Tyxo.bg counter Силата на действената и безкористна доброта - „Една българка”
Home Писатели Силата на действената и безкористна доброта - „Една българка”

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


Силата на действената и безкористна доброта - „Една българка” ПДФ Печат Е-мейл
Т. Йовчева
В образа на баба Илийца, изваян от Вазов с изключителна поетическа сила, се съчетават вродената доброта, достигаща до жертвоготовност, всеотдайното милосърдие и безумна храброст. Обикновената българка от народа проявява отзивчивост към чуждото страдание и горещо желание да помогне на един четник от разбитата Ботева чета. В неспокойното и смутно време непоколебимата героиня преодолява всички препятствия по своя път. Надмогнала страха и уплахата, истинската християнка забравя себе си, за да направи „това добро... клетнику!” Според мъдрата народна мисъл „ Направи добро, пък го тури на камък”, човек трябва да помогне на ближния си в нужда, подтикнат от своята вътрешна потребност, следвайки неотклонно нравствените повели на християнската религия.
Честната и безкористна душа на баба Илийца е изпълнена с безпокойство. Неин дълг е да помогне на този момък – страдалец, мъченик, обрекъл се на велика саможертва за свободата на своя народ. Обхваната от голяма тревога, тази „висока, кокалеста, мъжка на вид” българка е непреклонна и нито за миг не проявява колебание. Енергична и активна, тя действа в ускорен ритъм: „действително бързаше по-скоро да стигне”. Бърза, за да спаси болното си внуче. Силно развитият й инстинкт за оцеляване, вътрешният й неспокоен глас я тласкат напред в името на доброто, на човешкото. Изпълнена с вяра, „тя бързаше сега с утроена сила”. Надява се, че прочетената молитва в черквата на манастира „Пресвета Богородица” ще поживи внучето й.
Цялото й същество е обзето от мисълта да изпълни искреното и чистосърдечно обещание, дадено на бунтовника. Чрез своята героиня, чрез нейните смели постъпки Вазов категорично се противопоставя на робската пасивност и апатията. Баба Илийца открива у себе си неподозирани, човешки сили. Животът за нея е борба, в която изявява неизтощимата си воля за оцеляване. Действената обич и доброта я правят всеотдайна майка и за внучето й, и за напълно чуждото, непознато двадесетгодишно момче. Тя е готова да откликне на чуждата болка, да помогне на най-близкото си, беззащитно същество. Голямото й благородно сърце е готово да помогне на всеки, изпаднал в беда.
Успяла да преодолее забраната на турската власт, баба Илийца се оказва безсилна срещу егоизма и робското малодушие на калугера. Очаквайки божият служител да се присъедини към доброто и човечно християнско дело, тя се сблъсква със студенина и отчуждение. „Има едно нещо да ти обадя... Нали сме христиени...” – отново бедната челопеченка моли, но този път не турските заптиета, а своя сънародник и единоверец. Калугерът, защитен от манастирските стени, живее с мисълта за собственото си егоистично спокойствие. Жестоките му, бездушни думи: „Не искам нито да чувам, нито да ми обаждаш. Каквото знаеш, за себе си го знай.”, принуждават баба Илийца да си тръгне, останала сама с нестихващото желание да върши добрини. Изпълнена със смут и безумна тревога, но не отчаяна и обезкуражена, тя избира риска пред бездействието. Бунтовник, „примрял от глад, безпокойство и страх”, я чака в гората и тя трябва да го спаси.
Баба Илийца влага цялата си воля и енергия, когато води „страховита... борба” с кола, за който е привързана ладията. Силната жена успява при третия си опит, а това не е случайно. Според фолклорното схващане за числото „три”, то има тайнствена и невероятна сила. Нейният трети опит да изтръгне кола, изпречил се на пътя й като зъл враг, завършва „победоносно”. Необикновено издръжливата жена успява, защото надмогва собственото си отчаяние, мобилизира всичките си сили. Побеждава волята на една българка, твърдо решила да помогне на бунтовника. Мощен емоционален стимул в нейните действия е добротата, топлата майчина обич, безкористната всеотдайност и непресъхващо- то родолюбие.
За майчиното загрижено сърце няма друг изход, освен да скрие четника у дома си. Добрата, свободолюбива българка не ще отстъпи от решението си, макар да осъзнава грозящата я смъртна опасност. Турците ще я изгорят жива, „ако усетят”. Смела и борбена, безстрашна и решителна, тя отлага приютяването му за вечерта поради настъпващото разсъмване.
Драматичните обстоятелства не й помагат да спаси живота на младия бунтовник. Важното е, че тя изпълнява даденото обещание, донася му хляб и връхна дреха, която взема „скришом” от манастира. Извършва безброй добрини и се решава на грях, за да помогне на един човек, тръгнал „за християнска вяра курбан да става”, обрекъл живота си за свободата на народа. Истински пълноценен е този живот, в който има горене и себеотдаване, отричане от собственото и егоистично благополучие, от спокойното съществуване.
Според епилога на разказа, истинско чудо е сполетяло полуумрялото внуче, което е оздравяло и е станало майор от българската войска. България е свободна. Жив е споменът за героичната българка. Величавата и нравствено извисена обикновена жена от народа ще се съхранява в съзнанието на поколенията като образ-символ на най-прекрасното у българката.

 
 
XHTML and CSS.