Tyxo.bg counter Елегиите на Дебелянов
Home Писатели Елегиите на Дебелянов

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


Елегиите на Дебелянов Печат Е-мейл
Св. Игов
Преобладаващото минорно-елегично настроение в творчеството на Димчо Дебелянов определя и основния жанр на неговата лирика – елегията. Той е признат майстор на този жанр в българската поезия. Елегията е въведена в българската литература от П. Р. Славейков и от Ботев, у когото обаче затаеният гняв надмогва елегично-скръбното чувство. След това елегията има добри образци у Димитър Бояджиев, но своето жанрово и изразно съвършенство достига у Дебелянов. У него чувството е най-успокоено, жертвено-примирено, тихо-скръбно.
Една от най-характерните елегии на Дебелянов е "Спи градът", в която е даден и един от най-впечатляващите образи на самотния поет:
Спи градът в безшумните тъми.
На нощта неверна верен син,
бродя аз бездомен и самин –
а дъжд»т ръми, ръми, ръми...
Тук образът на лирическия герой най-плътно се слива с биографичния образ на самия Димчо, такъв, какъвто е съхранен и в паметта на съвременниците. "Градът", "нощта", "дъждът" загатват много зримо и типичния декор на драмите на младото поетично поколение. Но у Димчо Дебелянов тъмнината, дъждът и самотата са не символистични щампи, а дълбоко изстрадано лично преживяване, типичен фон на силуета на несретника като характерен автобиографичен двойник на поета, "бездомен и самин". Повторението на глагола "ръми" внася в мелодията на стихотворението внушение за сивото еднообразие на живота, а антитезните епитети "неверна" – "верен" внушават контрастните психологически състояния на лирическия герой.
По-нататък е разкрита сбито лирическата повест на един живот, в която смътно се мярка образът на отминалата отвергната любов и се отронва характерната въздишка по безвъзвратната загуба на миналото.
А краят чрез обикнатото и от Дебелянов повторение на началната строфа внася симетрична завършеност в структурата на творбата и акцентира отново смислово и мелодично върху нарисувания още в началото образ на несретника.
Особено място сред елегиите на поета заема един формално необособен цикъл от носталгични елегии, които възкресяват детските му спомени и представят шедьоври не само в поезията на Дебелянов, но и в българската интимна лирика.
"Да се завърнеш в бащината къща" ("Скрити вопли") е една от най- задушевните елегии, пресъздаващи носталгията по родния дом и образа на майката в българската литература:
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Емоционалната атмосфера на молитвена тишина в стихотворението се изгражда както от мелодиката на стиха, така и от лексикалните повторения на епитети, внушаващи тишина, мекота и печал – "тихи пазви" – "тиха нощ", "плахи стъпки" – "радост плаха", "тихи думи в тишината", "морен поглед" – "мирен заник". В мекото сияние на угасващата вечер и в тихата мелодия на стиха се явява носталгичното видение-мечта за завръщане в бащиния дом, представено в реалистично-предметната му зримост – наближаването към дома, влизането в двора, майката на прага, познатата стая на детството и копнежа по спокойна смърт като "последна пристан и заслона". И краткият епилог, внушаващ миражността на тази несретническа мечта, сляла се със спомена. Преливането на мечтите в спомени и на спомените в мечти е може би най-характерното емоционално-образно движение в поезията на Дебелянов.

Следва
* Из „Димчо Дебелянов”
 
XHTML and CSS.