергьовден, като един от най-светлите и хубави пролетни празници. Настъпва мигът, когато свръхестествената сила пряко и грубо се намесва в живота на земните хора. Слънцето спуска от висините необикновени „златни люлки” у Грозданкини. Майка й, която спазва обичаите, й разрешава да се полюлее за здраве и Слънцето отвлича красивото момиче.
Според големия български поет и вещ познавач на народната песен – Пенчо Славейков, съществува голяма близост между баладата „Слънчова женитба”, чийто вариант е разглежданата творба, и „старогръцките сказания за грабеж на жени от богове”. Според древните гърци, красотата е ценна като дар от нейния създател – божеството, и в повечето случаи тя трябва пак да бъде извисена до него.
Грозданка е отнесена незабелязано от хорските погледи. Майката е потресена от случилото се, но съзнава че в този момент предопределението на съдбата се е сбъднало. При отвличането тя все пак не забравя да отправи последната си заръка към любимата дъщеря:
Девет си годин сукала,
девет месеци да говейш
на свекър и на свекърва
на първо либе венчано.
За да спази традицията и да не прекърши майчината воля, като истинска патриархална девойка Грозданка старателно изпълнява обичая за т. нар. „говеене” на невестата пред свекър и свекърва. Тя е задължена да мълчи определено време в тяхно присъствие. Грозданка обаче погрешно чува последните думи на майка си – „Грозданки се дочуло девет години да говей” – и вместо девет месеца, прекарва девет дълги години в ритуално мълчание. Слънцето и Слънчовата майка мислят, че тя е „нема-немица” и решават да вземат друга невяста, а Грозданка да бъде „кумица”. В тази част от народната песен певецът отново вплита митологичния мотив за предстоящото чудо, благодарение на което справедливостта ще победи. Грозданка е добра, предана, послушна дъщеря и Слънчова годеница, затова не бива да бъде така жестоко наказана, че точно и всеотдайно е спазвала ритуала. Божествената намеса я възнаграждава и в най-драматичния момент тя внезапно проговаря, защото времето й, определено за „говеене”, е изтекло. Случва се чудо невиждано: „само е було пламнало", тъй като Грозданка е истинската, достойната избраница на Слънцето и никой не би могъл да я замести като негова невеста. Красивата и надарена с толкова добродетели девойка заема отреденото й място:
Като я слънце зачуло
и стара майка слънчова,
булка си назад върнали,
Грозданка с Слънце венчали.
Възцарява се справедливостта, настъпват мир и спокойствие, а съдбата осъществява своите предначертания.
В митическата народна песен „Славки си рожба не трае” нереалното, приказното, митичното и земното се редуват и постоянно преплитат, сътворявайки една невероятно поетична и поучителна история. Чрез образа на Грозданка народният певец убеждава, че истински достоен и възнаграден може да бъде само този човек, който е изстрадал и заслужил с мъки, душевни терзания и изпитания своето право на щастие.

 
XHTML and CSS.