Tyxo.bg counter В Зоологическата градина
Home Преразказ В Зоологическата градина

Рожден ден

 Рожден ден

Харесай нашата страница


В Зоологическата градина ПДФ Печат Е-мейл
Н. Носов
Из „Приключенията на Незнайко”
Жителите на Града на цветята още не бяха успели да си уредят Зоологическа градина, затова Незнайко и неговите другари не бяха влизали в такава градина. Те мислеха, че клетките на животните са нещо като големи и мрачни железни сандъци с решетки, а в действителност те се оказаха твърде увлекателни наглед гиздави къщички, които се гушеха сред зеленина и цветя. Покривите им бяха боядисани с ярки разноцветни бои. Предната стена на всяка къщичка представляваше решетка, затова животните, които седяха вътре, се виждаха много добре. Освен клетки в градината имаше вирове и басейни за различни видове птици и животни, като тюлени и хипопотами. За другите птици бяха построени просторни кафези от телени мрежи. А такива птици като пауните и пуйките, които нито плават, нито летят, се разхождаха свободно, където си пожелаят. В средата на Зоологическата градина се издигаше изкуствена скалиста планина, по която се катереха диви кози и козли.
Щом влезе в градината, Незнайко загледа е четири очи животните, като се мъчеше да открие сред тях Листец, когото беше превърнал в магаре. Искаше му се колкото може по-скоро да го превърне отново в дребосъче, защото съвестта го гризеше и не му даваше покой нито миг. Карфичка също с голям интерес гледаше животните и не преставаше да се учудва. Тя имаше много добро сърце, затова пред всяка решетка скръбно въздишаше и казваше:
- Ах, горкичките ми! Защо са ви затворили в тия клетки? Как ли ви се иска да се поразходите?
Затова пък Шаренкия по навик не се учудваше на нищо и само се стараеше да бъде по-далечко от клетките. Като видя вълка, той каза:
- И това било вълк! Просто едно голямо куче.
Като видя тигъра, каза:
- Чисто и просто голяма котка. Нищо страшно няма.
- Иди по-близичко тогава, щом няма нищо страшно - каза Незнайко.
- Отблизо не виждам добре. Аз съм далекоглед.
Недалеч от клетката на тигъра имаше будка за газирана вода. В будката нямаше продавач и всеки, който искаше пие, отиваше там, натискаше едно копче и газираната вода автоматически напълваше една чаша. Щом забеляза това, Шаренкия заяви, че му е много горещо и също иска да пийне газирана водичка със сироп.
- Ами да опитаме – съгласи се Незнайко.
Те отидоха при будката и видяха, че на тезгяха има цял ред кранчета с копчета.
- Кое копче да натисна? – в недоумение запита Шаренкия.
- Че натискай ей онова, до което е нарисувана една вишничка – посъветва го Незнайко.
Шаренкия натисна с пръст копчето, до което беше нарисувана червена вишничка. Тутакси от кръглия отвор под крана изскочи една чиста чаша и в нея шурна розова струя газирана вода с вишнев сироп. Шаренкия с удоволствие изпи водата и остави чашата обратно под крана. Тозчас на тезгяха зина един отвор и чашата хлътна в него.
- На ти сега! – обидено каза Шаренкия. – Аз исках да изпия още една чаша.
- Че натисни копчето още  веднъж – посъветва го Карфичка.
Шаренкия натисна копчето, до което беше нарисуван портокал. От отвора на тезгяха отново изскочи една чиста чаша и в нея потече оранжева струя с портокалов сироп. Шаренкия изпи и нея.
- Я сега да натисна ей тук, дето е нарисувано лимонче - каза той.
- А пък аз ей тук, където е боровинката – каза Незнайко.
- Аз – където е ягодката – каза Карфичка.
И тримата почнаха да натискат копчетата и да пият чаша след чаша. Когато най-после изпитата вода се забълника в стомаха на Шаренкия, а въгледвуокисът, който се отделяше нея, го защипа в носа, той каза, че вече не е жаден, и нашите приятели тръгнаха по-нататък.
Скоро те стигнаха до клетките на маймунките, които се оказаха много подвижни, ловки и забавни животни. В клетките им бяха поставени стълби, върлини, люлки, няколко трапеца. Маймуните се катереха по върлините, люлееха се на люлките, скачаха по стълбите, като се хващаха ловко с четирите си ръце и дори с опашка.  Една маймуна беше намерила отнякъде едно огледалце и се перчеше с него из цялата клетка, без да го пусне нито за миг от ръцете си. Час по час тя се оглеждаше в него и правеше такива гримаси, че беше невъзможно да не се разсмееш. Незнайко се смееше високо, като гледаше маймуната и заяви, че тя прилича на Шаренкия.
- Никак не прилича! – обиди се Шаренкия. –- Тя има опашка, а пък аз нямам.
Двамата почнаха да се препират. Шаренкия се ядоса.
- Ей сега ще кажа на Карфичка, че ти си превърнал едно дребосъче в магаре – каза той.
- Ще ти дам аз едно „ще кажа”! Ти обеща да мълчиш, изменник! – засъска Незнайко, като настъпваше към Шаренкия с вдигнати юмруци.
- Тихо, тихо! Какъв позор! – възмути се Карфичка. –  Засрамете се  поне от маймуните! Да си вървим.
И те тръгнаха към слона.

Текстът е подходящ за:
1. Преразказ от името на Незнайко (на Шаренкия)
2. Сбит преразказ
 
XHTML and CSS.