Tyxo.bg counter Трябва да умееш да се давиш
Home Преразказ Трябва да умееш да се давиш

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


Трябва да умееш да се давиш ПДФ Печат Е-мейл
Из „Как бях вундеркинд”, Вл. Машков
Ако мислите, че да се давиш е от просто по-просто, дълбоко се лъжете. И аз отначало смятах така. Ще се гмурна, си казвах, целият, ще пусна мехури, ще се нагълтам с вода и готово. После да ме вадят от басейна и да ми правят изкуствено дишане. . . С една дума, да ме спасяват.
Но се оказа, че и за да се давиш, трябва умение. Накратко казано, да се давиш е работа, за която трябват знания.
Първо загрявахме в залата, после тренирахме дишане във водата – тоест плувахме, като се държахме с ръце за коркови дъсчици и от време на време потапяхме лице във водата. А накрая започнаха състезанията.
Треньорката ходеше по ръба на басейна, наблюдаваше ни как плуваме и даваше съвети. При нея отиде един треньор с бял панталон. Неговата група трябваше да тренира след нас. Янина Станиславовна се заприказва с него и престана да ни обръща внимание.
Разбрах, че е настанал моят час. Огледах се наоколо. Сякаш се прощавах с всичко, което виждах. Сякаш исках за последен път да видя и басейна, и децата, и Янина Станиславовна. После затворих очи, за да не виждам повече нищо, и се спуснах на дъното. Но не успях да отида далеч. Някаква свръхестествена сила за миг ме изтласка на повърхността. Не успях и капчица вода да глътна.
Но упоритостта на водата само ме предизвика. След като преплувах няколко метра, набрах смелост и въздух и отново потънах. Не, точно в този ден водата беше някак особена. Беше като гумена. Направо ме изтласкваше. Аз подскачах върху нея както спортистите на батут или клоуните върху предпазната мрежа. А най-трудно се оказа да се нагълтам с вода. По никакъв начин не можех да си отворя устата. Устните ми не се разтваряха, сякаш бяха залепени. Преплувах още два метра и отново направих опит да потъна. И пак нищо не се получи. Изскочих на повърхността като тапа. Погледнах Янина Станиславовна. Все още говореше с треньора.
– Чудесно го правиш – чух глас зад гърба си.
Обърнах се. В съседния коридор плуваше Игор.
– Истински бътерфлай – възхити се той.
Игор помисли, че плувам в стил бътерфлай. Естествено, на него и наум не можеше да му дойде, че се давя. Наистина на кого можеше да му хрумне подобно нещо?
А бътерфлай се плува така. Разтваряш широко ръце, вдигаш ги над главата си, отблъскваш се с крака от водата и за миг сякаш летиш във въздуха, а след това със замах се пльосваш във водата.
– А аз изобщо не мога – оплака се Игор. – Веднага потъвам. . .
– Аз пък точно това не мога – признах аз.
– Хайде де!
Игор се разсмя. Устата му се отвори до ушите. Вода нахлу в нея. Игор се закашля и се хвана за въжето, което разделяше коридорите.
– Игор, Сева, прекратете разговорите – чухме гласа на Янина Станиславовна. – Продължавайте да плувате!
Игор се изкашля и заплува бруст. Стремях се да плувам успоредно с него, да не изоставам.
По-рано, когато не умеех да плувам, потъвах на дъното по-бързо и от камък. А сега се научих не само да се държа над водата, но и да плувам различни стилове и не мога дори да потъна като човек. А ми е толкова необходимо.
С Игор заедно се отблъснахме от стената и се обърнахме назад. И тогава си помислих, че Игор ми даде добра идея. Трябва да се науча да плувам бътерфлай. Този стил не е лесен, за него е нужна голяма физическа сила и нетренираният плувец скоро се изморява.
Треньорът с белите панталони най-сетне остави Янина Станиславовна и сега тя най-внимателно ни наблюдаваше. До финала оставаха около десет метра, когато преминах в стил бътерфлай. За миг полетях във въздуха, а след това се сгромолясах във водата и потънах на дъното. Но бързо се окопитих, замахнах с ръце, отблъснах се с крака и отново се издигнах над водата. Страшно хубаво плувах бътерфлай. Когато се издигнех над водата, виждах възхитените погледи на децата и на Янина Станиславовна. Браво на мен! Никой не ме е учил да плувам бътерфлай, сам се научих, и то как!
