Tyxo.bg counter Образът на машината в поезията на Вапцаров - втора част
Home Писатели Образът на машината в поезията на Вапцаров - втора част

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


Образът на машината в поезията на Вапцаров - втора част ПДФ Печат Е-мейл
Из „Вапцаров и машините”, Ив. Сарандев
Виж: Първа част
В стихотворението „Спомен” моторът става свидетел на драмата на болния младеж, който кашля лошо и в египетски труд прекарва дванайсет часа от денонощието. Смъртта на младежа се „преживява” от мотора; той започва да хърка подозрително, докато най-после спира:
Не знам защо
но може би,
защото другият умре.
Същият похват е използван в „Ботев”: кризата, творческите мъки на лирическия герой са подчертани от поведението на моторите. Като рефлектор те отразяват душевните му състояния, той се измъчва, че не намира верните думи, за да възпее подвига на Ботев. Моторите реагират като разумни същества – те спорят с пролетта и мъглите. Следователно в изобразителната система на Вапцаров машината е не само надарена с качествата на живо същество, с разум, но тя е емоционален рефлектор, чувствителен сеизмограф на трусовете в душевността на лирическия герой.
Има обаче още един план, в който образът на машината реализира своето предназначение извън значението на словесния материал. Целият набор от индустриално-техническа лексика като пробна машина, взривна ракета, мотори, стоманени крила, самолетно ято, взрив, бензинни пари, стомана, елеватор, бетонни стени и т. н. е само лексикална маркировка на значения, видимата част от айсберга на Хемингуей; но както често се получава в лириката, отделното слово не винаги е равно на самото себе си. Случаят е идентичен – думите са употребени в общоприетото им значение, но по същество смисълът, до който водят, е друг.
Тук думата машина с всичките и производни се привежда под знаменателя на едно широкообхватно обобщение за човешкия прогрес, за класовата структура на капиталистическото общество, за революционния оптимизъм на поета.
Може би най-отчетливо това се вижда от стихотворението „Епоха”. Още уводните стихове са генерално обобщение за времето:
Машини,
             стомана,
                    машини
и масло, и пара,
                   и смрад
Машини и стомана – ето емблемата на нашия век, но за да бъде неговата характеристика изчерпателна, е необходимо да се прибави още една черта – динамиката, движението, кипежът. Машините, сътворени от стомана, са страшните идоли на епоха, която в неотменния си исторически бяг е „пред прага на новия свет”. В случая машината е по-скоро символ, отколкото реален предмет от всекидневието на лирическия герой. В творби, подобни на „Епоха”, като „Романтика”, „Двубой”, „Кино”, „Пушкин”, „Сън” и особено „Ще стоим за йод”, изображението е надмогнало реалните контури на техниката и се е извисило до символ-верую в бъдещето на един по-справедлив свят. Това е новата романтика, която обхожда света върху крилата па самолетното ято. Машината чертае пътя на прогреса с взрива на бензинни пари. Но нашият поет не е ограничен технократ, за когото светът започва и свършва с машината. Той си дава ясна и точна сметка, че тя е плод на човешките знания и труд:
Моторът, който пее горе,
е труд на моите ръце.
А тази песен на мотора
е кръв от моето сърце.
Ето съотношенията, видени на лексическо и надлексическо ниво. Нека сега анализираме проблема и в един идейно-естетически план.
В поезията на Вапцаров машината не е отвлечена даденост, неизменна и неангажирана в отношения. Да се каже, че в неговата поезия тя е лирически герой, означава да се констатира очевидното. Всъщност тя е емоционално и социално детерминирана. Още в програмното стихотворение на „Моторни песни” той свързва своята представа за бъдещето, за далечните космически полети с машината, с ракетата, с която ще търси в космическото пространство далечни и неизвестни планети. По такъв начин Вапцаров свързва своята вяра и бъдещето с образа на машината. Тая особеност на неговата поетики решително го отделя от съвременниците му и дълго време остана неразбрана и недооценена от литературната ни история.
 
XHTML and CSS.