Tyxo.bg counter Алековата любов към хората
Home Писатели Алековата любов към хората

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


Алековата любов към хората ПДФ Печат Е-мейл
П. Тотев, из „Ал. Константинов – литературни портрети“
От природата ли се възхищава, за технически чудеса ли пише, в общественото устройство ли прониква, Алеко Константинов никога не забравя обикновения трудов човек. Страниците на пътеписа „До Чикаго и назад“  са изпълнени с благородни чувства и тревожни размисли за неговото бъдеще.
И в Западна Европа, и в Съединените щати писателят вижда със собствените си очи колко трудно живеят хората на труда. Те създават всички богатства и чудеса на техниката, а са бедни и унижени като американските негри, лишени от слънце и въздух като работниците от чикагските кланици, бездомни и безработни като английските граждани, които спят в Сентджеймския парк и под сводовете на лондонските мостове.
Обществото, в което парицата е царица, създава чудотворни машини, небостъргачи се - извисяват чак до облаците, ала хората са поробени и обезличени. Алеко Константинов си представя американското общество като грамадна машина за долари. Капиталистите се стремят да превърнат работниците в чаркове на тази машина, а сами прибират всички спечелени долари в бездънните си каси.
Колкото повече пътува по света авторът на „До Чикаго и назад”, толкова по-силно чувствува какви грамадни опасности са надвиснали над хората в капиталистическото общество. На Чикагското изложение до Колумбовия музей е построено зданието на Круп, известен германски фабрикант на оръжия. Прахът на великия откривател Христофор Колумб се пази в „една съвсем проста кутия”. А непосредствено до него „за срам и позор на човечеството и цивилизацията” са наредени последните модели Крупови оръдия, предназначени да требят хиляди хора, да леят реки от кръв и сълзи.
Тревожни мисли обземат пътешественика и между хладните стени на грамадната лондонска катедрала „Св. Павел”. „Колко време седяхме в храма – не зная, но помня, че обаян от полумрака, от тишината и прохладата, бях: унесен дълбоко от съвсем невесели мисли, повод за които ми дадоха много статуи, издигнати покрай стените на храма в чест на разни победители. В храма на мира и любовта издигнати паметници на лица, които са се отличили с това, че са пролели много человеческа кръв...”.
Протестът на Алеко Константинов срещу Круп и срещу наредените в християнския храм статуи на разни английски военачалници, които с огън и меч са покорявали колонии за Британската империя и варварски са изтребвали туземното население, са силен, спонтанен израз на любов към хората, на солидарност с поробените народи от колониите на „великите сили”.
Навсякъде по света Алеко Константинов пази своето българско достойнство. С еднаква сила осмива и невежия американски митничар, не чувал никога името на България, и некултурните български търговци, които наистина излагат „страната на розите” сред най-мизерните павилиони на Чикагското изложение.
Българският пътешественик обича трудовите хора от всички раси и националности. Двама от френските си спътници през океана той нарича „бай Пенчо” и „бай Ватко”, чувствува ги като свои сънародници, приятели и братя. Нека си спомним и симпатията на Алеко Константинов към бедните гаврошовци от Хавър, към негрите и американските работници, към безработните лондончани. Само човек, който беззаветно силно люби своето отечество, може да обича всички народи по света.
 
XHTML and CSS.