И изведнъж, когато до финалната стена оставаха два метра, глътнах вода – ужасна на вкус, направо противна – и се задавих. Почувствувах как краката ми натежаха, а ръцете ми сякаш се напълниха с олово. Накратко казано, потънах на дъното, което толкова исках и което толкова дълго не успявах. И тогава закрещях:
– Спасете ме, помогнете, потъвам!
Разбира се, никой не чу моя вик, защото аз го избълбуках под водата. Но че потъвам, видяха всички. И всички се спуснаха на помощ. Плътно до мен се приближи лицето на Игор и аз чух неговия вик:
– Стъпи на крака!
Стъпих, водата ми беше до кръста. Чудна работа – едва не се удавих на плиткото, а на дълбокото не успявах по никакъв начин. Краката не ме държаха и аз паднах върху Игор.
Хванаха ме за ръцете и краката, измъкнаха ме от водата и ме сложиха на пода.
Над мен се наведе изплашената до смърт Янина Станиславовна:
 – Жив ли си?
Затворих очи и веднага ги отворих. С това дадох на всички да разберат, че съм жив, но се чувствувам ужасно. Започнаха да ми правят изкуствено дишане. Но това беше излишно. Аз можех да дишам. От студ или от страх ме втресе. Пак ме хванаха за ръцете и краката и ме понесоха по дългия коридор. Всички, които идваха насреща, се отстраняваха и ни даваха път.
Най-после се добрахме до здравния пункт. Там ме избърсаха, сложиха ме да легна на дивана и ме завиха с одеяло.
Лекарката опря слушалката в гърдите ми, преслуша ме и каза, че всичко е наред, че просто много съм се изплашил и скоро всичко ще мине. Даде ми да пия успокоително, аз се успокоих и престанах да треперя.
Всички си отидоха. Останаха Игор и Янина Станиславовна. Забелязах, че панталоните на моята треньорка бяха мокри. Значи и тя се беше хвърлила във водата да ме спасява.
В здравния пункт влезе мъж с побелели коси, със студени, сякаш замръзнали очи. Това беше директорът на басейна. Видях, че е страшно сърдит.
– Какво му е състоянието? – попита той лекарката.
Добро – отвърна тя. – Момчето може да си отива в къщи.
Едва сега директорът обърна внимание на бледата Янина Станиславовна.
– Заведете момчето в къщи – заповяда той, – и след това елате при мен в кабинета.
Чак сега забеляза и Игор.
– Марш в съблекалнята – нареди му той.
Игор ми махна с ръка за довиждане и хукна към съблекалнята.
Скоро след това двамата с Янина Станиславовна пътувахме с тролея към бабини. Изтощен от преживените вълнения, аз мълчах, а тя все си припомняше как съм плувал бътерфлай.
– Жалко, че не успях да погледна секундомера. А къде си се научил бътерфлай?
– Никъде – признах аз. – Днес се опитах и заплувах.
– Ти имаш данни. Разбира се, техниката ти е малко слаба, но ако поработиш повече, ще постигнеш успех.
...В къщи треньорката разказа на баба всичко, както си беше.
– Аз не го наблюдавах – призна си тя. – И той изведнъж се нагълта с вода. Наистина там беше вече плитко и не можеше да се удави...
– Оставаше и да се удави – баба се изплаши не на шега.
Сложи ме в леглото и пъхна под мишницата ми термометъра.
– Ще дойдеш ли в басейна? – попита на тръгване Янина Станиславовна.
Вместо мен отговори баба:
– Едва ли. Ще потърсим за момчето по-безопасен спорт или – наблегна тя на последните думи, – или по-квалифициран треньор.
– Довиждане – усмихна ми се Янина Станиславовна.
– Довиждане – казах аз.
– Сбогом, гълъбче – обади се баба. – И по-добре наблюдавайте децата, щом са ви поверили живота им...
Янина Станиславовна си отиде, а баба дълго не можа да се успокои, бърбореше, че повече кракът ми няма да стъпи в басейна, където децата са захвърлени на произвола на съдбата. Заплашваше, че ще отиде при директора, за да му отвори очите какви безобразия се вършат в неговия басейн. Едва успях да я склоня да не ходи при директора.
– Как се чувствуваш? – попита ме тя.
Не знаех какво да отговоря. Успях да осъществя плана на Гриша, отървах се от басейна. Значи сега ще имам време да си играя с него.
Но ми беше мъчно за Янина Станиславовна.

Текстът е подходящ за:
1. Сбит преразказ
2. Преразказ от името на Сева
 
XHTML and CSS.