Tyxo.bg counter Един лирически шедьовър на Яворов – втора част
Home Писатели Един лирически шедьовър на Яворов – втора част

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


Един лирически шедьовър на Яворов – втора част ПДФ Печат Е-мейл
С. Хаджикосев
Виж: Първа част
Диалогът-узнаване е зареден с тъпка ирония. Тя произтича от конфликта между две различни естетически тоналности – възвишена у Павлета, трезво-присмехулна – у Аглика.
Така неусетно е подготвена кулминацията в диалога-игра. Тя има откровено еротичен характер, тъй като младите междувременно са се разпознали, но предшествуващият диалог е разпалил тяхната дълго спотаявана любовна жажда:
„А на гръд отляво луна кадифяна...
И венче над луна откога остана?
Първа нощ, Аглика! Първа и по слава;
нели ръб на устна имам оттогава?..”
Външната логика на разпознаването неизбежно довежда до възкресяването на интимни детайли, а логиката на любовното чувство ги налага като отдушник на непрестанно нарастващия копнеж. Така се стига и до великолепния финал-поанта на стихотворението, който е емоционална разредка на натрупаното психологическо напрежение:
Скръцна тежка порта, сепна се делия
и увисна либе на юнашка шия.
Близостта на „Павлета делия и Павлетица млада” до народната песен е в епично-драматургичната й композиция, която е типологически сходна с някои жанрове на провансалската лирика и с диалогизма на античната идилия. В това отношение творбата е уникално явление в Яворовата поезия. Дори в „Хайдушки песни”, цикъла, който стои най-близко до „Павлета делия и Павлетица млада”, основен изразителен способ е монологът, предполагащ наличието на активен слушател. Може би няма да е пресилено и заключението, че още в тази изява на 23-годишния поет се долавя драматургичният му талант, който се изявява след десетилетие в пиесите „В полите на Витоша” и „Когато гръм удари”.
Но в стихотворението си Яворов се отклонява от схващането на Пенчо Славейков за еротичното в народната песен, изразено от него в статията му „Народните любовни песни”, където той говори за „свенлив реализъм” при изобразяване на любовните изживявания и осъжда грубостта на „тъй наречените бачвански песни” в сръбската народна поезия. В никоя от творбите на П. П. Славейков по народни мотиви не ще открием еротични тонове. Това не означава, разбира се, че те изобщо отсъствуват от творчеството му. Поемата „Фрина” е не само философски диалог за същността и функцията на красотата; в нея има и еротични мотиви в духа на модното тогава декадентско схващане.
Еротичното в „Павлета делия и Павлетица млада” наистина превъзхожда „свенливия реализъм” на любовната народна песен, без обаче да му се противопоставя като светоусещане. В нарастването на страстта у двамината млади, разделени от тежката порта, няма нищо, което да смути и най-благопристойните патриархални представи. Това е химн на тържествуващата съпружеска любов (патриархалното е подчертано дори в заглавието) и аз трудно бих посочил други творби из световната поезия, в които прелестта на брачния съюз да е опоетизирана с такова вдъхновение.
Въпреки че е любовно-еротична песен, „Павлета делия и Павлетица млада” не се свързва в съзнанието на читателя с интимните шедьоври на Яворов. И причината за това не е в някаква по-ниска степен на художествено майсторство, а в принципното им различие. В „Калиопа” и „Павлета делия и Павлетица млада” поетът изобразява любовта от позицията на наблюдател, докато в „Две хубави очи”, „Вълшебница”, „Ела” и „Блян” той я изживява като субективно състояние. Естествено това предопределя различната им художествена структура – „Калиопа” е лиро-епическа поема, „Павлета делия и Павлетица млада” също може да се окачестви като лиро-епическа поемка, докато творбите му от втория период са лирически стихотворения. По-съществено е обаче концептуално-изразителното им различие. „Две хубави очи” е любовно заклинание, а „Павлета делия и Павлетица млада” е сюжетна творба със силни драматични акценти и с откровен еротичен подтекст.
Павлета и Аглика са българските Ромео и Жулиета, които се зоват през високата стена в градината на Капулети. В техния интимен порив се оглежда любовта на десетки отминали поколения и затова те могат да бъдат поставени до Дафнис и Хлоя, Херо и Леандер, Абелар и Елоиза. Неотразимата прелест на тази творба е в естетически изведеното усещане, че любовта е едно от най-възвишените изживявания на човека, което го прави равен на боговете, според израза на друг поет. Толкова силно е внушението на стихотворението, че читателят неволно се отъждествява с персонажите и съпреживява шеметното им щастие. А съпреживяването на чуждото щастие е вече свидетелство, че сме станали по-малко себични, по-благородни, по-добри. Това е и дълбоко затаеният в подтекста на прекрасното Яворово стихотворение урок по нравственост.
 
XHTML and CSS.