Tyxo.bg counter „Чумави” от Пенчо Славейков - втора част
Home Писатели „Чумави” от Пенчо Славейков - втора част

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


„Чумави” от Пенчо Славейков - втора част ПДФ Печат Е-мейл
С. Хаджикосев
Виж: Първа част
Безименният народен певец среща Лазар и Петкана на хорото край село, но по всяка вероятност този детайл се е сторил неуместен на поета и затова в „Чумави” братът намира сестра си в новия й дом („там право се спря на Петканини порти и тихо на порти почука”).
Баладичното пътуване на Лазар и Петкана представя най-силната част от Славейковата поема, в която драматичното напрежение расте, за да се разреши изведнъж в трагичния финал. В тази част поетът се отдалечава най-чувствително от  фолклорния вариант. По сила на внушението тя напомня за втората част на „Леноре”, където също има градация на напрежението. Но докато Вилхелм от „Леноре” носи проклятието на пъкъла и зловещото веселие на мъртвеца, диалогът между Лазар и Петкана в „Чумави” е по-съсредоточено баладичен. Славейков е развил подробно мотива, придавайки му по-определени социални измерения. И Лазар има вид на смъртник, но много по-силно впечатление правят запустелите имоти на многолюдното някога семейство. По този начин поетът още веднъж е наблегнал върху „трагичната вина” на Лазар. Това е твърде съществен момент в трактовката на познатата тема – чумата е поразила само бащиния дом на Петкана и това се възприема като възмездие, загдето братята са я задомили чак в далечно Загоре. Всъщност грехът на Лазар е „невиновна вина”, която твърде много напомня за трагичните герои на Софокъл. Субективните му намерения са добри, както деянията на Едип, който се старае да избегне предначертанията на съдбата, но както казва Йокаста: „Смъртните нямат дар да знаят бъдещето”.
Наистина баладата „Чумави” притежава нещо от първичната мощ на антична трагедия. Темата за съдбата, изведена с голяма сила още в мотото към философската поема на Славейков „Cis moll” – So pocht das Schicksal a”n die Pforte) („Така съдбата чука на вратата”, Бетховен), звучи и в тази великолепна балада, макар да не е изведена пряко.
Във финала поетът е избегнал обикнатия фолклорен образ на „черната чума” (в песента майката взема Петкана за болестта: „Ти ли си, чумо, дзивръва. . .?”). По-скоро в духа на немската народна балада той представя изчезването на Лазар пред смаяния поглед на Петкана:
Но зарна пред нея как той се превърна
на чад – и невидим изчезна...
Кат гръмната мигом в почуди Петкана
не сети от коня как слезна.
В последния куплет обаче Славейков отново е изключително близко до фолклорния първоизточник:
Майка й порти отвори:
живи са прегърнали,
а мъртви са пуснали.
И:
Към майката щерка, към щерката майка
се спуснаха виком веднага...
Co плач се те живи прегърнаха двете;
и паднаха мъртви на прага.
Идентичният финал не е случаен, той иде от сходната морална присъда. Докато Лазар е носител на т. нар. невиновна вина, майката греши съзнателно, макар и подведена от тежкото нещастие. Клетвата й стига не само Лазар, но и Петкана, единственото й оцеляло чедо, и самата нея. Така се сключва трагичният кръг на проклятието, при което, също както в
античната трагедия, съдбата и личната вина се съюзяват, за да не остане жив нито един представител на белязаното семейство.
Специален анализ заслужава стиховото майсторство на поета в „Чумави”. Влиянието на народнопесенното е най-очевидно в областта на поетическата лексика, където се срещат много диалектни думи и изрази, които звучат обаче намясто: по- тихом, утром, пролетес, додея, наветви, плоска, припряна коня, доганям, да сколасам, да не се пишманиме и др.
П. Славейков не е единственият, който претворява фолклорни мотиви в личната поезия по онова време, но е сред малцината, които правят това със забележителен вкус и мярка. Дори преместените по ритмични съображения ударения (очи, вятър есенни, сполетя ги), както и удълженият предлог „со” днес не дразнят, придобили са неотразимото очарование на патината.
„Чумави” е една от най-вдъхновените творби на П. Славейков, в която стихът му, за разлика от философските поеми, звучи песенно и леко. Макар че сюжетно баладата следва отблизо фолклорния първоизточник, тя извисява трагизма му, придава му глъбина и мощ. Лазар и Петкана от народната песен са баладични персонажи, но едва в „Чумави” техният трагизъм придобива неподозирана сила. Така поемата на П. Славейков се откроява сред баладите не само в българската, но и в европейската поезия. Тя е нагледно доказателство за това как народната песен може да подхранва творчеството и на индивидуалния поет, без да спъва въображението му.
 
XHTML and CSS.