Tyxo.bg counter Смехът - отрицание на грозното в „Бай Ганьо”
Home Писатели Смехът - отрицание на грозното в „Бай Ганьо”

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


Смехът - отрицание на грозното в „Бай Ганьо” ПДФ Печат Е-мейл
Т. Йовчева
Алековият Бай Ганьо - образ от „невероятните разкази за един съвременен българин”, написани през 1894 г., е твърде популярен герой, който и днес вълнува съвременния читател.
Авторът оставя своя герой сам да разкрива себе си. За да се откроят по-ярко качествата му, Алеко предоставя ролята на разказвач на културния и образован спътник на Бай Ганьо, който наблюдава и коментира неговите постъпки.
В двата повествователни откъса „Бай Ганьо пътува” и „Бай Ганьо у Иречека” се откриват похватите на неповторимото Алеково майсторство. Честната душа на писателя е възмутена от дребнавата пресметливост, от липсата на възпитание и нецивилизованост на голяма част от неговите съвременници. Отрицателните черти, събрани в характера и поведението на Бай Ганьо, предизвикват смях у читателя, но смехът на Алеко е смях, предизвикан от болка и вътрешен гняв.
Невежеството на Бай Ганьо е представено още в първия епизод на разказа - „Бай Ганьо пътува”. На пещенската гара той, забравил да си плати пивото в бюфета, се спуска след влака да гони килимчето си и тича цели три километра, без да знае какво представлява маневрата. Бай Ганьо не изпитва вина, когато ощетява някого. За него е важна изгодата: „Голяма работа! Те малко ли ни скубят!”Не само че не се срамува, но с чувство на нескрито задоволство героят споделя, че друг му е платил сметката: „Имал си бол пари - платил си я. Глупав си бил - платил си. ” Бай Ганьо е груб и безцеремонен, от всичко желае да извлече полза. С подигравка и неблагодарност се отнася към своя спътник, към този, когото е ощетил и измамил.
Неговата основна цел е формирана грубо и ясно: „Да удари кьоравото!”, да спечели пари. Той не е тръгнал, за да се обогати духовно, а за да продава розово масло в Европа, воден от материалния си интерес.
Бай Ганьо не желае да се съобразява с останалите хора. Той живее със самочувствие, отнася се към всичко и всички нагло и безцеремонно. Гордее се с постъпките си, които предизвикват у съпровождащите го българи чувство на срам, неудобство и възмущение, а у чужденците - объркване и недоумение. Не би могъл да си „харчи парите за топло ядене - няма да умре от глад, я.” Реакциите му са еднотипни и повтарящи се навсякъде, без значение дали е във влака, на път за Виена, или е в хотелската стая. Подробното описание на начина, по който се храни, разкрива липсата на елементарна култура. Навеждайки си над дисагите, застава с гръб към спътника си, за да не разбере с какво е зает в момента. Изважда половин пита кашкавал, но предпочита да се храни сам, а не да предложи и на другите. Проявявайки дребнаво скъперничество, Алековият герой би се присъединил към останалите само в случай на изгода за самия себе си. Примитивен човек, той не пропуска случай да се възползва и от най-невероятната възможност да извлече полза. Приятно му е, когато някой плати сметката му, удовлетворен се чувства от действията си, когато нахално се самопоканва на гости за обяд или за преспиване. Доволен е винаги, когато му се предоставя възможност да ощети другия.
Контактът с Европа на невежия и стремящ се да се покаже хитър, врял и кипял във всички работи, многознаещ българин поражда безброй комични ситуации. На масата у Иречек („Бай Ганьо у Иречека”) също се държи невъзпитано и дръзко. Сумти, закрива чинията с ръката си. В момента, когато разлива супата, ни най-малко не се смущава, а невъзмутимо я събира от покривката. Шумно преглъща и не изпитва неудобство да поиска още хляб и вино.
Писателят осмива героя, но саркастично и изобличително. В изтънчената атмосфера на професорския дом героят не спазва никакви норми на поведение и остава верен на своя навик да запуши цигари.
Твърде криворазбрана е представата на Бай Ганьо за гостоприемството. Според неговите разбирания и елементарното му мислене, изтъкнатият многоуважаван професор би трябвало по всяко време да го приеме, като че ли той му е лично задължен, задето е „живял в България” Огромно е несъответствието между безочието, нахалството на Бай Ганьо и вежливостта, възпитанието на професора. Разминаването между думи и дела, между претенции и истинска същност е извор на смешното. Иречек се сблъсква с простотията на Бай Ганьо, разбира плиткоумните му хитрини, но като всеки възпитан човек отминава недостойните прояви и ги приема като израз на „внимание” и уважение от страна на своя гост от България.
Наред с тези пороци Бай Ганьо отблъсква и със своето пренебрежение към културата, към достиженията на човешката цивилизация. С просташка безцеремонност той отхвърля предложението да се запознае със забележителностите и духовните ценности на Европа. Дори и град като Виена не представлява интерес за него: „Какво ще й гледам на Вената, град като град: хора, къщи, салтанати.” Непрекъснато, при всеки възможен повод се самоизтъква: „аз що свят съм изръшнал”. Бай Ганьо е герой, когото допирът до цивилизования свят не облагородява, не го издига над останалите. Равнодушен остава към паметниците на културата. За него дори това е безцелно губене на време - време, в което би могла да му върви „търговийката”с мускалите.
Отегчение поражда у героя и четенето на книги. Той преценява заниманията с книгите като отдавна приключила дейност, защото е „чел доста навремето.” Самочувствието на Бай Ганьо е пошло и жалко. Категорично отказва да разглежда предложените албуми с репродукции и фотоси: „Не ща, благодарим; гледайте вий! Колко съм ги гледал аз такива картини и портрети! Не ме гледайте, че съм млад!”
Недоверчивостта и страхът му да не бъде измамен го карат да вижда във всяко нещо опасност и враждебност. Не се доверява на никого - на носачите, на касата в хотела, притеснен е и в дома на Иречек. Постоянно наглежда дисагите си. Чувствайки се несигурен в новите условия за общуване, си пришива джоб, за да не му изчезнат мускалите.
Не на последно място, основен похват в изграждането на образа на Бай Ганьо е речевата му характеристика. Речта е неотделима от действията. Както е груб в поведението си, така героят е и нецивилизован, безцеремонен в думите си. Речта му изобилства от думи и изрази от т. нар. просторечие. Те са и стилово неуместни. Най-характерни за него са изразите: „Не се рита срещу ръжен” „... Спукана ти е работата”, „...на българйята дай хляб”и др. Явно е желанието му да се представи като цивилизован и културен, но все повече се налага представата за една ограниченост и безкултурност.
С майсторството си на талантлив хуморист Алеко Константинов съумява да предизвика тъжно-горчивия смях на своите читатели. Неговата способност да открива смешното, жалкото във всеки детайл, в думите и в жестовете на своя герой, в неловките ситуации, в които го поставя, стават причина и за съответните емоционални реакции на читателите, свидетели на „патилата”на Бай Ганьо. Явявайки се отрицание на грозното в обществената действителност и в човешката личност, образът на Бай Ганьо показва какви не трябва да бъдат хората във всекидневното си общуване и в личния си живот.
 
XHTML and CSS.