Tyxo.bg counter Двама приятели
Home Преразказ Двама приятели

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


Двама приятели ПДФ Печат Е-мейл

Из „Железният скиптър”, Никола Чалъков
Когато Мик влезе в селото, всички вече спяха. Не се виждаше светлина в никоя от къщите. Най-старите от тях бяха построени от големи дървени трупи, потъмнели от времето. Повечето къщи бяха двуетажни, с малки неоградени дворове около тях, с покриви под лек наклон, за да се оттича водата при проливните дъждове, които през есента се изливаха над западните земи. По-новите къщи бяха от тухли, които селяните правеха в построената наскоро пещ. Къщата, в която живееше Мик, се намираше в източния край на селото. Беше стара, двуетажна постройка, вече започваща да губи борбата с времето и с природните стихии. Приближавайки се към нея, момчето видя, че в отсрещната къща някой още бодърстваше. Там живееше приятелят му Деймън.
Мик заобиколи къщата и влезе през задния вход. Отвори незаключената врата и пипнешком се придвижи по коридора до стаята си. Щом влезе вътре, се приближи до единствения прозорец. На перваза му, осветен от лунната светлина, той откри свещник с три свещи. Припряно ги запали с огнивото, което носеше в себе си. Трепкащата светлинка разкри скромната подредба на стаята. В дъното имаше старо легло, до него - неголям скрин от потъмняло дърво. До прозореца стоеше малка маса с два грубо сковани стола до нея. Подът бе покрит с голям килим с избледнели шарки. Мик седна на леглото и трескаво се зае да избере какво да вземе със себе си. Когато вдиша поглед към проскърцалата врата, с изненада позна среднощния посетител. Беше Деймън.
– Здрасти – каза той и пристъпи в стаята – видях, че се прибираш, и реших да видя какво правиш.

Деймън беше малко по-нисък от приятеля си, но и по-як. Черната му къдрава коса почти докосваше раменете. Чертите на лицето му бяха меки и фини и му придаваха дружелюбен вид, отговарящ на характера му. Сърцето на Мик се сви при мисълта, че ще трябва да се отправи на това рисковано пътуване, оставяйки зад себе си толкова верен приятел. Но той не искаше да подлага на опасност и него, взимайки го със себе си.
– Трябва веднага да замина, Деймън – подхвана той. – Спокойно, няма да ме има само двайсетина дена.
Деймън забеляза колко напрегнат и разтревожен е Мик. Нещо му се беше случило, но какво – той не знаеше.
– Къде ще отидеш? И защо точно сега, посред нощ? Криеш ли нещо от мен, Мик?
– Трябва бързо да стигна до Барн. Повече не мога да ти кажа, може само да ти навредя с това.
– Какво става, Мик? Защо си толкова потаен? Кажи ми защо искаш да заминеш. Може пък да успея да ти помогна с нещо.
– Не, не можеш – рязко отвърна приятелят му. – Задачата е поверена на мен!
– Няма ли да ми кажеш за какво всъщност става дума? – учуди се Деймън. – Каква е тази задача?
Мик се замисли. Трудно щеше да успее да излъже Деймън, а и не искаше да го прави. Можеше да му се довери, винаги бе споделял с него проблемите си и често бе получавал разумен съвет и помощ от приятеля си. Реши да му разкаже всичко, без да скрива нищо – за срещата и за двубоя между тайнствения конник и пратеника на Владетеля на Хаоса, дори за посланието, което трябваше да предаде. Дължеше поне това на приятеля си. После щеше веднага да замине.
Деймън изслуша разказа му и с всяка негова дума все повече се изумяваше. Мик му показа и елфическия кинжал, даден му от Алън. Деймън го разгледа със страхопочитание, но не го взе в ръце. Когато приключи разказа си, Мик се вгледа в приятеля си и се зачуди как той приема всичко това. Деймън помълча, смаян от случилото се с Мик. Вярваше му изцяло, а и странното оръжие доказваше думите му.
– Какво ще правиш, ако други като онзи... или онова, нападнало Алън, се появят из равнините? – попита го Деймън.
Той каза, че те ще наблюдават най-вече пътя, а и той ще ги отклони към реката...
– Знаеш ли, не мисля, че ще се справиш сам – бавно каза Деймън. Приятелството му с Мик беше по-силно от страха от неизвестното и той реши, че е длъжен да му помогне. – Ще дойда с теб.
Мик вътрешно се беше надявал на такъв отговор, макар и да не го беше признавал пред себе си. Той добре разбираше колко трудно е за приятеля му да вземе такова решение.

Текстът е подходящ за:
1. Преразказ от името на неутрален разказвач
2. Преразказ от името на Деймън

 

 
XHTML and CSS.