Tyxo.bg counter Гимнастик
Home Преразказ Гимнастик

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


Гимнастик ПДФ Печат Е-мейл
Из „Когато бях малко момче”, Ерих Кестнер
Една година преди да тръгна на училище, едва навършил шест години, станах най-младия член на гимнастическото дружество. Дълго не оставях майка си на мира. Тя беше категорично против. Бил съм още малък. Но аз я измъчвах, врънках я, хленчех и се въртях все около нея.
И един ден се озовахме в по-малкия от двата гимнастически салона, пред господин Захариас. Момчетата от гимнастическия отбор тъкмо правеха свободни упражнения. Той попита:
- А на колко години е момчето?
- На шест - отговори тя.
И той каза:
- Трябва да почакаш, докато станеш на седем години.    
Тогава аз свих, както се полага, ръцете си в юмрук пред гърдите, заех разкрачен стоеж и му изпълних едно солово гимнастическо упражнение. Той се засмя. Момчетата от редицата също се разсмяха. Залата екна от весел смях. А господин Захариас рече на слисаната ми майка:
- Е добре, купете му гуменки! В сряда в три часа е първото занимание!
Бях много щастлив. Отидохме в най-близкия магазин за обувки. Вечерта исках да си легна с гуменките.
В сряда бях един час по- рано в салона. А какъв, мислите, беше господин Захариас по професия? Учител, разбира се. Завършил учителския семинар. Когато постъпих курсист, станах негов ученик. А тай неведнъж се смееше, когато си спомняше за първата ни среща.
Бях запален гимнастик, изпълнявах доста добре упражненията. С железни гири, с дървени бухалки, на върлина, на халки, на успоредка, на ниска висилка, на кон, на коза и най-после на голямата висилка. Висилката стана любимият ми уред. Но това бе много по-късно. Наслаждавах се на движенията с размах, на прехвърлянията над висилката, на задържането върху ръце, на клековете, на разтвореното положение на краката, на въртенето, на страничните премятания и на изхвърлянето от коленен вие, на летежа с пълен замах във въздуха с навеждане на тялото напред към краката, след това приземяване прав върху дюшека. Прекрасно е, когато в ритмичното люлеене тялото става все по-леко и по-леко, докато започне да ти се струва, че почти не тежи и опряно еластично само на ръцете, танцува в елегантни, сложни извивки около якия железен лост!
Станах доста добър гимнастик. Завладявах публиката по време на показните игри. Винаги първи демонстрирах упражнението, но много добър гимнастик не станах. Защото се страхувах. И зная от какво. Веднъж видях как един друг на голямата висилка при изпълнение на „слънце” с пълен замах загуби опора и полетя от лоста надолу с главата. Другарите, които стояха готови за помощ, не можаха да го подхванат. Откараха го в болница. Оттогава пътищата ни със „слънцето” на голямата висилка се разделиха завинаги. Това си беше всъщност истинско излагане, а кой обича да се посрамва? Обаче нищо не помагаше. Не можех да се освободя от страха. А все пак мъничко повече предпочитах срама пред спукването на черепа. Имах ли право? Имах.
Исках да играя гимнастика и играех, защото ми доставяше удоволствие. Не желаех да ставам герой. И не станах. Нито фалшив, нито истински. Знаете ли каква е разликата? Фалшивите герои не се страхуват, защото им липсва въображение. Те са глупави и нямат нерви. Истинските герои се страхуват и преодоляват страха. Неведнъж в живота си съм се страхувал и бог ми е свидетел, че не всеки път съм надвивал страха си. Иначе сега щях да бъда може би истински герой, и то сигурно мъртъв.
Не искам, разбира се, да се представям и за по-лош, отколкото съм. Понякога се показвах юначага и това съвсем не беше толкова просто. Но попрището на герой като основна професия не е за мен.
Играех гимнастика, защото мускулите ми, краката и ръцете ми, гръдният ми кош искаха да играят и да се развиват. Тялото ми искаше да се развива, както и умът. Те нетърпеливо се стремяха да растат едновременно и заедно, да станат гъвкави, еднакво големи и силни като здрави близнаци. Съжалявах всички деца, които с удоволствие учеха, а не обичаха да играят гимнастика. Съжалявах всички деца, които обичаха да играят гимнастика, но не обичаха да учат. А имаше и такива, които нито искаха да учат, нито да играят гимнастика! Тях най- много съжалявах. Исках горещо и едното, и другото. И вече очаквах с радост деня, в който трябваше да тръгна на училище. Този ден дойде и аз се облях в сълзи.

Текстът е подходящ за:
1. Сбит преразказ
2. Преразказ от името на героя

 
XHTML and CSS.