Tyxo.bg counter Добри Чинтулов – революционна поезия
Home Писатели Добри Чинтулов – революционна поезия

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


Добри Чинтулов – революционна поезия ПДФ Печат Е-мейл
Кр. Генов
До нас са дошли пет Чинтулови стихотворения на революционна тематика: „Стани, стани, юнак балкански“, „Къде си, вярна ти любов народна“, „Българи-юнаци“, „Българио, мила майко“ и малката поема „Патриот“. Поискаме ли накъсо да определим характера на тези песни, трябва да ги наречем вдъхновени призиви за бунт, за всенародно въстание, отправени към потискания от робски „сън“, ала юначен български народ. Ново утро в неговата история възвестява поетът. Ето защо Чинтуловите стихове са пълни с горещо, младенчески непосредно лирично чувство, обикната в тях е формата на пряко „будителско“ обръщение, често с интонирано повторение на главните, призивни глаголи:
Стани, стани, юнак балкански. . .
Станете, братя, вий станете!. .
.......
Пламни, пламни ти в нас, любов гореща,
противо турци да стоим насреща!, .
Характерно освен това за Чинтуловия стил е драматичното спореждане (изреждане) на въпроси и тутакси следващи утвърдителни отговори в призивна форма: „Къде си, вярна ти любов народна? – „Пламни, пламни ти в нас, любов гореща!“, „Българи-юнаци, /ще ли още спим?“– „Вдигайте байраци/ да се освободим!“ и пр.
Призивът за събуждане „древните“ революционни сили и воля у българския народ съставя основна черта на всички бунтовни песни на Чинтулов. На тези сили и воля той гледа като на дълбока същност на българския народен дух, проявявани неведнъж в неговото историческо минало, но сега заспали в условията на турското владичество.
Всяка от Чинтуловите революционни песни заедно с общата идейно-емоционална и образна основа има и свои индивидуални отличителни черти. Лайтмотивът в „Стани, стани, юнак балкански“ е свързан с образа на „юнака балкански“– като олицетворение на пробудилата се национална (кралимарковска) борческо-патриотична мощ на българския народ. В „Къде си, вярна ти любов народна“ лайтмотивът се носи от идеята за всепобеждаващата революционна сила на патриотичното чувство, олицетворено като разгаряща се „в силен пламък“, в „буен огън“ „искра любородна“. В „ Българи-юнаци“ .свободолюбието и героизмът на народа са дадени в образа на млади „юнаци“ и пробудил се лъв. В „Българио, мила майко“ борбата за народно освобождение е възвеличена като неотменим, свещен синовен дълг към „мила майка“. Чинтулов е първият наш поет-будител на революционни чувства и идеи сред българския народ с цел – политическо освобождение чрез всенародно въстание. Пробудилият се български „лъв“– символ на древната войнствена народна мощ, ще се провикне от Балкана – олицетворение на свободолюбивия дух на българина (загатване за хайдушката борба), ще запали в сърцата на младите „искрата любородна“, която ще се разгори в „буен огън“. Пламнали от искрен патриотизъм и готовност за национални саможертва, ще се явят „българи-юнаци“, ще препашат „тънки саби“, ще вдигнат навред байраци и ще тръгнат по гората в „хайдушки славни чети“ – да извоюват народната свобода. Основен вдъхновителен лозунг на борбата е:
Да бъдем пак, каквито бяхме,
ил всинца да се изтребим!
Познатият революционен лозунг от нашите освободителни борби „Свобода или смърт юнашка“ тук зазвучава за пръв път в българската поезия, само че в друга езикова форма и облъхнат от Паисиевата историческа романтика – т. е. идеал на борбата е възкресяването на някогашното „славно“ държавно минало на българския народ, което минало поетът, очевидно, си представя в демократично-възрожденски дух (нещо, което виждаме и в историко-романтичните му стихотворения). Социалната страна на революционно-освободителното движение се изплъзва от неговия поглед.
Изобщо по онова време Добри Чинтулов не може и да има достатъчно реална представа за формата на революционно-освободителната борба. В това отношение той напомня Раковски от първия период на революционната му дейност – до Кримската война, когато и той плаща „дан на стихийността в борбата, сам е хайдутин и в хайдушката чета вижда главната сила, която ще тласне народа на борба за освобождение“, както пише Жак Натан. Тъкмо като художествено отражение на този период, когато хайдутството прераства в революционно-освободително движение, се явяват и бунтовните песни на Чинтулов.
Когато българският народ се вдигне на въстание за своята политическа свобода, той не ще бъде сам в борбата. Поетът вярва в незабавната помощ от страна на съседните братски славянски народи:
На помощ сърби, черногорци
със радост ще се затекат,
а и от север храбри руси
тоз час ще да се появят!. .
Тази вяра на Чинтулов има известни исторически основания. Нали множество български доброволци са взели участие с оръжие в ръка за освобождението на сърби, гърци, румъни? Когато удари съдбовният час и за българите – „съседите“ ще им отвърнат със същата помощ. Все пак обаче, както е изявена тук, тази вяра е облъхната от известна романтична идеализация („със радост ще се затекат“, „тоз час ще да се появят“). Без съмнение, такава вяра е била жизнено необходима и за поета, и за поробените народни маси в онзи исторически момент (когато няма още никаква революционна организация), за да ги одързости и окрили за патриотичен подвиг и саможертва.
Носители на древна юнашка, лъвска сила, българите трябва да се вдъхновят от славното си минало, когато те са проявявали такава сила, и да възненавидят позорното си робско настояще.
Следва
* Със съкращения
 
XHTML and CSS.