Tyxo.bg counter Образът на машината в поезията на Вапцаров
Home Писатели Образът на машината в поезията на Вапцаров

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


Образът на машината в поезията на Вапцаров ПДФ Печат Е-мейл
Из „Вапцаров и машините”, Ив. Сарандев
Ние всъщност не си даваме точна сметка, нямаме реална представа за мястото, което заема образът на машината във всичките й модификации в поетиката на Вапцаров. Той живя в обкръжението на изтъкнатите поети от 30-те години; всеки от тях носеше самосъзнание за стойността на своето изкуство; а в очите на мнозина Вапцаров беше просто един квалифициран машинист и дилетант в литературата. Невидимата граница между снизхождението и приятелската загриженост за съдбата му навярно го е наранявала дълбоко. Но той е бил по-горд от другите, защото е съзнавал, че е различен, че не е подражавал на никого, че притежава силата да разработва самостоятелно неустановени лирически целини.
Машината беше част от неговия бит, от всекидневието му, с нея той контактуваше по осем часа на денонощието, а понякога и повече; и когато я въведе в своя свят, му се струваше, че така е останал верен на житейската правда, че по-добре разкрива природата на нещата. Тъкмо затова в нейното присъствие откриваме присъствието на самия поет, тя е част от съкровеното му художническо битие, от облика на епохата.
Вярно е, че и поетите от 20-те и 30-те години пишат за фабрики, за огнени пещи и фабрични комини, които бълват черен дим в синевата на простора; вярно е, че работникът се труди, обкръжен от трясък на машини, от плющене на трансмисии – но при тях позицията, от която изобразяват фабричната действителност, беше съвършено друга, различна от Вапцаровата. Така може би трябва да си обясним естетическия аванс, с който историята го облагодетелства. В съзнанието на неговия лирически герой машината, техниката и взаимоотношенията с тях бяха характеристики, които се издигаха до ранга на естетическа доминанта; те бяха част от работническото му битие, което естествено се трансформираше в работническо самосъзнание и отношение към света, към реалната действителност; те са неделими от неговия образ, защото без машините или моторите, които пеят в синьото небе, Вапцаров не би бил това, което е днес и което ще бъде.
В структурата на Вапцаровата поетика образът на машината може да се интерпретира в няколко плана: преди всичко той е комплекс от смислови значения на едно лексикално и суперлексикално ниво; на второ място в идеен план тоя образ се издига до нивото на естетическата доминанта, събрала в себе си новаторските приноси на поета в националната ни революционна лирика, онова, което я прави нов момент в развитието й.
Понятието машина е многозначно и многосмислово; можем да набележим три лексико-семантични нива, в които то се реализира.
В една поредица от стихотворения образът на машината се явява в буквалното си значение; в индустриално-техническия си смисъл и функция, в многообразието от видове и разновидности. Към въпросната група могат да се отнесат творби като „Завод”, „Писмо”, „Песен за родината”, „Любовна”, „Испания”. В тях образът изпълнява интериорна функция – изгражда предметната и звуковата характеристика на обстановката, в която ни пренася авторът. А тя може да бъде конкретизирана още в самото заглавие –  „Завод”. Пренесени тук, в самия производствен процес, когато машините са в действие, ние попадаме в среда, където „плющят каиши” и от всеки кът „трансмисии скриптят”. Наоколо е „шум и трясък на машини”. В процеса на индустриалното производство даже техническите подробности, названията на специализираните машини се възприемат като нещо органично. Ето напр. една част от техническата лексика, извлечена от споменатите по-горе стихотворения – каиши, трансмисии, шум, трясък, машини, масло, завод, пропелер, фабричен комин, фабричен шум, котли, пещ, маховик, сирени, болт, част и др.
От приведената лексика се вижда с какви технологически подробности е предаден производственият процес и по-специално разнообразието от машини с различно предназначение, отделни елементи от тях - каиши, трансмисии, котли, пещ, маховик, та чак до болт.
Но това е само едната страна, единият аспект в изображението –  в случая целият индустриално-технически реквизит се осъществява в буквалното си предназначение; във функциите си на производствени мощности, а не в друго направление. Машината тук не е символ, а още по-малко мит – тя е една реалност и с присъствието си създава около себе си усещането за реален свят. Тя няма друго смислово и художествено измерение – освен това, което в случая поетът й предписва.
Типичен пример е стихотворението „Завод”. Авторските внушения тук се постигат чрез изображение на обстановката, на условията |и паралелното им преосмисляне, редуването на два плана – трезвореален с иносказателен.
Във залите плющят каиши,
трансмисии скриптят
                   от всеки кът.
И става толкоз душно,
че да дишаш
не би могъл спокойно
с пълна гръд.
В първия фразов откъс изображението не напуска сферата на peaлистично-натуралното; даже авторът е прибягнал до звукопис – пренаситил е стихът с повторение на беззвучната съгласна „т”, за да ни внуши звукова представа за обстановката в заводската зала. На тая картина е противопоставен следващият откъс, свързан и произтичащ от горния, но който е по същество една метафора. В залите, дето „плющят каиши” и където скриптят трансмисии, зад реалната заводска задуха прозира задухата в обществения живот, в социалните отношения между хората. Именно в иносказателния план на изображението следва да търсим художественото оправдание на фрагмента
На едно суперкласическо ниво обобщен, събирателният образ на машината придобива нови качества и съобразно с тях променя художествената си функция. На това ниво машината-моторът биват одушевявани. Поетът им приписва качествата на живо човешко същество; по такъв начин той емоционално ги ангажира в човешката и социална драма на епохата.
В „Пролет в завода” моторът влиза и конфликт с пролетта – той я ругае и даже сърдито я предупреждава
Не може тъй,
            аз тук съм отговорен,
без марка где?
            Виж, портиера питай!
А когато машината запява, моторът с мрачна решителност се заканва да я отстрани, защото е внесла смут и несръчност в производството В спора се намесва с „насмешка” и една „добра чугунена бъркачка”.
Следва
 
XHTML and CSS.