Tyxo.bg counter Между мечтата и реалността
Home Писатели Между мечтата и реалността

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


Между мечтата и реалността ПДФ Печат Е-мейл
К. Янева
Той е голям и щедър талант. У него стихът се лее, идеите прииждат, той „изпява“ творбите си, музицира в стихове. Не са го виждали затруднен от рима, от образ, от ритъм, той пише „на шега“, без труд като че ли, защото е роден поет. Поразително бързо израства в литературата ни, макар да си остава вечният юноша - творец с остро любопитство към целия свят, неуловим да възпява, съчувствува, да се присмива. Той е и Ведбал, и Смирненски, хуморист и създател на оди, майстор на стиха и не гостенин в прозата. Ако не беше си отишъл „млад и зелен“, в какво ли словесно богатство щеше да се лута литературната ни наука! И сега, след неговите малко на брой творчески години, тя е предостатъчно озадачена. Посрещна го като празник през 1922 година, продължава да се вчита в творбите му, обземана често от пристрастия. Едно от най-новите е да се подценят стиховете за „празника на мойте братя“, за мечтата да „видя непознати и велики / довчерашните стенещи тълпи“, за „утрото на светла ера“.
А Смирненски не може да бъде помнен само със „Зимни вечери“. Той винаги ще бъде и авторът на „Пий“, „През бурята“, „Към висини“, „Пролетта на робите“, „Червените ескадрони“, „Северно сияние“. Щастливо вдъхновен, екзалтиран от сияещи видения или тъжно загрижен - той е Смирненски. Талант извънредно динамичен, многостранен - той е органично цялостен.
Стихосбирката „Да бъде ден!“ се открива от едноименното стихотворение:

Нощта е черна и зловеща,
нощта е ледна като смърт.
В разкъсаната земна гръд
струи се бавно кръв гореща.
В димящите развалини
безокий демон на войната
развял е хищно знамената
и меч въз меч безспир звъни.
Сред мрака непрогледно гъст
стърчи злокобен силует
на някакъв грамаден кръст
и хилядни тълпи отвред
вървят подгонени натам
от яростта на златний бог.
И мрака става по-дълбок,
тълпите движат се едвам.

„Да бъде ден“ поетът завършил със следните стихове:

За въздух жадни са гърдите,
очите молят светлина,
един копнеж, мечта една гори
и се топи в душите
и през сълзи и кървав гнет,
през ужаса на мрак студен
разбунен вик гърми навред:
„Да бъде ден! Да бъде ден!“

Очевидно втората част на творбата е изградена в контрастен план - тя пренасочва от картината на света към ставащото вътре в душите на „хилядни“-те „тълпи“.
Младият поет метафорично рисува изживяното от него и от „тълпите“ време на войната. Нещастието е огромно, планетарно по мащаби. В „непрогледно“ гъстия мрак, в „димящите развалини“ обаче поетът откроява движението на тълпите, зараждането, нарастването на жаждата за въздух, за светлина. От изображението на реалността словото на поета преминава към разгърната алегорична картина на военната катастрофа (изградена е познатите символи от ранната пролетарска поезия - „демон на войната“, „златний бог“; и не без участието на типичните за символистичната поезия клишета).
Творбата е характерна за Смирненски. В поезията му се наблюдава това неизменно движение от действително към въображаемо, от изживяваното към мечтаното. Героят е с „оковани крила“ в „неволя и делнични дни“, но - с „вечната жажда / за простор, красота, висини“. Без да привеждам многобройни примери за тази устременост на героя от прозата на деня към празника и без да подчертавам специално социалната и идейна обусловеност на този художествен факт, ще отбележа, че тя във върхови лирически моменти се изказва като същност на поета: „Аз ще дочакам празника иа мойте братя...“
Така в творчеството на Смирненски се разстила грозната картина на „улици шумни и сиви“ и в „грохота всевечен на труда“. Но и бушува празникът на роба в „огньове, огньове, огньове / и дъжд от искри“. Човекът битува  в „тежки горести и грижи“, сред „морни роби и робини“, но и в „час на размах, на разбити окови“, и в „утрото на празника ни пръв“.
Убеждението на Смирненски, че неговите „бедни братя“ таят в себе си огромна сила, че в тълпите назрява революция „и бурята със гръм ще призове / възбунените свои синове“, е дълбоко и искрено. То е подклаждано от реалното състояние на обществото и историческите събития, революцията в Русия. Поетът, чието творчество е „празник“ за пролетариите, изразява наистина страстно очакване „пристъпа величествен на роба“. Словото му разгръща всичките си възможности за очертаване величавите видения на тържеството, бурния изблик на радост.
Една година след „Да бъде ден“ Смирненски публикува „Зимни вечери“ с известния рефрен:

Вървя край смълчаните хижи
в море непрогледна мъгла
и вечната бедност и грижа
ме гледат през мътни стъкла.

Едно сравнение между така наречените „революционни“ стихове, създаващи облика на „Да бъде ден!“, и „Зимни вечери“ бележи промяна у художника. Приземил се в реалността, той укротява своето слово. Настроението е миньорно, тъгата обгръща простата житейска картина. От общото „морни роби и робини“ се отделят лицата на близки хора:

Завърнал се вкъщи - безхлебен,
пиян пак - бащата ругай /.../

Децата пищят и се молят,
а вънка, привела глава,
сред своята скръб и неволя
жена проридава едва. /.../

Той е - слепият старик се връща,
с него натоварено дете /.../

Проточено ридай старуха,
нарежда горестни слова,
в миг потреперва и едва
сподавя кашлицата суха. /.../

...пред мъничък иконостас
детенце дрипаво се моли. /.../

А спрели за миг до фенера,
чувалчета снели от гръб,
стоят две деца и треперят
и дреме в очите им скръб.

Поетът е сред своите „бедни“ „братя“, в техния обикновен ден. Няма го възторгът на празника.
Бихме могли да говорим за отрезвяване на поета, за излизане от зоната на романтичните видения. И естествено - помръкналата мечта ще да е хвърлила словото му в суровия предметен свят на ежедневието. Остава да разделим поезията му на романтична и реалистична.
Следва
 
XHTML and CSS.