Tyxo.bg counter Трудът – извор на радост и вдъхновение за българина
Home Писатели Трудът – извор на радост и вдъхновение за българина

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


Трудът – извор на радост и вдъхновение за българина ПДФ Печат Е-мейл

Т. Йовчева
Трудовите народни песни възникват в древни времена и са свързани с ежедневието на хората, с техните занимания. В тези песни е отразена любовта на българина към труда. Трудът- радост и щастие, възторг и надежда, съдба и богатство, винаги е съпътствал нашия народ и му е помагал да оцелее и да се съхрани като нация. Трудовите народни песни разкриват преклонението на народа ни пред природата и пред труда.
В лирическата лазарска песен „Що ми е мило и драго” най-светьл и обнадеждаващ, стоплящ с диханието си е денят на пролетта. Българският селянин е благодарен и светли, бодри, оптимистични чувства изпълват душата му. „Всичките живи животни” са будни, оживени и намиращи се под омайната и завладяваща прелест на босилека. Най-важното за хората от народа е това, за което ще отправят поредната си настоятелна молба към висшите сили и Бога:
Я дай ни, боже, я дай ни
тая година най-добра:
на всички здраве и живот,
орачу - добър берекет.
Здравето, животът и плодородието - с тези три думи са свързани идеалите на земеделския стопанин.
В мига, когато започва жътвата и възторжените чувства преливат в душата на селянина, най- работната и пъргава мома или невеста обредно отрязва с остър сърп първите класове и запява волна песен. Най-често се понасят жизнерадостните звуци на песента „Зажни, Ружо, тебе лека ръка”:
Зажни, Ружо, тебе лека ръка,
лека ръка и весела снага;
леко зажни, да е леко лето,
леко лето като леко перо;
запей, Ружо, ти си гласовита,
леком пееш, далеком се чуе.

Картината "Жътва" на Димитър Гюдженов

Според поверието, ако пръв започне работата човек, който има „лека ръка”, то непременно ще пожъне успех в начинанието, а работата ще се превърне в приятна отмора. Благословената от Бога „блага” душа - добра и обичлива, е и със снага „весела”, а името й е название на нежно цвете. Всички около нея се изпълват с безгранично щастие и доволство, а трудът ги пречиства и облагородява, окриля ги с мъдрост, светлина и им предвещава успех и благополучие. Непосилният труд остава по-лек и приятен, благословен от присъствието на външно привлекателната и духовно извисената девойка - Ружа. Нейната радост, лъчезарното й излъчване ще достигне до „косач из ливади”, „овчар из рудини” и „здравец из горица”. Възхвалата на труда е постигната по алегоричен начин - народният певец олицетворява цветята ружа и здравец.
Чрез похвата песен в песен звучат едновременно и гласът на девойката, и надпяването между цветята ружа и здравец. Когато овчар изпрати на любимата си девойка здравец, той изразява откровените си чувства. Здравецът е ергенско „цвеке”, а ружата е цвете за „мома и невести”. Свиват я на китка и я носят на празник, за да се подсили тържествената атмосфера и да се изпълни душата с неповторими светли чувства.
Чрез песента за Ружа се доказва любовта на българина към труда и към живота, както и стремежът на народа да опоетизира труда и да го представи като едно възторжено изживяване, извор на доброто, ценното и красивото.
Често радостният труд на българина е помрачаван от социалните грабители. Типично жът- варски са песните за „романя” - ходене на „драгомани” (наемници) да жънат по три-четири седмици в чифлиците на бейове, аги и чорбаджии.
Най-затрогваща е песента „Яно, море, Яно!”  Една тьжна елегия, която представя покъртителната история на девойката Яна. Митичните „два рога ковани и два нековани” звучат като музикален фон и гласовете им сякаш усилват и правят непоносима мъката на Яна.
Образите на двете девойки, тръгнали на „романя”, на жътварски гурбет, са въведени чрез специфичен художествен похват - отрицателното сравнение:
Те не ми са били
два рога ковани,
току ми са били
две моми загорки.
Поставено по този начин - в началото на песента, отрицателното сравнение е свързано с известна изненада.
Загорките с любов и нежна привързаност разказват за родното село на Яна - Загоре. Красиво и плодородно, то ги дарява с изобилни плодове. Лиричното обръщение, пропито с нежност и топлота, е израз на дълбоката обич на девойките към родното Загоре:
Загоре, Загоре,
мило наше село,
лично, та обично,
яко хлебородно!
Хиперболизираната картина на плодородието символизира дълбоката любов на загорките към незаменимото им родно село:
По дваж на година
жнеме и вършеме,
жнеме и вършеме,
косиме, береме;
по триж на година
бял трендафил цъфти,
по триж на година,
пчелите се роят!
Уместните глаголни повторения изтъкват възможностите, които им предоставя родното място. Трудът в незаменимото Загоре е приятен и отморяващ, той радва своите стопани с изобилни плодове („жнеме и вършеме”, „косиме, береме”, „цъфти”, „се роят”). Друг художествен похват, чрез който се постига силата на емоционалното въздействие, е градацията: „по дваж на година”, „по триж на година”.
Девойката Яна с деветте си братя е принудена да отиде в „Руманйя”, в чуждата земя, защото трябва да платят тежки данъци. Подложени на изключително непосилни условия, осем от братята на Яна умират, а деветият болен лежи „горе в планината”. Яна проклина злокобното място, отнело живота на любимите й свидни братя:
А ти, Руманйя,
пуста останала,
пуста останала,
равна се равнила!
Душата на българската девойка е дълбоко наранена. Ужасяващата равносметка поражда у Яна чувство за вина. Чуждата земя е донесла тежки беди и злини, умората и непосилната жътва не са покосили Яна. Непреодолима е мъката й, причинена от тежката, загуба.
В този трагичен момент Яна трябва да съобщи за непоправимо случилото се нещастие на своята майка. Диалогът, който Яна си представя, е изпълнен с вътрешно напрежение, което нараства. Тя се колебае, измъчва, мислите й за предстоящата среща разкъсват измъчената й, страдаща душа:
Как ще дома д' ида,
как ще майци кажа!
Драматичният размисъл на Яна доказва нейната предвидливост, деликатност. Нежната и грижовна дъщеря решава да представи смъртта на братята си като женитба и постепенно да разкрие зловещата истина пред майка си. На въпроса:
Яно, мила щерко,
кам ти девет братя?,
тя тактично ще подготви майка си:
Мале, мила мале,
вси се изжениха.
В следващия момент Яна ще съобщи за получените дарове - „девет черни кърпи”. Черните кърпи и черните пера са дарове не за сватба, а за смърт и майката на Яна ще узнае за голямото нещастие и за тежкия удар на съдбата, разразил се като безпощадна буря в техния дом. Надмогнала собствената си мъка, Яна се превръща в единствена и незаменима опора на покрусената си майка.
Песента „Яно, море, Яно!” косвено отрича страданието и безсмислената смърт, причинена от робския, незаслужен за трудолюбивия българин труд. Народният певец доказва способността на народа ни да преодолее болката, обидата, загубата и да се изправи непоколебимо пред трудностите в живота.
Трудът - радост и вдъхновение, понякога се превръща в мъка и болка. Неизчерпаемият източник на жизнени сили за българина - трудът, никога не го сломява, а щедро го дарява с бодрост, енергия и му помага да оцелее през вековете.

 
XHTML and CSS.